Решение № 592 от 21.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Враца, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20261420102615 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от В. Т. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател бил сключен договор за паричен заем № 5458333/29.05.2025 г. за сумата от 1 500 лева.

Сочи, че в същия ден – 29.05.2025 г. сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за гаранция № 5458333 срещу възнаграждение в размер на 958,63 лева, платима на вноски заедно с погасителните вноски по кредита.

Счита, че двата сключени договора – за потребителски кредит и за гаранция са нищожни, като излага следните доводи:

- Счита, че със сключването на договора за гаранция се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение за гаранция се явява печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД;

- Заплащането на възнаграждението към гаранта не е включено в ГПР, а ако беше включено, ГПР ще бъде в размер на 138,18%, а ГЛП – 90%.

- в договора за кредит е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти;

- Счита, че възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР, защото договорът за кредит и договорът за поръчителство са свързани, тъй като 1

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, а събирането на възнаграждението за поръчителя е възложено на кредитора по заемния договор, поради което и счита, че не се цели обезпечаване на договора за кредит, а още едно възнаграждение за кредитора;

- След като не е посочен правилно действителният ГПР, то неправилно е посочена и общата дължима сума по кредита;

- След като договорът са кредит е нищожен на горните основания, то счита, че и свързаният с него акцесорен договор за гаранция също е нищожен;

- Отделно сочи, че двата договора са сключени в нарушение на чл. 143 ЗЗП, като уговорката за сключването на договора за гаранция като условие за получаването на кредит е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца;

- Счита, че възнаграждението за поръчителя представлява скрита лихва, която не е включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 ЗПК и се нарушават добрите нрави;

- Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то същият би могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия;

- Посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния размер, който би се получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването му;

- ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се формира/; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР; посочен е лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР;

- Счита, че параметрите на договора противоречат на добрите нрави, клаузите са неравноправни, налице е нееквивалентност на престациите;

При всички тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен и се дължи плащане само на чистата стойност на кредита – главницата от 5 000 лева, която е платена от ищцата, но не и на лихвата и възнаграждението за гаранта.

Счита още, че е налице нееквивалентност на престациите по договорите, което противоречи на добрите нрави. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора, както и неконкретизиране на начина на формиране на ГПР и ГЛП водят неравноправност на клаузите по чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни.

След като договорът за кредит е нищожен, счита, че нищожен е и договорът за 2 гаранция.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за паричен заем № 5458333/29.05.2025 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради противоречието му със закона – ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Иска се още постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за гаранция № 5458333/29.05.2025 г сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради заобикаляне на закона.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че между него и ищцата е сключен договор за паричен заем № 5458333/29.05.2025 г.

Оспорва твърденията, че договорът за кредит нарушава изискванията на ЗПК и че е нищожен. Заявява, че същият отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посочени са ГПР, общата дължима сума и взетите допускания. Сочи, че в ЗПК не фигурира изискване за представяне на пояснения във връзка с компонентите на ГПР, за разписване на методика на формирането му, за пояснения какви разходи са включени в ГПР.

Счита, че в ГПР не следва да се включва възнаграждението за гаранта, тъй като то не е част от общия разход по кредита.

Сключването на договор за гаранция не е условие за отпускане на кредита.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни субекти, възникнало след сключване на договора за кредит. Възнаграждението по този договор не представлява разход по договора за кредит.

Излага подробни съображения. Сочи, че размерът на лихвения процент е изцяло в съответствие със ЗПК. Счита, че договорът не е недействителен и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Иска се отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, с който заявява, че предявения иск е неоснователен.

Сочи, че ответникът е търговско дружество и като такова следва да получава възнаграждение за предоставяните по занятие гаранционни сделки /поръчителство/.

Именно изпълнението на задължението по договора за кредит да предостави обезпечение е основанието за сключването на договора за гаранция, поради което счита, че договорът не е лишен от основание. Оспорва твърденията, че договорът противоречи на добрите крави, като счита, че не са представени доказателства в тази 3 насока от ищеца.

Не счита, че престациите по договора се нееквивалентни, тъй като ответното дружество отговаря с цялото си имущество за задълженията на ищеца. Срещу платеното възнаграждение ищецът получава сигурност, че ако не изпълни в срок, ще се ангажира отговорността на поръчителя. Дължимото се по договора за гаранция възнаграждение е определено след извършена преценка на риска.

Оспорва и твърденията, че заемодателят е поставил сключването на договора за гаранция като изискване за сключване на кредитния договор, тъй като в чл. 4 от договора за заем са описани възможностите, сред които потребителят може да избере обезпечение според възможностите си.

Счита, че твърденията за нищожност на договора са напълно голословни и не са подкрепени с никакви доказателства. Доводите за противоречие на договора с чл.

11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК са неотносими, тъй като процесният договор не е договор за потребителски кредит.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че 1. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за паричен заем № 5458333/29.05.2025 г. за сумата от 1 500 лева, която ищцата е усвоила; 2. между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за гаранция № 5458333/29.05.2025 г. с уговорено възнаграждение в размер на 958,63 лева, обезпечаващ изпълнението по договор за паричен заем № 5458333/29.05.2025 г.

Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представените по делото копия от процесния Договор за паричен заем № 5458333/29.05.2025 г. и Погасителен план към същия, кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на кредитополучателя сумата от 1 500 лева. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45%, а ГПР е 56,43%, общо дължима сума за плащане 1 744,37 лева, платима на 17 двуседмични вноски с краен падеж 22.01.2026 г.

Между страните не се спори, че заемната сума е усвоена от ищцата.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до 4 три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер –заемодателя, за сумата от 1744,37 лева /главницата и възнаградителната лихва за целия срок на договора/ със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; или 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, безспорно е по делото, че между ищцата, в качеството й на потребител, и „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5458333/29.05.2025 г., видно от който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: 1/ задължение за връщане на заемната сума в размер на 1500 лева; 2/ задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3/ задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 958,63 лева, платимо разсрочено на 17 вноски, всяка от които в размер на 56,39 лева, като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем и падежните дати съответстват изцяло на падежните дати по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че ищцата е погасила сума в размер на общо 1 787,32 лева или 973,84 евро, с която са погасени главница в размер на 920 лева/470,39 евро, възнаградителна лихва в размер на 208,71 лева/106,71 евро и възнаграждение за гаранция в размер на 658,61 лева/336,74.

5

Вещото лице е установило, че действителният размер на ГПР по договора с включено в същия възнаграждение по договора за гаранция е в размер на 55,55%, а не посочения в договора в размер на 45%.