Решение № 4667 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4667 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503868 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „ИП И.“ ООД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „Д.Д.Е.К.“ ЕООД“) срещу решение № 20055828 от 31.08.2022 г. по гр.д. № 26578/2020 г. на СРС, ГО, 73 състав, с което са отхвърлени предявените от „ИП И.“ ООД срещу „З.К.Л.И.“ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, вземанията за които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.05.2020 г.: 1/ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 50, вр. чл. 99 ЗЗД – сумата 6204,79 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреден лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******, вследствие на възникнал на 27.01.2016 г., в гр. София, пожар на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, собственикът на който автомобил е имал сключена застраховката „Гражданска отговорност“ при ответника; 2/ на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД - сумата 1890,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 24.06.2017 г. – 24.06.2022 г. на главницата 6204,79 лв.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на фактическите изводи. Твърди се, че съдът, противно на събраните по делото доказателства, е приел, че причината за настъпване на пожара не е самозапалването на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, а действието на 1 трето лице, предизвикало умишлен палеж на автомобила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в пълен размер.

Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски по делото. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника „З.К.Л.И.“ АД.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл.

50, вр. чл. 99 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/. наличие на действителен договор за цесия по чл. 99 ЗЗД, сключен между ищеца „ИП И.“ ООД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „Д.Д.Е.К.“ ЕООД“) и увреденото лице – собственик на лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******, с който ищецът е придобил вземанията на увредения срещу ответника „З.К.Л.И.“ АД и който договор е съобщен на длъжника „З.К.Л.И.“ АД по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; 2/. наличие на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, за причинените от неговия автомобил на трето лице вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; 3/. наличие на предпоставките на чл. 50 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования спрямо увреденото лице: а) запалване на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******; б) запалването да се дължи на свойствата на самия автомобил, а не на действията или бездействия, свързани с неговата правилна експлоатация или с поддържането му в надлежното техническо състояние (решение № 159 от 5.02.2020 г. по т. д. № 2509/2018 г. на ВКС, II т. о.); в) причинени имуществени вреди от увреждането на лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******; в) причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № ******* и запалването на лекия автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******.

Налице е първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 50, вр. чл. 99 ЗЗД – наличие на действителен договор за цесия по чл. 99 ЗЗД, сключен между ищеца „ИП И.“ ООД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „Д.Д.Е.К.“ ЕООД“) и увреденото лице Р.М.С., собственик на лек автомобил марка „Ланчия“, 2 с рег. № *******, с който ищецът е придобил вземанията на увредения срещу ответника „З.К.Л.И.“ АД и който договор е съобщен на длъжника „З.К.Л.И.“ АД по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Този извод следва от следните документи, приети като писмени доказателства: договор за цесия от 28.05.2020 г., според който цедентът продава на цесионера вземането си, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреден лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******, вследствие на възникнал на 27.01.2016 г., в гр. София, пожар от съседен автомобил, както и вземането си за изтекли лихви; потвърждение от 28.05.2020 г. за извършване на цесията, направено от цедента Р.М.С.; съобщение за извършената цесия, отправено от цедента Р.М.С. до „З.К.Л.И.“ АД; известие за доставянето на съобщението до застрахователното дружество на 19.06.2020 г.

Налице е вторият елемент от фактическия състав на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 50, вр. чл. 99 ЗЗД – наличие на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, за причинените от неговия автомобил на трето лице вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Този извод следва от представените застрахователна полица № BG/22/115002329222, видно от която за лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, при ответното дружество „З.К.Л.И.“ АД, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното увреждане 27.01.2016 г. (със срок на валидност от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г.)

В срока на застрахователния договор, на 27.01.2016 г., в гр. София ж.к. „*******“, пред *******, е започнал да гори лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, като огънят е увредил паркирания до него лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******. Това се установява от удостоверение рег. № 230 ЗМК-292/04.02.2016 г. на 06 РУ-СДВР, удостоверение рег. № ОМ-133/09.02.2016 г. на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, от основното заключение на автотехническата експертиза и от свидетелските показания на Р.С..

Не е доказано обаче запалването на лекия автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, да се дължи на свойствата на самия автомобил. Напротив, по делото се съдържат данни, че пожарът е възникнал от умишлен палеж, извършен от неустановено лице: от постановление от 17.05.2016 г. по пр.пр. № 8158/2016 г. на СГП е видно, че разследването на процесния пожар се води срещу неизвестен извършител; свидетелят Р.С., собственик на увредения лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******, заявява в показанията си:

„Пожарникарите първоначално казаха, че е самозапалване, след това казаха, че е умишлен палеж.“

Следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС (напр. решение № 265 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г., IV г. о., решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр. д. № 1952/2016 г., III г.о. и др.) съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства.

3

Единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска.

Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи.

Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания. Поради изложеното не може да бъде обсъждано заключението на пожаротехническата експертиза, направено в хода на ДП № ЗМК 292/2016 г. по описа на 06 Ру-СДВР, според което най-вероятната причина за пожара е запалени от въздействието на открит огън горими елементи в предната част на автомобила, тъй като горимите материали в двигателя нямат склонност към самовъзпламеняване при нормални обстоятелства, а по електрическата инсталация не са констатирани следи от къси съединения.

Предвид недоказването на обстоятелството, че запалването на лекия автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *******, довело до увреждане на лек автомобил марка „Ланчия“, с рег.

№ *******, се дължи на свойствата на самия автомобил, предявеният иск е се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 1890,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 24.06.2017 г. – 24.06.2022 г. на главницата 6204,79 лв.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20055828 от 31.08.2022 г. по гр.д. № 26578/2020 г. на СРС, ГО, 73 състав, с което са отхвърлени предявените от „ИП И.“ ООД срещу „З.К.Л.И.“ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, вземанията за които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.05.2020 г.: 1/ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 50, вр. чл. 99 ЗЗД – сумата 6204,79 лв., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреден лек автомобил марка „Ланчия“, с рег. № *******, вследствие на възникнал на 27.01.2016 г., в гр. София, пожар на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.

№ *******, собственикът на който автомобил е имал сключена застраховката „Гражданска отговорност“ при ответника; 2/ на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД - сумата 1890,89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 24.06.2017 г. – 24.06.2022 г. на главницата 6204,79 лв., и с което ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, сумата 450 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5