Решение № 4278 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4278 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330117053 по описа за 2024 година

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на А.

З. М. срещу Район „Северен“ - Община Пловдив. Искът цели отмяна на Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 39, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) , признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на длъжност „*****“ и присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа. Ангажира доказтелства. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника, в който се излагат съображения, че предяените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага подробни съображения. Ангажира доказтелства. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Трудовото правоотношение на ищеца, който е бил назначен на длъжност „*****“, е прекратено със Заповед № *** г. на основание чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно тази разпоредба, ***** може да бъде освободен без предизвестие със заповед на *** на общината/района. Законът не въвежда допълнителни изисквания относно съдържанието на заповедта, включително изискване за мотиви. Трайната съдебна практика, включително Решение № 274 от 31.05.2010 г. на ВКС , е категорична, че тъй 1 като освобождаването на ***** е въпрос на целесъобразност, то не подлежи на съдебен контрол. ***** не може да основе защитата си срещу мотивите за освобождаването по целесъобразност, поради което въвеждането на мотиви в заповедта не е необходимо. Следователно, доводите на ищеца за незаконност на уволнението поради немотивираност на заповедта са неоснователни. Заповед № *** г. е издадена от компетентен орган – *** на Район „Северен“ , при спазване на предписаната от закона форма и на приложимото правно основание.

Ищецът твърди, че е бил в отпуск за временна нетрудоспособност (болничен) и уволнението е извършено в нарушение на закрилата, предвидена в Кодекса на труда (КТ). Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТизисква работникът или служителят да е започнал ползването на разрешен отпуск към датата на уволнението. Съгласно константната практика на ВКС (напр. Решение № 50045 от 01.03.2023 г. ), работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението, ако работникът: се е явил на работното си място, където му е връчена заповедта за уволнение; не е представил издадения болничен лист или не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест.

В настоящия казус е безспорно установено, че на *** г., датата на връчване на заповедта , ищецът се е явил на работното си място в администрацията на Район „Северен“ - Община Пловдив, в началото на работния ден в *** ч.. Ответникът твърди, че той е започнал да изпълнява служебните си задължения. Ищецът не е уведомил прекия си ръководител или други служители, че е в болничен , което е изискване на Правилника за вътрешния трудов ред. При връчването на заповедта ищецът не е съобщил, че е приет за болнично лечение, а е задал въпроса: „Какво ще стане ако съм в болнични“.

При тези факти, съдът приема, че ищецът не е започнал ползването на разрешения му отпуск по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като се е явил на работа. Поведението му (явяване на работното място и липса на надлежно уведомяване) води до неприложимост на предварителната закрила. Твърдението на ищеца, че е отишъл само за да вземе лекарства , не променя факта на неговото присъствие на работното място и липсата на уведомяване по надлежен ред.

Поради всичко гореизложено следва, че Заповед № *** г. е издадена на законово основание, което не подлежи на съдебен контрол по отношение на целесъобразността и мотивите. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ е неприложима, тъй като ищецът се е явил на работното си място без да уведоми работодателя си по надлежния ред за ползването на отпуск по временна нетрудоспособност. Поради това предявеният иск за отмяна на заповедта, признаване на уволнението за незаконно и произтичащите от това последици следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съобразно изхода на делото разноските следва да се присъдят в полза на ответната 2 страна.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. З. М., ЕГН **********, срещу Район „Северен“ – Община Пловдив, булстат 0004715040065, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, 2 и 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, а именно:

Иск за отмяна на Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Иск за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на предишната длъжност „*****“.

Иск за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение.

ОСЪЖДА А. З. М., ЕГН **********, да заплати на Район „Северен“ – Община Пловдив направените по делото разноски в размер на 150 лева за юрк . възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3