Решение № 13 от 04.02.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Царево, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20242180100329 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. М. В. М., Адвокатска колегия *****, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. ****, бул. ****, № **, ет. *, ап. *, ****, в качеството на ****на В.

К. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ***, обл. ***, кв. „***“, ул. „***“ **, съдебен адрес: гр. ***, бул. ***, № **, ет. *, ап. **, против: „****“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ * (****), ет.

***, представлявано от И. Н. Х. - ****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че клаузата предвидена в чл. 6 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ****от ****., сключен между ищеца и ответната страна, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на ****лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника Договор за кредит № ***от ***г. като съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на ****лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от ***лева, съгласно условията на договора, при срок на договора ***вноски.

Сочи се, че в чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на ****лв., която се начислява на месец, считано от изтичането на 1 срока по чл. 4, ал. 3. В допълнение се излага, че клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира с нея в размер на ****лв. е в размер на ***% от сумата на отпуснатия кредит. Ищецът твърди, че клаузата за неустойката в Договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от нея заедно с приложенията на ответника.

Ответникът е получил съобщението и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор. В отговора на исковата молба, ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

В отговора на исковата молба ответника твърди, че претенциите на ищеца са допустима, но неоснователна. Релевира се, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Излага се, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя. Твърди се, че с уговаряне на неустойката се цели да се упражни натиск върху длъжника да изпълнява в срок задълженията си под страх от плащане на нещо повече от реално дължимото. По този начин обезпечителната функция на неустойката произтича от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно задължението.

Твърди се също, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19. ал. 3, т. 1 от ЗПК.

Ответникът счита, че правно абсурдно и несериозно е да се прибавя към размера на ГПР и съответно към размера на възнаградителната лихва вземането за неустойка, уговорено в чл. 6, ал. 1 от договора, представено като допълнителна печалба към лихвата с идеята тяхното обединение да доведе до извод за нарушаване на повеленото с нормата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК ограничение.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск, който с определение държано в открито съдебно заседание, проведено на *****г. не е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

2

В съдебно заседание, страните не се представляват. Представят писмени становища по делото. Претендират заплащането на сторените от тях разноски в производството пред първата инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ****от ****. по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на ****лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Няма спор, че съгласно Договор за кредит № ****от ****г. ГПР по кредита е в размер на ***%, а ГЛП в размер на ***%.

Не се спори, че в чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на ***лв., която се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Не се спори също и, че съгласно ал. 5 на чл. 6, начислената неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По допустимостта на иска:

Предявената искова претенция е допустима. Съгласно правната доктрина, нищожността на един договор или на негова клауза, може да се установи с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който безспорно е подведомствен на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор или част от него, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост, както беше посочено по-горе, е наличието на правен интерес. В случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от 3 качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на договора или част от него, правното му положение е смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд приема, че предявения иск е процесуално допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

Претенцията за обявяване на клаузата за неустойката по Договор за кредит № ****от ****г. за нищожна е основателна.

В правната доктрина и константната съдебна практика, безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /Решение № **/ ***г. по т.д. № ***/ ***г., Решение № ***/ ***г. по гр.д. № ***/ ***г., Определение № ***по т.д. № ***/***г. и др./. Според Тълкувателно решение № **/***г. по т.д. № */ ***г. на ***на ***, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на договарянето, разписана в нормата на чл. 9 от ЗЗД, се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

В настоящия случай, ищецът дължи неустойка, която неустойка е предвидена, при непредоставяне на обезпечение. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите, дали е налице нищожност на неустойка, поради 4 противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № **от ***г. по т. д. № */ ***г. на ***на ***, а именно, когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № ***/ ****г. на ***по т.д. № ***/ ***г./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили в чл. 4, ал.

3 от договора клауза за задължаване на заемополучателя, да осигури обезпечение на кредитора до края на следващия ден от сключване на договора – гаранция от небанкова финансова институция или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка.

При това положение, на първо място при преценка за нищожността на оспорената клауза, следва да се изхожда от размер на неустойката, който е определен в договора. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като в случая, неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.