Определение № 1949 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1949 гр. София, 10.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900809 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. В., чрез адв. Ем. Л.-Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 760/11.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 855/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 11-ти търговски състав, с което е отменено решение № 1493/30.12.2022 г., постановено по т. д. № 2402/2021 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, в частта, в която по предявения от С. И. В. срещу „Вишна Арт” ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че извършеното на 10.11.2021 г. вписване по партидата на „Вишна Арт” ООД за увеличаване на капитала на дружеството от 774170 лв. на 1023477лв., извършено въз основа на заявление с вх. № 20210917142457/17.09.2021 г., представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, като този иск е отхвърлен. Въззивният съд е прекратил съдебното производство в частта, в която е предявен от С. И. В. срещу „Вишна Арт” ООД конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците във „Вишна Арт” ООД, 1 проведено на 18.09.2018 г. – поради неговата недопустимост.

Касаторът поддържа, че в обжалвА.та от него част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато процесуално нарушение – вследствие на неправилна преценка на доказателствената стойност на протокола за проведено общо събрание на съдружниците, довело до нарушение на правилата на логическото мислене, въззивният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че такова събрание действително е проведено, респ. че са взети удостоверените в процесния протокол решения. В този смисъл, поддържа правен довод за тяхната нищожност - липсващи (невзети) решения на общото събрание, които обаче са удостоверени като съществуващи в протокола на ОС.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„Каква е доказателствената сила на протокол от общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима форма за действителност по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ съгласно дружествения договор?”; 2.

„Представлява ли протоколът от общо събрание на съдружниците на ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор, частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила?”; 3. „Подписването на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД от някой от съдружниците изключва ли априори възможността същият съдружник да оспори истинността (верността) на същия протокол с установителен иск по чл. 124 ГПК - с твърдения, че последният е неистински документ, а именно: че отразеното в протокола относно провеждане на общо събрание, приемане на дневния ред, разискване по въпросите от дневния ред, провеждане на гласуване и приемане на решенията, не отговаря на действителното фактическо положение?”; 4. „Каква е доказателствената сила на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма досежно стоящи извън протокола факти, като: факта на действително провеждане на събранието, датата и мястото на събранието, 2 провеждането на обсъждане и гласуване по въпросите от дневния ред и въобще по отношение на всички факти и обстоятелства по фактическото провеждане на събранието?”; 5. „Придава ли разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ „удостоверителна сила” на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор? При оспорване на отразените в такъв протокол факти по реалното провеждане на събранието, обсъждане и разискване по дневния ред, провеждане на гласуване и т. н., обвързан ли е съдът от отразеното в протокола?”; 6. „Личното подписване на протокола от ОС на съдружниците на ООД изключва ли напълно възможността протоколът да е неверен документ (отразеното в него да не отговоря на действителното фактическо положение, независимо от съдържанието на протокола)?”; 7. „При оспорване на протокол от ОС на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма и на факта действително да се е състояло обективираното в протокола ОС от съдружник, който е подписал протокола и не оспорва неговата автентичност (истинността на подписа си върху документа), а неговата истинност (вярност) съответствието му с действително осъществилите се факти, предмет на обективирани в протокола удостоверителни изявления, кой носи доказателствената тежест за установяване истинността на протокола (провеждането на ОС и вземането на решенията)?”; 8. „При предявен иск от съдружник за установяване нищожност на решения на ОС на съдружниците на ОС, обективирани в протокол в обикновена писмена форма, дружеството ответник носи ли доказателствена тежест да установи истинността на протокола, доколкото именно то черпи от този документ изгодни за себе си факти?”; 9. „При оспорване на частен свидетелстващ документ прилага ли се разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК?”; 10. „При оспорване от стрА. на съдружник истинността на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД с твърдения, че събрание не е проведено, не са провеждани разисквания и гласуване, фактът на провеждането на събранието трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване?”; 11. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването в хода на висящ процес?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие с казуална практика на ВКС, формирА. по реда на чл. 290 ГПК с решение № 188/03.10.2011 г. по т. д. № 33/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 123/14.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 891/2006 г., II т. о.; решение № 3

