Решение № 326 от 21.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Русе, 21.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20214500100200 по описа за 2021 година

Ищецът БЛ. СВ. К., от гр.М., обл Русе, чрез пълномощника адв.Я.Д., от АК-София, твърди, че на 26.08.2019г. около 00.30 ч в с.Н., обл.Русе, на ул.“Р.“ пред 25 е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на самокатастрофирал л. а. „Ауди А6“ с рег. № *****. Твърди, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Ауди А6“с рег.

№ ***** – лекият автомобил се е движел с висока скорост около 120-130 км/ч и при навлизане в завой устойчивостта му се е нарушила. Водачът загубил контрол над управляваното от него МПС, което станало причина за инцидента. В резултат на произшествието ищецът е получил множество травматични увреждания – контузия на левия бял дроб / пневмоторакс и плеврален излив/ с колекция от въздух и кръв /150мл/ вляво плеврално пространство, наложило двукратни торакоцентези /понкции на белия дроб/; фрактура /счупване/ на носни кости; фрактура на четвърто ребро вдясно и кръвонасядане /хематом/ на лицето в областта на ляво око с конюнктивит.Непосредствено след настъпилото произшествие ищецът е бил транспортиран за спешна помощ до УМБАЛ „Канев“ АД - гр. Русе с оплаквания от много силни болки в различни части на тялото. Констатирано е, че е в състояние, застрашаващо живота ми у са предприети са съответните медицински интервенции, за да се извършат изследвания и да се стабилизира състоянието му. Ищецът бил в силна уплаха и стрес, изпитвал е интензивни 1 болки в различни части на тялото, имало е синини, отоци и чувствителност на местата където е имало счупвания, затруднено е било дишането му поради недостига на кислород. Претърпените увреждания са се отразили негативно и върху психиката му. Ищецът твърди, че при него са се появили тревожност, напрегнатост и раздразнителност, които също са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. По време на първоначалния възстановителен период К. бил изцяло зависим от чужда помощ и съдействие за извършване на обичайните ежедневни дейности. Възстановителният период продължил няколко месеца и се характеризирал със спазване на специфичен щадящ режим. Във връзка с произшествието е било образувано досъдебно производство и след разследването е образувано наказателно производство – НОХД №2077/20г. по описа на РС-Русе, което е приключило с одобрено от съда споразумение между РРП и подсъдимия - водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *****.

Ищецът твърди, че към момента на произшествието по отношение на л.а. „Ауди А6“ с рег. № ***** е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователно покритие за периода 30.07.2019 г. до 30.07.2020 г. при ответното дружество. Ето защо отправил претенция за заплащане на обезщетение. Въз основа на претенцията е заведена щета № 100/19/217/500123 по описа на ЗАД „Алианц България“-АД.

С писмо от 26.10.2020 г. застрахователят е уведомил К., че определя и изплаща застрахователно обезщетение в размер на 10000 лв. Ищецът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е 40 000 лв. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 26000лв /частично от 30000лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на окончателното произнасяне на ответното застрахователно дружество 26.10.2021г. до окончателното й плащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът ЗАД „Алианц България“,ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано заедно от всеки двама от изп.директори О.П., А.А. и П.П., чрез адв.С.С., от АК-София, в отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло предявения иск по 2 основание и размер. В отговора се изразява становище, че предявеният иск е прекомерен по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което се изразява в бездействие, тъй като водачът на МПС в дълъг времеви отрязък се е движил с висока скорост и е създавал предпоставки за настъпване на ПТП, но К. като пътник не е положил усилия да предотврати това поведение и да напусне автомобил. В отговора се твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат и като е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и не е използвал обезопасителен колан.

Ответникът счита, че определеното и изплатено обезщетение в размер на 10000лв. отговаря на вида, характера и интензитета на нанесените неимуществени вреди. Излага становище, че заявената от ищеца претенция в размер на 26000лв. е прекомерно завишена с оглед принципа на справедливостта. По отношение на претендираната лихва уточнява, че тъй като застрахователното обезщетение от 10000лв е изплатено на 26.10.2020г., то първата възможна дата за присъждане на лихва върху неуважена от застрахователя претенция от 26000лв е 27.10.2020г.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете за главница и лихва, като неоснователни, при законните последици.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори и от представения заверен препис от протокол от 21.01.2021г. по нохд №2077/20г. по описа на Русенския районен съд, и приложеното нохд №2077/20г. на РРС, се установява, че е одобрено постигнато между Прокуратурата и подсъдимия ИГН. ИВ. К., от гр.Добрич, със следното съдържание : Подсъдимият ИГН. ИВ. К. е осъществил от обективна и субективна страна следното престъпление :

На 26.08.2019 година, в с. Н., обл. Русе, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка "Ауди" с рег. номер *****, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 5. (1), т. 1 от ЗДвП Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората,като при управлението на автомобила си създал опасност и пречки за движението и поставил в опасност здравето на БЛ. СВ. К., от гр.М., 3 обл.Русе;Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП : "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" – като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал; Чл. 20, ал.

