Решение № 2332 от 24.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100513478 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.05.2021г., постановено гр. дело № 33993/2019г. на СРС, ГО, 45 състав, са уважени предявените от “К.В.” ЕАД срещу ЗК “У.” АД обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 250 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 6 840 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка – полица № 17001230179/2017г. за вреди върху стъклен навес над автомобилна рампа към подземен паркинг в офис-сграда, находяща се в гр.

София, ул. ******* причинени вследствие на реализиран на 26.03.2018г. застрахователен риск по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 119, 45 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 653, 65 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 04.07.2018г. до 12.06.2019г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗК “У.” АД, в която са изложени оплаквания за недопустимост на постановеното решение, 1 а в условията на евентуалност – за неговата неправилност и необоснованост.

Конкретно се твърди, че претенцията е предявена от “К.В.” ЕАД, което дружество е застраховано лице по сключената с ответника застраховка, но трето ползващо се лице по същата е “Българо-американска кредитна банка” АД. Счита, че в конкретния случай ищецът е предявил пред съда чужди права, което е недопустимо, доколкото правото да получи застрахователно обезщетение принадлежи единствено на третото ползващо се лице. В жалбата са изложени доводи и за необоснованост на постановеното решение. Излагат се съображения, че предявеният иск е недоказан. В случая първоинстанционният съд бил приел, че причина за възникването на вредите е покрит застрахователен риск по т. 2.4. от Общите условия, а именно – злоумишлени действия на трети лица. По делото обаче не били ангажирани доказателства за установяване на това обстоятелство. Освен това декларираната от ищеца причина за настъпването на вредите е друга – валежи от сняг през м.03.2018г., което било описано в уведомлението за щета, в изготвения констативен протокол и в исковата молба. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е направен категоричен извод, че вредите не са причинени от снеговалеж през м.03.2018г. В заключението била отчетена единствено вероятността щетите да са причинени от камъни, но само като хипотетична възможност. Доказателства за това обаче не били ангажирани от ищцовото дружество. По тези съображения счита, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Въззиваемата страна „К.В.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Поддържа, че ответното дружество не е доказало релевираното правоизключващо възражение, че е налице хипотеза на изключен застрахователен риск по чл. 5.1. и чл. 5.7. от Общите условия. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие и за присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В исковата молба са изложени твърдения за настъпили на 26.03.2018г. вреди на стъклени навеси /спукани и пробити стъкла/ над автомобилна рампа към подземни гаражи в офис-сграда, находяща се в гр. София, собственост на ищцовото дружество, с посочена вероятна причина – снегонатрупване в края на м.03.2018г. Изложено е, че процесната сграда, включително и изградената навесна конструкция, е била предмет на имуществено застраховане по застрахователна полица № 17001220179/2017г., страна по която е ответното застрахователно дружество. След настъпване на вредите ищецът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която обаче ответникът постановил отказ по съображения, че щетите не са настъпили от покрит риск “тежест при естествено натрупване на сняг и образуване на лед” или навесът е изграден в разрез с приетите норми и разпоредби.

Ответникът ЗК “У.” АД е оспорил заявения в исковата молба механизъм на увреждане и конкретно, че вредите са причинени в резултат на проявлението на риска “тежест при естествено натрупване на сняг и образуване на лед”. Релевирал е правоизключващо възражение, че е налице хипотеза на изключен застрахователен риск по чл. 5.7. от Общите условия към застраховката. Според посочената клауза застраховката не покрива щети, настъпили вследствие на собствен недостатък, некачествен ремонт, овехтяване, износване, загниване, корозия, мухъл, плесен и др. подобни.

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че ищецът се легитимира като кредитор по спорното вземане въз основа на представения застрахователен договор за имуществено застраховане, както и че в срока на застрахователно покритие е настъпил покрит застрахователен риск, в резултат на което собствената на ищеца вещ е била увредена. Посочил е, че от приетото заключение на техническата експертиза се установява, че вредите 3 върху застрахованата вещ са причинени в резултат на злоумишлено деяние от трети лица, което представлява покрит застрахователен риск по процесната застрахователна полица. Приел е, че единственото спорно по делото обтоятелство е дали са налице предпоставки, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, като съобразно правилото по чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че са настъпили обстоятелствата, които изключват отговорността му при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, по силата на сключените между страните застрахователни договори. Аргументиран е извод, че по делото не е установено нарушение от страна на ищеца и негови служители на нормите по смисъла на ЗУТ и на Наредбата на преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на СО, както и на Наредба № 3/21.07.2004г., нито че е налице някоя от хипотезите на изключените рискове по чл. 5.7. от Общите условия към застраховката. Съдът се е позовал на нормата на чл. 395, ал. 4 от КЗ и е приел, че правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само в случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение. В случая обаче възражението на ответното дружество, че щетите по навеса са в резултат от действия на ищеца или негови служители не било доказано.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на същото, настоящият съдебен състав приема следното:

От представената по делото застрахователна полица №

170012Z0179/2017г. се установява, че между “К.В.” ЕАД и ЗК “У.” АД е сключен договор за имуществена застраховка в полза на трето ползващо се лице – “Българо-американска кредитна банка” АД, с обект – офис-сграда, включително стъклен навес над автомобилна рампа към подземни гаражи, находящ се в гр. София, ул. “*******. Срокът на застрахователния договор е от 17.06.2017г. до 16.06.2018г. Като покрит застрахователен риск в полицата 4 са посочени и злоумишлени действия от трети лица, причинили щети на застрахованото имущество.

В срока на действие на застраховката на 29.03.2018г. служител на ищцовото дружество е установил настъпила щета на стъклени навеси над автомобилна рампа към подземни гаражи в офис – сградата, находяща се в гр.

София, ул. ******* собственост на ищцовото дружество към този момент, за което е съставен констативен протокол № 17260010270 с участие на представител на ответника. В същият е отбелязано, че върху стъкления навес са констатирани спукани стъкла и пробито стъкло. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ответника е била образувана щета № 172Z0010009, по която е постановен на 25.06.2018г. от ответното дружество отказ за изплащане на обезщетение. Отказът е мотивиран със съображения, че представените от ищеца документи не индикирали на наличието на причинна връзка между причината за вредите, описана от служител на ищцовото дружество в Констативен протокол № 17260010270 – валежи от сняг през м.март 2018г. и щетата, а напротив -щетите били вследствие на това, че навесът е изграден и експлоатиран в разрез с приетите норми и разпоредби.

По делото не е спорно, а и се установява от приетите фактури № 577/20.11.2018г. и № 617/25.02.2019г., че увредената част от изградения стъклен навес над автомобилната рампа на сградата е ремонтиран, за което ищцовото дружество заплатило общо сумата в размер на 6 840,00 лева.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да бъде кредитирано като пълно и обосновано. От същото се установява, че конструкцията на навеса е проектирана да издържа натоварвания от 1,0KN/м2, като от приетата по делото справка от НИМХ се установява, че общото количество на падналия сняг за периода от 20.03.2018г. до 24.03.2018г. за район „Възраждане, гр. София, е 32 л /кг//м2, от което вещото лице е направил категоричен извод, че образуването на пукнатини по стъкления навес не е предизвикано от натоварвания от снегонатрупване върху него. Вещото лице е посочило, че от снимковия материал, приложен по делото, е видно наличие на малки тъмни петна върху навеса, както и дупка в стъклото, като е направил предположение, че тези тъмните петна представляват малки, тъмни камъчета върху стъклото на обекта. Като 5 вероятна причина за настъпване на щетите е посочено падането на твърд предмет върху стъклото. В заключението е уточнено, че за обекта /стъклен навес/ е налице проект, одобрен от Главния архитект на СО, район Възраждане на 11.11.2014г. и е издадено Разрешение за поставяне № 133/11.11.2014г. на основание чл. 56 от ЗУТ. От част „Архитектурна” се установява, че процесния навес е „Г”-образен в план, а във височина следва наклона на рампата, като е съставен от три покривни плоскости от армирано стъкло със съответната денивелация между тях. Посочено е още, че от приложеното конструктивно становище по част „Конструкция” се установява, че натоварванията и товарните комбинации върху конструкцията на обекта са определени на базата на изискванията на Наредба № 04/3 от 21.07.2004г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях. Конструкцията на обекта е изследвана да издържа на следните натоварвания: постоянен товар – натоварвания от собствено тегло на конструкцията; временен товар, от който временен товар – сняг, като съгласно наредбата и Таблица № 6.1 от нея, района, в който попада процесният проект е с тегло на снежната покривка на терена от 1,0 KN/м2, временен – вятър, като според Таблица № 8.1 от Наредбата, района, в който попада процесния обект по натоварване от вятър е с нормативна стойност 0,43 KN/м2; временен товар от сеизмично въздействие, като съгласно Наредбата, обектът попада в район с Кс-0,27, като според горепосочените показатели, обектът е проектиран да издържи натоварвания от 1,0KN/м2, което обосновава извод, че би издържал натоварванията от натрупаното количество сняг през м.03.2018г. Вещото лице не е дало отговор на въпроса дали обектът е изграден в съответствие с одобрения проект по делото, тъй като му бил отказан достъп до обекта от новия собственик на сградата. В заключението е определена средната пазарна стойност за извършената услуга за отстраняване на щетите – демонтаж на 6 мм незакалени армирани стъкла, доставка и монтаж на 6 мм незакалени армирани стъкла – 25 кв.м., която е определена на сумата от около 3 755 лева без ДДС.