100/04.06.2010 г. по т. д. №799/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 60006/19.07.2021 г. по т. д. № 2561/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 38/24.04.2012 г. по т. д. № 8/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. по описа на ВКС, IV отд.; решение № 95/28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г., III г. о.; решение № 270/19.02.2015 г. по т. д. № 7175/2013 г. по описа на ВКС, ГК, VI отд.; решение № 81/09.06.2017 г. по гр. д. № 2631/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о.; решение № 84/23.06.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 261/22.01.2014 г. по гр. д. № 261/22.01.2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.); 12. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни „решения” на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени като съществуващи в протокол на ОС, без действително да е проведено такова общо събрание?”; 13.

„Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни решения на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени в протокола на ОС, когато на общото събрание изобщо не е било проведено гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от общото събрание е вписано, че е било взето решение?”; 14. „Воденето на неформални разговори между съдружници в ООД по теми, свързани с дружествените работи, без значение от време и място, без дневен ред, без провеждане на гласуване и без вземане на решения с конкретно съдържание, следва ли да се приравни на провеждане на общо събрание на съдружниците и ако се приеме, че всеки разговор между съдружници има характера на „общо събрание на съдружниците” с последиците по ТЗ, това не противоречи ли на правната сигурност?”; 15.

„Подписването на предварително изготвени и подписани от другия съдружник документи, в чието изготвяне оспорващият протокола съдружник не е участвал, без провеждане на разискване, на гласуване и вземане на решения, има ли характер на ,,провеждане на общо събрание на съдружници в ООД?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС); 16. „Каква е доказателствената стойност на протокола от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима 4 форма съгласно дружествения договор по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ?”; 17.

„При липса в обективната действителност на проведено общо събрание на съдружниците в ООД и при условие, че не се касае за неприсъствено общо събрание по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, може ли да се приеме, че отразените в протокола „решения” на ОС на съдружниците са взети?” и 18. „В какво се изразява формалната доказателствена сила на протокола от Общо събрание на съдружниците в ООД по смисъла на чл. 180 ГПК (удостоверителното изявление в протокола относно провеждане на събранието и вземане на решенията е изявление на всеки от съдружниците или на самото юридическо лице, доколкото ОС на юридическото лице като негов волеобразуващ орган съвпада със самото юридическо лице)?” (твърди се, че правният отговор на тези три правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото).

Ответникът по касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна стрА., чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Като неоснователно трябва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на касатора С. И. В. – адв. Е. Л.-Т. от САК, обективирано в молбата с вх. № 8008/10.05.2024 г., за отвод на целия съдебен състав, тъй като освен внушения за „сериозни опасения относно липсата на безпристрастност на съдията докладчик по делото Красимир Машев, което от своя страна. създава съмнения за липса на безпристрастност на целия съдебен състав”, не се обосновават факти, които биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието както на съдията докладчик, така и на остА.лите членове на настоящия съдебен състав. Дори и изложените в тази молба 5 фактически твърдения за близки отношения между адв. А. В. от САК и адв.

Ив. Дерменжиев от САК да отговорят на истината, обстоятелството, че понастоящем адв. Ив. Д. от САК е председател на Висшия адвокатски съвет, а съдията докладчик по настоящото дело съдия Красимир Машев „извършва активна преподавателска дейност чрез провеждане на обучителни курсове на актуална правна проблематика” в Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев”, чийто учредител е Висшият съдебен съвет, не обосновава твърдението на адв. Ем. Л.-Т. от САК, че „предвид близките отношения между адв. В. и адв. Д.и съвместната им работа такива близки контакти не могат да бъдат изключени и между адв. В. и съдия Машев”, поради което неоснователно се явява искането за отвод както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав от разглеждането на делото – на основание чл. 22, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.