Решение № 432 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 432 от 01.03.2022 г. по АНД №

400/2022 г. по описа на ПРС, НО, XI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемата З. Д. У. с ЕГН **********, да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание на основание и по реда на чл. 78а НК, за това, че на неустановена дата, за времето от 27.11.2018 г. до 01.03.2019 г. в гр. Пловдив, пред Е. А. Р. - *** в ***, съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 160201800353933/27.11.2018 г., с посочен издател Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - гр. Пловдив и удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх.

№160201800353923/27.11.2018 г., с посочен издател Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр. Пловдив, когато от нея за самото съставяне на може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото обвинение и предлага обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи административно наказание глоба в размер, ориентиран към минимума.

Защитникът на обвиняемата адв. С. пледира по размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата, като изтъква смекчаващите отговорността обстоятелства, оттам приемането на техния превес над отегчаващите и налагането на наказание в минимален размер. Обосновава предпоставките за приложението на чл.

78а от НК и липсата на пречки за приложението му.

Обвиняемата в правото си на лична защита и последна сума се съгласява със становището на защитника си, моли за най-ниско наказание и изразява съжалението си за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата З. Д. У. е родена на *** г. в ***, б., б. г., с висше образование, омъжена, работеща, с адрес ***, неосъждана, с ЕГН **********.

През месец януари 2016 г. А. Ш. А. от гр. Пловдив регистрирал „*** - гр.

Пловдив с ЕИК***, чийто предмет на дейност бил внос и търговия на дрехи и чрез която фирма А. стопанисвал търговски обект в града - магазин за продажба дънкови облекла, находящ се на ул. „***. С трудов договор на длъжност „***“ във фирмата била назначена ***. З. А. А..

Поради необходимостта от счетоводно обслужване на новоучредената фирма, А. се свързал с обвиняемата З.У., която била *** на ******. През месец януари 2016 г. обвиняемата поела задължение да обработва първичната счетоводна документация, свързана с търговската дейност на „*** и да подава пред ТД на НАП необходимите данъчни декларации, както и да заплаща изискуемите здравни и социални осигуровки 1 на А. А. и З. А.. Счетоводното обслужване на фирмата от страна на обвиняемата не било уредено с писмен договор, като отношенията между нея и А.и се основавали на устни договорки. За да представлява дружеството пред приходната администрация и други държавни и банкови институции, А. изрично упълномощил обвиняемата У. чрез нотариално заверено пълномощно.

На 02.11.2018 г. А. А. в качеството му на физическо лице направил искане до *** за отпускане на паричен кредит на негово име за сумата от 45 000 лв. На същата дата той входирал второ искане пред посочената банкова институция, този път за отпускане на паричен кредит на името на представляваното от него търговско дружество „*** в размер на 30 000 лв. И двете искания били одобрени, като били сключени и съответните договори за кредит. В тази връзка като лице за контакт по представяне, комплектоване и движение на документите, необходими за сключването и усвояването на банковите кредити, била посочена З.У.. С оглед оформяне на документацията по горепосочените банкови кредити, било необходимо да се представят в *** удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за липса на задължения на търговското дружество, както и на физическите лица А. Ш. А. и З. А. А..

На неустановена дата в периода 27.11.2018 г. - 01.03.2019 г. в гр. Пловдив обвиняемата лично представила на Е. А. Р., работеща като *** в ***, два броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, удостоверяващи липсата на задължения на А.

А. и управляваното от него дружество „***. Обвиняемата извършила това с ясното съзнание, че представените от нея документи са неистински, тъй като в действителност, както А. Ш. А. като физическо лице, така и управляваното от него дружество „*** формално не са отговаряли на критериите за отпускане на кредит поради наличието на непогасени публични задължения към НАП в периода на издаване на удостоверенията. Въз основа на инкриминираните документи били сключени договорите за кредит, както и били усвоени отпуснатите по тях парични суми от кредитополучателите. Изходящите номера, на които бил придаден вид, че са издадени от ТД на НАП - Пловдив и които били положени на представените от обвиняемата удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК в ***, са както следва:

Удостоверение № 160201800353933/27.11.2018 г., с посочено задължено лице А. Ш. А. и Удостоверение № 160201800353923/27.11.2018 г., с посочено задължено лице „***, ЕИК ***. В цитираните удостоверения било посочено, че липсват задължения по отношение на задължените лица, което обстоятелство не отговаряло на обективната истина.

На неустановена дата в периода февруари – март 2019 г. А. А. получил писмо от органите на ТД на НАП, с което го уведомявали за наличие на непогасени публични задължения, датиращи от създаването на фирмата, възникнали на база Декларация образец № 6 (ДОО), Декларация образец № 6 (Здравно осигуряване), Декларация образец № 6 (Универсален пенсионен фонд), Декларация образец № 6 (Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях възнаграждения). А. бил в неведение относно натрупалите се публични задължения, поради което се изненадал от съдържанието на полученото писмо, тъй като в периода на функциониране на дружеството – от януари 2016 г. до март 2019 г., ежемесечно заплащал на счетоводителката си (обвиняемата) на ръка сумите, предназначени за здравни и социални осигуровки и ДЗПО, които счетоводителката следвало да внесе в ТД на НАППловдив. Връчването на паричните суми се извършвало на база лични уговорки между А. и У., без същото да бъде отразявано документално.

