Решение № 634 от 26.10.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Русе, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520201366 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. О. А., депозирана против наказателно постановление № 22-1085-000536/20.04.2022г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че атакувания с жалбата акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Оспорват се фактическата обстановка, изложена в обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно подадената жалба..

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща 1 представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 22-1085-000536 от 20.04.2022г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 7258/21г. от 26.11.2021 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 25.09.2021г., около 23,50 часа, в град Русе, ул. „Борисова“ срещу блок „Вяра“ е управлявал по път отворен за обществено ползване лек автомобил Сеат Толедо, с рег. № Р 00 21 ВТ, собственост на Ю. Ф. А., което МПС е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват изложената в наказателното постановление факти от обективната действителност.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

2

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни ангажираните в жалбата твърдения, касаещи допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя, който не е бил собственик на посоченото МПС са били налице представи, че управляваното от него моторно превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, респективно, че не е било регистрирано по надлежния ред. Именно липсата на умисъл е било и основанието да бъде постановен отказ от страна на Районна прокуратура – 3

Русе за образуване на наказателно производство срещу жалбоподателя.

Управляваният от жалбоподателя лек автомобил, който е собственост на друго лице, е бил с поставени регистрационни табели с рег. № Р 00 21 ВТ, в автомобилът е бил и неговият собственик – Ю. Ф. А. и от доказателствата по делото безспорно се установява, че собственикът на автомобила, не е уведомил жалбоподателя, че същият е със служебно прекратена регистрация, поради това, че не го е регистрирал в двумесечния срок от неговото закупуване, тъй като самият собственик не е знаел това обстоятелство. Доколкото за него незнанието на закона не е извинително, не може това да се вмени във вина на жалбоподателя и да се очаква от жалбоподателя да знае, кога точно собственикът на автомобила и придобил същият и че автомобилът му е предоставен да го управлява извън двумесечния срок от неговото придобиване.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на Д.ието, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен 4 съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Разноски не са претендирани и не са представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

22-1085000536/20.04.2022г., с което на А. О. А., ЕГН:**********, с адрес ******, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5