Решение № 38 от 06.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Плевен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Търговско дело № 20234400900112 по описа за 2023 година

На 30.10.2023 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от Л. Н. П., в която се твърди, че на 04.02.2023 г., около 13.10 часа, на път ПП I***, км. 100+040, е настъпило ПТП между товарен автомобил *** с рег.

№***, управляван от А. Б. К., с ЕГН: ********** и лек автомобил *** с рег.

№***, управляван от бащата на ищеца Н. Л. П., с ЕГН: **********. Твърди се, че двата автомобила са се движели един срещу друг, като *** е била управлявана от А. Б. К. с несъобразена с видимостта и пътните условия скорост, което е довело до удар между задната част на *** и лявата част на ***. Във вр. с процесното ПТП било образувано ДП №ЗМ 146/2023 г. по описа на РУ на МВР-Велико Търново.

Твърди се, че при ПТП е загинал водача на *** – Н. Л. П.. Внезапната смърт на последния причинила болка и страдание на ищеца, които той ще търпи до края на живота си.

Твърди се, че към 04.02.2023 г. е съществувало валидно правоотношение със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно товарен автомобил *** с ДК №***, съгласно полица BG/22/***. Л. Н. П. предявил застрахователната си претенция към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ 1

ЛЕВ ИНС“АД на 08.03.2023 г., но в 3-месечния срок нито е определено обезщетение, нито е отказано плащането му. Поради това ищецът е предявил срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София иск по чл.432, ал.1 от КЗ с петитум: ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на смъртта на баща му Н. Л. П., настъпила в резултат на ПТП, причинено от А. Б. К. като водач на товарен автомобил *** с ДК №***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД съгласно полица BG/22/***, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Към исковата молба не е бил приложен документ за плащане на следващата се ДТ в размер на 7 200 лв. Ищецът е направил искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от плащането на ДТ и разноски по делото, което е уважено от съда съгласно определение № 407 от 16.11.2023 г.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД не оспорва изрично наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица № BG/22/***. Признава, че по застрахователната претенция на ищеца е заведена преписка. Твърди, че на основание чл.106, ал.3 от КЗ е поискала да бъдат представени допълнително документи, като е уведомила ищеца, че до получаването на тези документи не е налице основание да се уважи претенцията му.

Ответникът сочи, че липсва яснота относно механизма на настъпване на ПТП. Твърди че причина за настъпване на ПТП са действията на Н. Л. П., а именно – че се е движел с превишена и/или несъобразена скорост и че не е осигурил достатъчно странично разстояние.

Ответникът сочи, че липсва яснота и относно механизма на причиняване на уврежданията на Н. Л. П., довели до смъртта му. Твърди, че той е допринесъл за уврежданията си, тъй като при ПТП е бил без поставен обезопасителен колан.

Ответникът оспорва съществуването на близки отношения между Н. Л.

П. и сина му и оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

В хода на настоящия исков процес е постановена присъда №11 от 2

13.03.2025 г. по н.о.х.д. №741/2024 по описа на Великотърновски Окръжен съд и с определение, постановено в о.с.з. на 31.03.2025 г., е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Същото е възобновено с определение №35 от 19.01.2026 г. след като е представено окончателното решение №10 от 12.01.2026 г. по к.н.о.х.д. №1013/2025 г. по описа на ВКС.

В о.с.з. на 16.03.2026 г. по искане на Н. Л. П. е допуснато изменение в размера на предявения иск, съгласно което същият да се счита предявен за 102 258.38 евро /200 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата от 08.03.2023 г. до окончателното й заплащане. Процесуалният представител на ищеца – адв. Д. е пледирала за уважаване на иска в увеличения му размер, който намира за справедлив предвид обстоятелството, че ищецът е разчитал на помощта на баща си, починал в трудоспособна възраст, както и за присъждане на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Адв. Д. моли гражданският съд да отчете влязлата в сила присъда на наказателния съд при определяне на гражданските последици от деянието.

Процесуалният представител на ответното дружество – адв. М. е пледирала съдът да приеме, че е налице 50 % съпричиняване на ПТП от страна на Н. Л. П., тъй като той е управлявал *** със скорост по-голяма от 40 км/час. Според адв. М., ако Н. Л. П. беше спазил ограничението в скоростта и беше предприел своевременно спиране, *** изобщо е нямало да се придвижи до мястото на удара. Адв. Д. е репликирала тази теза, твърдейки, че според ВЛ, ударът е бил неизбежен, независимо от скоростта на *** и че последната влияе единствено на силата и направлението на ударния импулс.

Адв. М. е представила писмена защита, в която твърди, че по делото не се е установила особена емоционална близост и интензивна привързаност между ищеца и неговия баща. Твърди също, че ищецът не се намира в такова положение, в което да има оправдани очаквания да получава от баща си грижа и подкрепа. Адв. М. сочи, че ако след знака за ограничаване на скоростта в продължение на 600 метра Н. Л. П. се беше движил с 40 км/час, *** щеше да достигне по-късно мястото на удара, т.е. че ПТП нямаше да настъпи. Моли този принос на Н. Л. П. за настъпване на ПТП да бъде отчетен при определяне на обезщетението. Претендира направените разноски, съобразно отхвърлената част на ищцовата претенция.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че към 04.02.2023 г. е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно товарен автомобил марка *** модел *** с ДК №***, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД съгласно полица BG/22/***. Този факт обуславя пасивната материално-правна легитимация на ответното дружество.