След официално запитване отправено до ТД на НАП - Пловдив, е установено, че 2 от приходната агенция не е издавано удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх.

№160201800353933/27.11.2018 г.

Досежно удостоверение с изх. № 160201800353923/27.11.2018 г. е установено, че същото реално е издадено на задълженото лице „*** с ЕИК ***, а не на „*** с ЕИК ***.

В хода на разследването по делото е назначена и изготвена комплексна техническа и графическа експертиза, която следвало да установи автентичността на печатите на ТД на НАП Пловдив, положени в представите от обвиняемата удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, както и авторството на подписите, положени в графите „орган по приходите“ във въпросните документи. Съгласно заключението на изготвената експертиза както отпечатъците от печат, така и подписите за „орган по приходите“, фигуриращи в Удостоверение № 160201800353933/27.11.2018 г. и Удостоверение № 160201800353923/27.11.2018 г., представляват технически пренесени копия.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от формалните признания на обвиняемата, дадени пред съда, както и гласните доказателства – показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите А.

А., А. А., З. А., Е. Р., П. Д-К, И. П. (л. 46 - л. 59), писмените доказателства – нотариално заверено пълномощно /л. 113 от ДП/, комплексна техническа и графическа експертиза (л. 64 - л. 68); кореспонденция с ТД на НАП - Пловдив, ведно с приложени относими документи (л. 73-113), удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, искане за кредит и кредитна карта за малки предприятия, справка за съдимост (л. 198); характеристична справка (л. 199), препоръки и референции, представени съдебното заседание и останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.

Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава тяхната достоверност и съответстват на формалното признание на обвиняемата пред съда.

Всички те отговарят на събраните писмени доказателства – документи, представени от ТД на НАП Пловдив, включително два броя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, както и изготвената на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза. Свидетелите А. А., З.

А. и Р. са категорични, че обвиняемата е имала задължение да осигури нужните документи за кандидатстването за кредит, както и че тя е занесла на служителя на банката два броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Същите удостоверения е безспорно установено, че са неистински, доколкото печатите и подписите по тях представляват технически пренесено копие. Същевременно удостоверения с посочен номер не са били издадени на лицата, отразени в предоставените на банковия служител екземпляри, а едното удостоверение дори и не е издавано от приходната агенция.

Затова и на показанията на свидетелите съдът даде вяра и оцени като установяващи изложената фактическа обстановка.

Изготвената и прочетена от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК комплексна 3 техническа и графическа експертиза съдът намери за съставена от вещо лице в неговия кръг на компетентност, с необходимите професионални познания и опит, поради което я намира за пълна и достоверна и й се довери изцяло.

От справка за съдимост на обвиняемата се установява, че същата не е осъждана, нито е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава Осма от Общата част на НК.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на обвиняемата са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК, доколкото на за времето от 27.11.2018 г. до 01.03.2019 г. същата се е ползвала от неистински официален документ - удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. № 160201800353933/27.11.2018 г., с посочен издател Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - гр. Пловдив и удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с изх. №160201800353923/27.11.2018 г., с посочен издател Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр. Пловдив, когато от нея за самото съставяне на може да се търси наказателна отговорност.

Инкриминираният документ е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, доколкото му е придаден вид, че е подписан от служител на ТД на НАП Пловдив – П.

К. и И. П., и е поставен печат на приходната агенция, докато в действителност същият не е бил въобще подписан от тях и не е поставян печат, а подписите и печатите са технически пренесени копия.

Обвиняемата се е ползвала от документите, като ги е представила като доказателство пред кредитна институция и нейния служител за липсата на задължения към държавата на лицата А. А. и „*** е цел отпускането на кредит по подадено искане в същия смисъл. За съставянето на документите от нея не може да се търси наказателна отговорност, доколкото те не са съставени от нея нито лично, нито при условията на посредствено извършителство или под формата на съучастие, предвид че не е установено горното. В същото време съдът счита, че обвиняемата е знаела, че документите са неистински, тоест ползването от същите е било съзнателно, което обуславя и доказва прекия умисъл като форма на вината при извършване на престъплението. Съзнателното ползване на документите се установява в представянето им лично от обвиняемата по повод на възложените от А. задачи, именно с цел да бъде отпуснат кредит на последния и представляваното от него дружество. Същевременно обвиняемата е имала ясното съзнание, че документите са неистински, доколкото удостоверение с изх. № 160201800353923/27.11.2018 г. реално е издадено на задълженото лице „***, чийто представител е именно тя.