Решение № 4436 от 22.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 22.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА ДИМОВА при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6699 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 402804/09.05.2018г. по гр.д. № 49166 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 153-ти състав е признато за установено, че Р.Л.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 202,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 54 в гр.

София, ж.к. „*******за периода от

01.11.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 16,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; сумата от 9,39лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 202,29лв. за периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 64477/2016г. на Софийски районен съд, като Р.Л.С., ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разноски по заповедно дело в размер на 69,46лв. и разноски по исково дело в размер на 300,99лв., отхвърлени са като неоснователни са исковете за горница над 2020,29лв. до предявен размер от 202,91лв.; за горница над 9,39лв. до предявен размер от 24,24лв., както и иска за 2,70лв. като лихва за забава на плащането на главницата от 16,08лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5097866/11.06.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Р.Л.С., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.

Изложила съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е че е собственик на имота от 15.09.1997г., но от закупуването му не го ползвала , защото имало обир и то станало неизползваемо, в момента в имота имало ІІІ-то лице-А.В.Х., което не било допуснато от нея в имота и тя не носела отговорност за плащане на потребените в имота суми. Не била поискала доставка на енергия в имота от ответника приложими били разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Не било установено в имота да е доставена енергия в количества и на стойност, за които е уважен иска, към крилото на блока в което бил имотът не се подавала топлинна енергия. Не била подала молба декларация за откриване на партида за имота на нейно име. Не било установено, че уреди за измерване на потреблението били изправни, че има основание за служебно начислени суми. Не дължала суми за възнаграждение за дялово разпределение.

Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК

******* е оспорило жалбата. Претендирало е разноски,

Третото лице помагач на страната на ищец – „Б.Б.”ООД , ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2015524/20.07.2017г., уточнена с молба от 14.08.2017г. на Т.С.”ЕАД,

ЕИК ******* срещу Р.Л.С., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 202,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 16,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; сумата от 24,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 202,91лв. за периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., сумата от 2,70лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 16,08лв. за периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64477/2016г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите.

Ответникът Р.Л.С., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че в сградата била въведена експериментално инсталация, с която топлоподаването било подово и било до входа на апартамента, процесният имот бил оборудван с всички необходими съоръжения за ефективната му експлоатация, но няколко месеца след като го закупила имотът бил обран, липсвали 3 батерии, 4 водомера, жилищно топлоразпределително и измерващо устройство, уведомила Бруната за същото но нито Бруната, нито Топлофикация съобразили твърденията й. Посочила е, че след това напуснала имота, следвало потреблението да се разпредели само за онези собственици, които ползвали имотите си в сградата.

Третото лице помагач на страната на ищеца - Б.Б.”ООД ,

ЕИК ******** е подкрепило исковете. Посочило е, че в сградата ежемесечно се отчитат уредите и начислени ежемесечно суми са за реално потребление, в процесния апартамент не се потребявала енергия за БГВ, в имота нямало отоплителни тела.

По делото е приложено заповедно дело № 64477/2016г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3075362/11.11.2016г. , със заповед от 18.11.2016г. районният съд е разпоредил Р.Л.С., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 202,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 16,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; сумата от 24,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 202,91лв. за периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., сумата от 2,70лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 16,08лв. за периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., както и и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомена на 21.02.2017г., на 27.02.2017г. по пощата е подала възражение срещу заповедта , сочейки че договор с ищеца няма, на 26.06.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 20.07.2017г. заявителят е представил такива.

По делото е приет неоспорен от страните договор от 31.07.1997г. съгласно който Столична община е продала на Р.Л.С. ***.

По делото е приета молба-декларация от 26.06.1999г. съгласно която Р.Л.С. е поискала от ищеца да открие на нейно име партида за Р.Л.С., като е посочила, че енергията за БГВ следва да се определя на база брой ползватели-1бр.

По делото са приети Протокол от

22.10.1999г., договор от 16.10.2000г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.

София, ж.к. „*******са избрали и възложили на Б.Б.”ООД срещу възнаграждение извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно което на ответника са начислени като дължими процесните суми.

По делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че за процесния период в сградата, в която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, ежемесечно са снемани отчети от общия топломер и от уредите за отопление в отделните имоти, отчитани са технологичните загуби. Посочило е, че в процесния имот няма уреди за отопление и енергия за такова не е начислявана. В имота не се потребявала и енергия за горещо битово водоснабдяване и такава не била начислена. За имота била начислена само сума за сградна инсталация, дяловото разпределение на същата било направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия била на стойност от 202,29лв. за процесния период. Общият топломер бил преминавал през метрологични проверки през 2 години.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.

149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния период и за лихва за забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.

415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.