Решение № 4592 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4592 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110216190 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ххх чрез упълномощен защитник против

Наказателно

Постановление

№

853726

–

F832426/03.10.2025г. издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на търговеца – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 12 009 лева за извършено административно нарушение по чл.127и, ал.1 от ДОПК.

В жалбата до съда наказаното лице навежда оплакване за незаконосъобразността на наказателното постановление с възраженията, че то е необосновано и издадено в нарушение на процесуалните правила и закона.

Алтернативно акцентира на маловажността на случая. В заключение се претендира неговата отмяна, ведно с присъждането на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят ххх, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи. Претендира разноски.

1

Административно – наказващият орган - Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да я остави без уважение като потвърди наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 01.07.2025г. в 16:16ч. в гр.София, на ул.,,Кукуш“ № 1, при извършена проверка на МПС ххх и водач ххх било установено, че същият превозва стока, включена в списъка на СВФР. Превозната стока била транспортирана от Полша до България с ТС с рег.№ ххх с превозвач ххх. Стоката, предназначена за дружеството – жалбоподател ххх е била претоварена в логистична база на ЕУРОШПЕД и е била транспортирана до адрес на получаване на 01.07.2025г.

Органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка на СВФР при ВОП № 229903474196_1/01.07.2025г. и са поставили техническо средство за контрол на гореописаното МПС. За отстраняването на техническото средство за контрол е бил съставен ПИП № 229903474196_2/01.07.2025г. като същият е бил съставен в присъствието на водача на ТС и ххх – управител на ххх.

ТС превозвало стока, включена в списъка на СВФР, код на комбинирана номенклатура № 8708 части и принадлежности за автомобилни транспортни средства от № 8701 до 8705 и стока, непопадаща в ССВФР. Представени били документи, придружаващи стоката – Фактура № FV/U/01/25/06/01591 от 26.06.2025г. Било установено, че стоката ВФР е 1133 бр. на обща стойност 15 350,72 евро или 30 023,40 лева.

Изпращач на стоката било търговското дружество **********. На мястото на проверката в обекта за превоз на гореописаната стока задълженото 2 лице не е предоставило уникален номер за превоз, който е следвало да бъде подаден до влизане на транспортното средство на територията на страната. На същата дата – 01.07.2025г. е съставен АУАН , който бил връчен на управителя на дружеството. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител ххх е, че тя е участвала в извършването на проверката. В показанията си заявява, че на място с колегата си установили, че в транспортното средство се превозват стоки с висок фискален риск. Съответно от дружеството не могло да предостави уникален номер на превоза. След направена проверка и в системата, която поддържа НАП, не установили подаден такъв номер преминахме към съставянето на АУАН. Същевременно по искане на защитата е разпитан служител в дружеството ххх, свидетелят ххх. В своите показания свидетелят заявява, че на 27.06. получил имейл от фирмата - доставчик с приложена фактура за доставка на стоки. Към този момент фирмата доставчик е приготвяла и заплащала транспорта до България.

На същата дата получили имейл с фактурата, след което свидетелят ги помолил да задържат стоката, тъй като при поръчката им обявил, че ще трябва да се декларира. В отговор получил имейл, в който било заявено, че пратката е била изпратена на предишния ден. В потвърждение на казаното от свидетеля хх е приложена разпечатка от имейл от дата 30.06.2025г., адресирана от него до фирмата доставчик. В него изрично е било посочено, че МПС – то със стоките вече се намира на територията на Република България като се търси съдействие.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Същите намират потвърждение от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От данните по делото безспорно се доказва, че е налице превоз на стоки, включени в списъка на СВФР, за които жалбоподателят не предоставил уникален номер за превоз на проверяващите органи на НАП - София.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на 3 обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място нито в АУАН, нито в обжалваното НП са посочени датата и мястото на извършеното нарушение. В двата акта е отразено единствено датата на извършване на проверката – 01.07.2025г., но не и кога санкционираното дружество ххх е следвало да се снабди с уникалния номер за превоз, който не е бил представен при извършената проверка. Действително в наказателното постановление е отразена като дата на нарушението – 01.07.2025г., което съвпада с датата на проверката. Хронологически няма как двете дати да съвпадат, тъй като очевидно дружеството е следвало да притежава уникален номер за превоз преди проверката, което косвено се потвърждава и от свидетелските показания. Също така като място на нарушението е посочено седалището на жалбоподателя – ххх. В АУАН дори не е посочено изрично къде се приема, че е извършено изпълнителното деяние, а това се случва едва при издаване на наказателното постановление. В последното е упоменато като място на нарушението ,,гр. София“. В случая съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбите по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

На следващо място АУАН е съставен на 01.07.205г., а разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК предвижда за съставомерността на изпълнителното деяние предварителното деклариране на данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката да бъде извършено най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.

Видно от писмените доказателства по делото и в частност – Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 01.07.2025г. и Протокол за отстраняване на техническо средство за контрол е, че датата на поставяне на МПС съвпада с тази на АУАН. Поради тази причина и съдът не приема, че е налице извършено административно нарушение от обективна страна доколкото не е налице изтекъл срок, в който получателят/купувач на СВФР е следвало да потвърди получаването на стоката.

Освен това от приложената по делото разпечатка от имейл и свидетелските показания на ххх се доказва, че е бил направен неуспешен опит 4 да се предотврати превоза на процесната стока, тъй като дружеството – жалбоподател не е било уведомено за изпращането и е респ. не е могла да бъде декларирана в срок. Поради тази причина и макар и обективна и безвиновна, административната отговорност на дружеството – юридическо лице не може да бъде ангажирана в конкретния случай, поради достатъчно доказателства, в които изначално се уведомява доставчикът да уведоми предварително за превозването и пристигането му на територията на Република България.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото НАП – гр.София следва да бъде осъдена да заплати на ххх сумата от 1 480.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 853726 – F832426/ 03.10.

2025г. издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“ – София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на ххх е наложена имуществена санкция в размер на 12 009 лева за извършено административно нарушение по чл. 127и, ал.1 от ДОПК.

ОСЪЖДА НАП – София да заплати на ххх сумата от 1 480.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5