Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29402 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21495/2026
Вид
Определение № 29402
Подписан
13.08.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29402 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 202611101*************** година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******************” ЕАД срещу А. В. П., Б. В. П. и М. В. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Вземанията на ищеца са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2025 г., издадена по ч. гр. д. № ********* по описа за 2025 г. на Районен съд *********, Състав IV срещу длъжника В.К.П.., ЕГН **********. След издаването й и в процеса на връчването й заповедният съд установил, че длъжникът бил починал на 08.11.2025 г. С определение № **************** г. съдът конституирал на мястото на В.К.П.. като страни – длъжници в заповедното производство неговите законни наследници А. В. П., Б. В. П. и М. В. П., на които бил връчен препис от издадената срещу наследодателя им заповед за изпълнение и срещу която тримата подали възражения по чл. 414 ГПК.

С молба от 07.08.2026 г., депозирана в изпълнение на дадени с разпореждане № *********** г. указания от исковия съд, процесуалният представител на тримата наследници заявил, че всеки от тях направил отказ от наследството на починалия в хода на заповедното производство длъжник В.К.П.., за което представя издадени от Софийски районен съд три броя съдебни удостоверения за вписване на отказите в особената книга на съда от 19.12.2025 г. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че към датата на конституирането им като страна в заповедното производство – 05.06.2026 г. А. В. П., Б. В. П. и М. В. П. не са имали качеството на наследници на починалия В.К.П.. поради вписаните порано откази от наследство. Депозираните от тях възражения по чл. 414 ГПК са такива от трето за спора лице и не може да бъдат валидно основание за образуване на исково производство по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост. А правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, сред които е и подадено в срок възражение от длъжника. При обусловеността на правото на иск на ищеца 1 от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение от длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (вж. т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С оглед изложеното по-горе и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че към настоящия момент няма постъпило валидно възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК от законните наследници на починалия в хода на заповедното производство длъжник В.К.П.., поради което ищецът няма правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу посочените в исковата молба ответници. Това прави производството недопустимо и като такова същото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № *************** г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2