Решение № 260932 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 12.02.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

При секретаря Анелия Груева

И прокурора сложи за разглеждане

Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1944 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 268390 от 07.11.2019 г. по гр.д.№ 51649 по описа за 2013 г., СРС, Второ ГО, 179 състав ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на И.А.Н., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата 15 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от застрахователно събитие от 04.09.2010г. по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен със застрахователен договор от 17.12.2009г. за „Рено Лагуна” с ДК № ********, ведно със законната лихва от 11.12.2013г. до изплащането на сумата, както и на осн. чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 5045,66лв. – мораторна лихва дължима за периода от 04.09.2010г. до 11.12.2013г. като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 15 000,00 лв. до предявения размер от 20 000,00 лв. и иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над 5045,66лв. до пълния предявен размер от 6727,53лв.

Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.И.” АД, ответник пред СРС, срещу така постановеното решение, в частта, в която е уважен частично срещу ответника-въззивник иска на ищцата по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Решението се обжалва в частта относно обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, както и относно присъдената законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане така и в частта за рразноските.

Излагат се доводи за неспазване принципите на чл. 52 ЗЗД. От СРС не било взето предвид, че увреждането на ищцата вследствие на ПТП представлявало лека телесна повреда и затова присъденото обезщетение било несправедливо и несъответно на уврежданията. Следвало да се вземе предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, в която било посочено, че нараняванията на ищцата били предимно от функционален характер; болките били отшумели за 5 месеца и в момента здравословното състояние на ищцата било добро; работоспособността й била възстановена. По данни на вещото лице ищцата била носила шийна яка за период от 3 седмици. Според въззивника така присъденото обезщетение се явявало завишено и не съответствало на принципа на чл.52 ЗЗД за справедливост.

Иска се от настоящата инстанция да отмени в обжалваната му част първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли исковете като неоснователни или да намали размера на обезщетението в съответствие с чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски.

В хода по същество излага становище, че мотивите на СРС били нелогични и необосновани, а показанията на свидетеля Н. не следвало да се кредитират, тъй като бил съпруг на ищцата.

От ищцата в производството пред СРС – И.А.Н. не е постъпил отговор по въззивната жалба. В хода по същество от пълномощника й е постъпила писмена защита, в която се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото писмени и гласни доказателства, както и със заключението на СМЕ. Сочи, че не били допуснати твърдените от въззивника нарушения при обсъждане на тези доказателства. Размерът на обезщетението бил определен при спазване на чл.52 ЗЗД; следвало да се има предвид и, че към момента на ПТП ищцата е била на 24 години.

Претендират се разноски по реда на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 22.11.2019 г., въззивната жалба е подадена на 05.12.2019 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като с обжалваното решение от първата съдебна инстация, е частично уважен срещу въззивника – ответник в производството пред СРС, искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от