Решение № 138 от 19.03.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1447/2025
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Ловеч, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310101447 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, и осъдителен иск по чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К. К. В. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат Д. Г., срещу „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /понастоящем „ООД“/, за прогласяване недействителност на Договор за потребителски кредит № 1082248 от 30.05.2024 г., с цена на иска 3536.85 лева, и за присъждане на сумата 262.00 лева, като платена при начална липса на основание.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени факти по сключения договор за кредит между ищцата, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, с посочване параметрите на договора, размера на предоставения кредит, брой погасителни вноски и обезпечаването му. Наведени са множество доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона относно уговорения годишен процент на разходите.
Ищецът претендира присъждане и на направените разноски по делото. Направено е искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 3 предл. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвоката на ищцата за оказана безплатна адвокатска помощ.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат Х. М., с който счита, че предявените искове са неоснователни. В отговора са изложени подробни аргументи срещу 1 доводите на ищцата за недействителност на договора за кредит и в частност клаузата за неустойка. Ответникът признава, че е получил процесната сума, предмет на осъдителния иск, но счита, че е налице валидно правно основание да я задържи, тъй като процесният договор и отделните му клаузи са действителни. Претендира присъждане и на направените разноски по делото.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. В депозирана писмена молба от пълномощника й адвокат Д. Г., същият поддържа предявените искове, като моли върху сумата, предмет на осъдителния иск, да се присъди и законната лихва, считано от датата на исковата молба. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото, включително адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА.
Представил е списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба, пълномощникът му адвокат Х. М. поддържа становището по отговора и моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Възразява срещу искането на ищцата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност счита, че следва да се присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че на 30.05.2024 г. е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит № 1082248 между ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и ищцата К. К. В., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 1600.00 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ 62.59%, фиксиран лихвен процент – 50%, с обща сума за плащане – 2041.29 лева, която се дължи на 9 броя месечни вноски, с дата на първо плащане – 01.07.2024 г. и дата на последно плащане – 28.02.2025 г. /видно от чл. 3, в който са посочени параметрите на отпуснатия кредит/.
Съгласно чл. 5 ал. 2 от договора, страните се споразумели, че кредитополучателят ще предостави в срок до три дни от сключване на договора, посоченото в чл. 5 ал. 1 от същия обезпечение: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на посочените в тази клауза условия.
В чл. 11 ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1495.56 лева, която ще се заплаща разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към договора за кредит начин.
Видно от приложените 9 броя разписки на „Изипей“ АД, издадени в периода 21.01.2025 г. – 24.07.2025 г., ищцата е заплатила по сметка на ответника сума в общ размер на 1862.00 лева по договора за кредит /във всяка разписка като основание на плащането е 2 посочена „вноска по договор 1082248“/.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Кеш Пойнт България“ ЕООД, като кредитодател, и ищцата, като кредитополучател, в резултат на сключения между тях договор за потребителски кредит № 1082248/30.05.2024 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ищцата парична сума в кредит, а тя се е задължила да я върне ведно с уговорената лихва. Безспорен е и факта на уговорената в чл. 11 ал. 1 от договора неустойка, която се дължи от кредитополучателя в случай че не предостави в уговорения тридневен срок поне едно от договорените в чл. 5 ал. 1 от договора обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на посочените в тази клауза условия.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване недействителност на договора за кредит, поради противоречие със закона относно уговорения годишен процент на разходите, както и с осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за присъждане на сумата 262.00 лева, като платена при начална липса на основание.
Следва да се отбележи, че възникналото между ищеца и ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД правоотношение по договор за потребителски кредит се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за 3 потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ищеца и „Кеш Пойнт България“ ЕООД, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай липсва яснота както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, относно методиката на формиране на ГПР по предоставения кредит /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 62.59 %/.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/.
Освен това, както се установи, в договора се съдържа задължение за кредитополучателя да заплати неустойка на кредитора в размер на 1495.56 лева, поради непредоставяне на договореното обезпечение: банкова гаранция или поръчителство.
Касае се за разход за неустойка, дължима поради самия факт на непредоставяне на обезпечение, а не като разход, който се дължи поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, с оглед на което съдът приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 19 ал. 3, т. 1 от ЗПК, предвиждаща невключване в ГПР на разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Съдът счита, че процесният договор за кредит е сключен в противоречие със закона – чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР по кредита не е включена като разход неустойката, дължима поради непредоставяне на уговореното обезпечение.
Следователно, посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните, при което потребителят реално се явява лишен от информация за действителния размер на приложимия по договора ГПР и е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на кредита, което отново води до извод за нарушение на разпоредбите на чл. 19 ал. 1 във връзка 4 с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а оттам и за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният от К. К. В. иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване недействителност на договора за кредит, поради противоречие със закона относно уговорения годишен процент на разходите, е основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за заплащане на сумата 262.00 лева:
Съгласно чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
В случая се установи, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dda53b62-11f9-4329-98e2-42d8abdf4850