2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. – като не съобразил скоростта си на движение с характера и интензивността на движението и наличието на завой по пътя, не контролирал и не намалил скоростта си на движение, в резултат на което била нарушена устойчивостта на автомобила му и той не могъл да спре пред изникналото препятствие".

Нарушил и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП : "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в населено място – 50 км/ч", като управлявал автомобила си със скорост над 120 км/ч и по непредпазливост причинил на БЛ. СВ. К. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и деецът е избягал от местопроизшествието престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 4 , б. "а" пр. 2 вр. ал. 1, б. "б", пр. 2 вр. чл.

342, ал. 1 пр. 3 от НК.

Не се спори, и от застрахователна полица № BG/01/119002118176, се установява, че към момента на произшествието по отношение на лекия автомобил, управляван от К., е имало сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество ЗАД «Алианц България»-АД.

По делото като свидетели са разпитани И. К.а и С. К., родители на ищеца.Свидетелите установяват, че веднага след като им съобщили за инцидента / през лятото на 2019 г., м. август, през нощта/, тръгнали към мястото на произшествие. Синът им бил подпрян на едно дърво, седнал на земята. Казал им, че след катастрофата водачът на автомобила го е извадил извън автомобила и се е „провлачил“ през асфалта; стигнал до дървото - да се подпре на него. Свидетелката К.а установява, че Б. не можел да диша и плачел, имал много силни болки.Много бързо дошла линейката и медиците му сложили маска, за да диша, включили му в система, изразили съмнение, че 4 той има вътрешен кръвоизлив.

Свидетелката била със сина си в линейката. Не успявала, с оглед скоростта на линейката, да удържа ищеца да стои на леглото и да му държи ръката заради системата и единият от лекарите й помагал. Свидетелката счита, че в този момент като че ли синът й губел съзнание. В болницата трудно го сложили на скенер, защото той не можел да легне. Ищецът имал имаше оток по окото и по лицето следи от въздушната възглавница. Лекарите съобщили, че той е с пневмоторакс на белия дроб и ще го оперират. Ищецът престоял в болницата 9 дни. В първите пет дни претърпял общо три операции.Родителите получили разрешение да го виждат само за по час и половина на ден „най-много“. Ищецът бил завързан за леглото, ръцете му били със системи и дренажи. Пиел със сламка, не можел да се храни – нямало как да се надигне, за да поеме храна. След всяка операция го преглеждали на скенер, за да проверят дали белият дроб започва да работи самостоятелно. На шестия, седмия ден лекарите им казали , че „положението вече е овладяно“.

Когато се прибрал вкъщи, вече имал възможност да се храни.Помагали му при обличането. Според свидетелката ищецът се чувствал дискомфортно найвече от това, че родителите му трябва да му помагат като ходи до тоалетна.Когато от болницата им казали, че не могат да издават повече болнични на Б., той първо излязъл в отпуска, но после напуснал работа.

Работел като общ работник в кмитства М., тъй като страдал от умствена изостаналост и хора с неговото заболяване са търсени само за работа в строителството или като общи работници. Свидетелката уточнява диагнозата на сина си –психокинетична невроза - умствена изостаналост със 70 % инвалидност, по рождение. След катастрофата му определили 75 % инвалидност. Счита, че безспорно преживяното се отразило на психиката му, но не до такава степен, както физически – една година след катастрофата намерил работа като строителен работник. Ходил два дни на работа, личало си обаче, че е много изморен и не се чувства добре и свидетелката го посъветвала да не ходи повече на работа, за да не се влоши състоянието му.

Изложеното от св.К.а за състоянието на ищеца след катастрофата се потвърждава и от показанията на св.К.. И този свидетел установява, че ищецът е претърпял три операции-все на белия дроб. Когато махнали дихателния апарат, ищецът можел да диша, но изпитвал силни болки, особено ако си поеме въздух рязко. И към настоящия момент не можел да се натоварва 5

– може еднократно да вдигне най-много 5 кг. Изпитвал болки в областта на операцията. Първоначално всичко правел „на легло“ – давали му вода и храна, не можел да отиде и до тоалетна. За около месец след катастрофата ищецът продължил да се вижда с приятелката си – тя отивала в дома на К.и, двамата излизали до центъра на М. и се връщали. Но след месец се разделили.

След катастрофата ищецът не е в състояние да работи. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. К.а и С. К. предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, като съобразява, че същите изнасят данни за обстоятелства за получените от ищеца увреждания и за процеса на възстановяваоне, за които имат непосредствени лични впечатления.

От представените решение на ТЕЛК №№ 2612 от 11.10.2016г. и 2675/03.10.2019г. се установява, че Б.К. страда от лека умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение.