Определение № 302 от 30.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500085 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на В. В. С. срещу разпореждане № 389 от 15.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 577/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която е оставено без уважение искането и за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лв. във вр. с подадената от нея касационна жалба срещу решението на ПлОС.

Обосновават се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се, че в представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателката е посочила, че има единствено доходи от трудов договор в размер на минималната работна заплата в размер на 710 лв. Други доходи и имущество нямала, освен апартаментът, предмет на делбата.

Заявява, че няма сключен граждански брак, а също и че не разполага с процесуален представител, който да и помогне да попълни декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като Окръжен Плевен отказал да и предостави правна помощ за изготвяне и преподписване на касационната жалба, така и за молбата за освобождаване от държавна такса. Твърди, че няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса.

Жалбоподателката отправя искане за отмяна от въззивния съд на атакуваното Разпореждане № 389/15.08.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 577/2021 г. по описа на Окръжен съд Плевен в обжалваната му част, като я освободи, на основание чл.

83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавна такса за подадената касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Плевен.

Апелативен съд – Велико Търново, като взе предвид, че частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, я счете за процесуално допустима. Разгледана по същество я намери за основателна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане е оставено без уважение искането на В. С. за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лв. във вр. с подадената от нея касационна жалба срещу решение на ОС - Плевен. Съдът извел водещи мотиви, че поради неправилно попълнена декларация за семейно и имотно състояние, въпреки дадените указания на съда в тази насока, молителката всъщност не е предоставила надлежната информация, като няма яснота дали същата притежава недвижими имоти, влогове и на каква стойност, акции или дялове в търговски дружества, както и дали е семейна и съответно какво е имущественото положение на съпруга и, ако има такъв. Съдът изложил, че както в хода на производството 1 пред районен съд, така и във въззивното производство В. С. не е подавала молби за освобождаване от такси и разноски за производството, а е внасяла такива, като освен това била упълномощавала различни адвокати да я представляват по делото, като на първа инстанция е заплатила и значителен хонорар на адв.М.К., която била неин процесуален представител. Нямало твърдения от страна на молителката, че имущественото и положение се е променило в негативна посока след приключване на делото пред първа и пред въззивна инстанция.Съдът направил преценка, че се касае за минимална сума от 30 лв. - д.т., която се изисква съгласно чл. 284,ал. 3, т. 4 от ГПК във вр. с чл.18, ал.2 т.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК /за подаване на касационната жалба/ и молителката е в състояние да плати.

Апелативен съд – Велико Търново приема за неправилни направените от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК.

Производството по чл. 83, ал.2 ГПК не е спорно, законодателят е предвидил удостоверяване на семейното и имотното състояние чрез декларация, като за изложеното в нея се носи съответно наказателна отговорност.Съобразно наложената практика по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на събраните доказателства, съдът преценява дали молетиелят разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и след изясняване на общото й материално състояние и останалите относими обстоятелства, като е длъжен да ги съпостави с пълния размер на държавната такса.

Въззивният съд е събрал относно жалбоподателката и служебно информация за родствени връзки, семейно положение и сключени трудови договори.

Молителката декларира нисък доход от 710 лв. лв. месечно от трудово възнаграждение, както и липса на други доходи. Същевременно при изследване на цялостното и материално положение се установява, че към настоящия момент тя продължава да работи на сходна длъжност при друг работодател като обслужващ бензиностанция/газостанция. Няма данни за друго недвижимо имущество, освен имотът, предмет на делбата. Не е семейна и има едно дете, родено на 12.07.2017 г.

Предвид декларираното по-рано състояние и доход в размер на минимална работна заплата за страната, с който следва да посреща ежемесечни нужди за себе си и детето си, може да се предполага, че внасянето на държавна такса ще създаде за жалбоподателката затруднения, както и невъзможност да я заплати. Фактът, че молителката е била представлявана от адвокат и му е заплатила възнаграждение, не следва да се има предвид в производството по освобождаване от държавна такса и разноски, доколкото адвокатската защита и нейното наличие не е сред обстоятелствата, които са посочени в разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК.

Ето защо, въззивният съд приема, че жалбоподателката следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. - която се дължи съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК във вр. с чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /за произнасяне по допускане на касационното обжалване/, в която част следва да се отмени обжалваното разпореждане.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ разпореждане № 389 от 15.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която е оставена без уважение молбата от 26.04.2022г. на В. В. С., съдържаща искане за освобождаване от д.т. в размер на 30лв. във вр. с подадената от нея касационна жалба срещу решението на ОС - Плевен, вместо което ПОСТАНОВИ :

ОСВОБОЖДАВА В. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ******** от заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. - която се дължи съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК във вр. с чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /за произнасяне по допускане на касационното обжалване/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3