Решение № 247 от 21.10.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. С., 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100007 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.“ ЕАД гр.С. против М. М. Г., в която се твърди от ищеца, че на 14.08.2018 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата сума в размер на 4 435.09 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 475.19 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация (Приложение 3). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случайте, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми застрахователните премии, финансирани от кредитора, се превеждат по сметка на избрания от потребителя застраховател, за което самият той дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Твърди се от ищеца,че в настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот" в размер на 475.20 лв„ както и застраховка „Безработица" в размер на 484.70 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 7 894.75 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, от които 47 в размер на 164.47 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 164.66 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният 1 кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 31.84 % (чл. 9, ал,1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателях има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Длъжникът е преустановил предвидените в Договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи 15.04,2019 г., 15.05.2019 г., 15.06.2019 г.

Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2 от Договора, са възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл, 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Дружеството разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ. Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка , длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, където на 27.04.2021 г. лично е получил волеизявлението на кредитора. От изложената фактическа обстановка е видно, че кредитодателят е предприел всички възможни действия и е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 12.10.2020 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.04.2019 г., 15.05.2019 г., 15.06.2019 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 4 080.30 лв. главница и 2 175.84 лв. договорна лихва е станало незабавно и предсрочно изискуемо.

Твърди се от ищеца,че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д. №668/2021г. на РС-С. и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп.лист за дължимите суми. Длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедста за изпълние, поради което и с оглед указанията на съда предявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в общ размер на 7 044.43 лв., от която неизплатена главница в размер на 4 080.30 лв., договорна лихва в размер на 2 175.84 лв. за периода от 15.04.2019 г. до - 27.04.2021 г., обезщетение за забава в размер на 788.29 лв. за периода 15.04.2019 г. до 08.06.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 28.06.2021г. до 2 окончателното изплащане на задължението., за които суми по ч.гр.д.№668/2021г. по описа на РС-С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.

Претендира и за разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. С процесният договор ищецът е поел задължение да й предостави кредит в размер 3 000 лева. Съгласно чл. 7, т. 2.2 от същия, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора , частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател -за *** живот- 475,20 и *** Безработица 484,70лв.

Съгласно чл. 7, т. 1 от договора в общия размер на дълга е включена и Еднократната такса за оценка на риска в размер 475,19 лв., която се дължи в деня на подписване на договора за кредит.

Твърди се от ответника, че така сключения между страните договор е нищожен, алтернативно съдържа нищожни клаузи. 1.По отношение на сумата 475,19 лв. еднократна такса за оценка на риска: Уговорката за заплащане на посочената такса е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Последната гласи, че размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл. 7.1 от договора като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация. Тази уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а. ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не се разбира за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната сума-равна на 1/6 от отпуснатия кредит. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21. ал. 1 ЗПК.

Отделно от това, според съдебната практика, доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Такава клауза противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Предвид формулировките в договора, сумата представляваща оценка на риска е олихвявана, следователно недължима като формирана въз основа на неравноправна клауза е не само сумата от 475,19 лв., но и начислените върху нея договорни, евентуално наказателни лихви.

На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за 3 цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Вярно би било да се каже и че, посредством плащането на тази такса ищецът е целял и постигнал по-висока цена срещу ползването на кредита. С оглед на това, че таксата е осчетоводена като част от отпуснатия кредит, то тя не съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита или прикрита лихва, върху която отново е начислена лихва. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава не пораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Идентична нищожност е налице и по отношение на предвидените и осчетоводени вземания за заплатени застрахователни премии по застраховки *** живот- 475,20 и *** Безработица 484,70лв. По делото липсват доказателства за възникване на застрахователно правоотношение, за плащане на сумите с посоченото основание, съответно и за предоставяне на преддоговорна информация. От името и за сметка на ответницата плащания по застраховки не е извършвано.

2.По отношение на клаузата за договорна лихва и нейната нищожност: В чл.9.1 от договора е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставяния кредит, изразен като годишен лихвен процент е както следва :31,84 %, а съгласно чл.9.2. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер по главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Налице са две самостоятелни основания за да се приеме неравноправност, респ. нищожност на уговорките за лихва , в т.ч. водещи до нищожност на целият договор: От така направената формулировка, на дължимата лихва не става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита - 3000 лева или върху стойността на кредита плюс добавка за дължимите премии по договора или за застраховка, респ. и върху таксата за оценка на риска. Ако в главницата, въз основа на която се определя договорната лихва се включат и дължимите такси по сключените застраховки с налице неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в основата, която определя договорната лихва.

Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва.

Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави. В случая размерът на годишната лихва е 31,84 %, което надхвърля трикратния размер от 30.00 % при размер на законната лихва от 10.00 % за периода 01.08.2018г.-01.09.2018г. Или, клаузата, с която е договорен ГЛП от 31,84%, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради противоречие със закона. В смисъла на изложеното е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. практика на ВКС, 4 така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл. 6,S 1 от ’ Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело C24j/08 на СЕС, Решение по дело С- 397/11 на СЕС и др. /.