Решение № 429 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110211430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. В. Х. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :

Електронен фиш) Серия К № 7752262, издаден от СДВР за това, че на 14.07.2023г. в 00:41 часа в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ до № 93, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Проф. Иван Странски“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил *** с рег. № *********** се е движил със скорост от 76 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача) - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д. В. Х. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата на Д. Х. се сочи, че към датата на нарушението тя не е била собственик на автомобила и че такъв е бил ***. Х. оспорва да е управлявала МПС-то към момента на нарушението. Според нея Електронният фиш следва да се анулира на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП. Освен това се претендира и за нарушение на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като Електронният фиш бил издаден на 14.07.2023г., а бил връчен на жалбоподателката на 24.07.2025г., поради което бил „погасен по давност“ и не подлежал на изпълнение.

Претендира се и за нарушение на принципа на разумен срок по чл.6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека. Затруднявало се правота на защита на наказаното лице. В жалбата се оспорва и компетентността на органа, издал Електронния фиш. От него не ставало ясно дали лицето, издало Електронния фиш разполага с обща, материална и териториална компетентност да издаде въпросния документ. Жалбоподателят оспорва и 1 начина на връчване на Електронния фиш, като твърди, че няма удостоверено надлежно връчване. Х. счита, че е била лишена от възможността да посочи дали друго лице не е управлявало автомобила. Оспорва се и съдържанието на Електронния фиш. Цитира се Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС и се иска цялостна отмяна на Електронния фиш. Според жалбоподателя в обжалвания Електронен фиш липсвали реквизити – не било посочено по ясен и разбираем начин мястото на нарушението. Липсвали и доказателства, че е съставен Протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Не било спазено и изискването на чл.10, ал.3 от същата Наредба, тъй като липсвала снимка. В Електронния фиш не било посочено как е въведено ограничението на скоростта – дали със закон или с пътен знак.

Приема се, че Електронният фиш е издаден в противоречие на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нямало и доказателства, че съответното средство за измерване отговаря на Закона за измерванията и Наредбата по приложението му. Жалбоподателят твърди, че няма закононарушения, че нарушението е извършено за първи път, че не са настъпили вреди и че превишението на скоростта е незначително, поради което иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. Алтернативно, ако съдът не намери основания за цялостна отмяна на Електронния фиш, Х. иска да се намали размера на наложеното й наказание до законовия минимум.

В писмо с вх. № 266253 от 06.08.2025г., с което жалбата и административнонаказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1197, като се отбелязва, че техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.

По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 266253 от 06.08.2025г. се посочва, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване съгласно чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. Заявява се, че собственикът не е 2 подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Освен това с цитираното писмо изрично се прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 354692 от 30.10.2025г. от Д. Х..

Заявява се, че се поддържат аргументите от жалбата. Посочва се, че наказващият орган не е доказал, че Х. е управлява автомобила, нито е доказал субективната страна на деянието. Х. оспорва достоверността на представените от СДВР доказателства, тъй като те не установявали мястото на нарушението, ограничението на скоростта и превишението на същата. Заявява се, че при липса на знак за ограничение на скоростта следва да се прилага общото ограничение за съответния пътен участък, а не 50 км/час, както пишело в Електронния фиш. Релевират се доводи и за броя на нарушенията, посочените в Протокола за изпълване на автоматизирано техническо средство или система, като се сочи, че същият бил „трудно правдоподобен“, още повече, че в Ежедневната форма на отчет били вписани 0 /нула/ нарушения. Наказващият орган не бил доказал по безспорен и категоричен начин фактическите и правни основания за издаване на Електронния фиш. Претендира се и за нарушаване на разумния срок по чл.6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и се иска отмяна на Електронния фиш.

По делото има приложени писмени бележки с вх. № 355752 от 30.10.2025г. от гл. юрк. М., в които се сочи, че жалбата на Д. Х. е бланкетна, неоснователна и недоказана.

Според процесуалния представител на въззиваемата страна Електронният фиш е правилен, законосъобразен, издаден в съответствие с материалното право и при спазване на процесуалните правила и норми. Твърди се, че фактическата обстановка от Електронния фиш е безпротиворечиво изведена от доказателствата, събрани по делото, като словесното описание на нарушението и правната му квалификация съвпадат по признаци, а наложеното наказание е съобразено с фиксирания в закона размер, който не подлежи на редукция и индивидуализация. В писмените бележки се цитира чл.189, ал.4 от ЗДвП, §1 и §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Твърди се, че в Електронния фиш ясно е посочено мястото на нарушението и посоката на движение на моторното превозно средство /МПС/. От снимковия материал може да се определи регистрационния номер на автомобила, посоката му на движение, установеното превишение на скоростта, както и датата, часа и мястото на нарушението.

Отрича се да има нарушение при съставянето на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ по чл.10 от Наредбата. Относно снимковия материал гл. юрк. М. сочи, че той представлява веществено доказателствено средство и следва да се цени наред с всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че Електронният фиш съдържа всички реквизити, които законът предвижда. Процесуалният представител на СДВР посочва, че използването на мобилната техническа система е допустимо, тъй като тя функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като включването и изключването са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата осъществяват. От наличните писмени доказателства по преписката се установявало, че техническото средство е одобрен тип за измерване, било е в изправност, като лицето, боравило с него при установяване на нарушението било 3 надлежно обучено за работа с АТСС. Мястото на нарушението било подробно описано в Електронния фиш, тъй като е записано на кой път и точно къде е извършено нарушението, както и в каква посока на движение е установено нарушението. Освен това индивидуализиращите данни на автомобила били точно определени, поради което нарушението се приема да е описано пълно, детайлно и в конкретика. Твърди се, че нарушителят е действал при пряк умисъл. Извършеното нарушение било безспорно установено от приложения по делото снимков материал от техническото средство. При определяне на превишението на скоростта наказващият орган е съобразил и възможното отклонение в показанията на уреда. Според гл. юрк. М. не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН предвид значителното надвишаване на допустимата скорост. Наложената глоба била правилно и законосъобразно определена, като не подлежи на промяна и не може да се намали. Изтъква се и това, че нарушението е формално, както и че е с висока степен и интензитет на опасност от настъпване на вредни последици – увреждане живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата. Заявява се, че по дефиниция Електронният фиш не носи подпис на издателя, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В Електронния фиш следва да се отрази само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, а според чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР Областните структури на МВР са основните структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на Електронни фишове. В становището се цитира §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Иска се съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалвания Електронен фиш като правилен и законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. В. Х. не се явява и не взема становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна - СДВР също не изпраща представител, който да вземе становище по време на съдебните прения пред СРС.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Към 14.07.2023г. лек автомобил *** с рег. № *********** бил собственост на ***, но в свидетелството за регистрация на МПС (издадено на 01.07.2021г.) като ползвател на автомобила била вписана Д. В. Х., тъй като автомобилът бил взет на лизинг от нея.

За времето от 23:30 часа на 13.07.2023г. до 01:30 часа на 14.07.2023г. видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1197 (за която е издаден Протокол № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.) е била позиционирана в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 93, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към ул. „Проф. Иван Странски“, при посока на задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване.

4

Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за населено място, без допълнително въведено ограничение с пътен знак.

На 14.07.2023г. в 00:41 часа в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ до № 93, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Проф. Иван Странски“ лек автомобил *** с рег.