По делото не е спорно и е видно от претенция и известие за доставяне /на стр.9, 10 от Делото/, както и писмо изх. №2554/14.03.2023 г., че Л. Н. П. е предявил застрахователните си претенции към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, като е била заведена щета №0000-1000-01-237187/09.03.2023 г. Не е спорно, че застрахователят на основание чл.106, ал.3 от КЗ е поискал да бъдат представени допълнително документи, като е уведомил ищеца, че до получаването на тези документи не е налице основание да се уважи претенцията му. Няма данни в 3-месечния срок застрахователят да е определил и платил обезщетение, като дефакто е отказал това – поради недостатъчно доказателства за основателността на претенцията.

С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че предявеният на 30.10.2023 г. иск по чл. 432, ал.1 от КЗ е допустим, предвид правилото на чл.498, ал.3, предл.1 от КЗ.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №53 от 04.02.2023 г., на 04.02.2023 г., около 13.10 часа, на път ПП I***, км. 100+040, е настъпило ПТП между товарен автомобил марка *** модел *** с рег. №*** с прикачено полуремарке ***, управляван от А. Б. К., с ЕГН: ********** и лек автомобил *** с рег. №***, управляван от Н. Л. П., с ЕГН: **********. В протокола е отбелязано, че при ПТП Н. Л. П. е загинал, а спътницата му Ж. Д.

К. е пострадала. Видно е още, че във вр. с ПТП е образувано ДП №ЗМ 146/2023 г. по описа на РУ на МВР-Велико Търново.

В о.с.з. на 03.06.2024 г. като свидетел е разпитан водачът на товарната композиция А. Б. К., който твърди, че се прибирал от Румъния през Велико Търново за София, когато около с. *** се спускал по наклона и точно преди левия завой насреща му се появила бяла кола, с мъж и жена в нея.

Колата „летяла“ срещу него – едните й гуми били в неговото платно, а другите й гуми – в нейното си платно. Присветнал с дългите светлини, но мъжът от 4 бялата кола не го забелязал и продължил да се движи срещу него, като ръкомахал с дясната си ръка, сякаш обяснявал нещо на жената до него.

Свидетелят опитал да избегне челния удар, като първо завил надясно, а после наляво и натиснал спирачките. Ремаркето се „занесло“, завъртяло се и колата се ударила в борда му.

В о.с.з. на 03.06.2024 г. като свидетел е разпитана спътницата на Н.

Л. П. – Ж. Д. К.. Тя твърди, че пътували към с. ***. Валял лек дъжд и се движели с нормална скорост. Говорели си как ще си почиват. В насрещното платно имало много тирове. Преди удара Н. изпреварил някаква кола и се прибрал в лентата си. Изпреварването не било рисково. Последното, което помни свидетелката преди удара, е репликата й: „Много тирове по този път!

Защо не ги спрат?!“ Предполага, че като е разбрал какво става, Н. я е блъснал към другия край, към вратата, за да я предпази.

Видно от депозираното на 05.09.2024 г. заключение по комплексната експертиза в неговата автотехническа част, товарната композиция е навлязла в пътната лента на лекия автомобил и ударът помежду им е станал в тази лента. Водачът на *** е имал техническа възможност да се движи в своята пътна лента и така да предотврати ПТП. Водачът на *** при движение със скорост 59.8 км/час не е могъл да спре преди мястото на удара.

Видно от депозираното на 17.10.2024 г. заключение, изготвено от ВЛ инж. Е. Ц., на 600 м преди мястото на ПТП за движещите се в посока с. *** има поставени: предупредителен знак А15 „Опасност от хлъзгане“, забранителен знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от означената – 40 км/час“ и комбинирана допълнителна табела „При сняг и зимни условия и при дъжд и мокра настилка“. В случая водачът на *** не се е съобразил с ограничението на скоростта при мокра настилка и се е движил с 59.8 км/час. Според ВЛ, ако се беше движил с 40 км/час след знака В26 и допълнителната табела в продължение на 600 м, е могъл да спре преди мястото на ПТП.

В депозираното на 25.11.2024 г. заключение, изготвено от ВЛ инж. Е.

Ц., са обобщени констатациите и изводите от предходните две заключения. В о.с.з. на 02.12.2024 г. ВЛ е заявило, че движението на лекия автомобил със скорост над разрешената не е предпоставка за настъпване на ПТП, както и че показанията на А. Б. К. за движение на лекия автомобил в 5 неговата /на товарния автомобил/ лента не кореспондират с действителността.

По искане на ответника е допусната тройна автотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от ВЛ инж. И., инж. А. и инж. Ц.. Според тях, преди удара товарната композиция се е движела със скорост 67 км/час, като водачът й е имал техническата възможност да възприеме мократа пътна настилка и изменението на посоката на пътното платно в дъга на ляв завой и чрез органите за управление да реализира транслационно движение в полагащата му се пътна лента без да навлиза в насрещната пътна лента. Той обаче се е движил в насрещната пътна лента и там е настъпил удара с лекия автомобил. Скоростта на товарната композиция при предприемането на спиране е била 67 км/час, а към момента на удара е намаляла до 36.65 км/час, като реализирането надлъжно движение е 27.2 м.

Според ВЛ, лекият автомобил към момента на удара се е движил със скорост 85 км/час, при която не би могъл да спре до мястото на удара. Ако беше спазил ограничението на скоростта до 40 км/час и беше предприел своевременни действия за спиране, щеше да спре преди мястото на удара.

Неговото спиране е необходимо условие за предотвратяване на ПТП, но не е достатъчно – необходимо е и водачът на товарната композиция да спре преди мястото на удара. Ако беше спрял само лекият автомобил преди мястото на удара, продължаващата движението си товарна композиция пак щеше да го удари, но с друга сила и под друг ъгъл.