Решение № 20321 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20321 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110168278 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:

131001375, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен със „С.Г. Груп“ ЕАД, като последното дружество на свой ред е цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Р. М., срещу Б. И. С., с ЕГН: **********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева – частичен иск от сумата в общ размер от 16 317.76 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LDR-012012/15.08.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, като заемодател и ответника като заемополучател, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на Софийския РС – 27.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като сумата от 5000 лева представлява сбор от главниците по погасителните вноски от кредита, падежирали в периода от 26.07.2017 г. до 27.07.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за банков кредит № 000LD-R-012012/15.08.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, като заемодател и ответника като заемополучател. Посочва се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 10 000 евро, срок на кредита – 120 месеца, годишен процент 1 на разходите /ГПР/ 20.59 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 18.00 % към датата на договора. В тази връзка и общата сума, която ответникът следвало да върне възлизала на 21 799.52 евро. Съгласно договора банката начислява 25 лева такса за разглеждане на искането за кредит и 2% комисионна за отпускане на кредита върху размера на кредита. Размерът на погасителните вноски възлизал на 179.89 евро.

На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия и е приел да сключи договора при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на договора и погасителния план.

Твърди се, че след сключване на договора кредитодателят е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 10 000 евро. а ответникът усвоил сумата. Ответникът обаче заплатил съвсем малка част от задълженията си по кредита и то със забава в плащанията и в крайна сметка прекратил същите. Така по договора останала дължима, но незаплатена главница от общо 16 317.76 лева – като от същата се претендира частично сумата от 5000 лева.

На последно място се твърди, че доколкото кредитът не бил обслужван между заемодателя и дружеството „С.Г. Груп“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2019 г. По силата на цесията „С.Г. Груп“ ЕАД придобило вземанията по процесния договор за кредит.

Впоследствие обаче „С.Г. Груп“ ЕАД на свой ред сключило анекс към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.03.2021 г., по силата на който ищцовото дружество придобило вземанията, произтичащи от договора за кредит. Уточнява се, че ответникът бил уведомен за цесията като му било изпратено уведомително писмо.

С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.

С исковата молба са представени писмени доказателства: уведомлене за цесия от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, договор за банков кредит № 000LD-R012012/15.08.2012 г. с погасителен план и ОУ към него. Договорът за кредит е представен в оригинал със становище с вх. № 328267/16.11.2023 г.

Със становище с вх. № 328267/16.11.2023 г. са представени анекс към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.03.2021 г. Самият договор за цесия между „С.Г. Груп“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представен със становище с вх. № 81001/11.03.2024 г. , както и пълномощно за съобщаване на цесията и потвърждение за цесия.

С последващо становище с вх. № 101461/27.03.2024 г. е представен и договорът за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г. Груп“ ЕАД ведно с приложенията към него.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват.

На първо място се твърди, че ищецът не бил кредитор по вземанията, доколкото първоначално с исковата молба не са представени договорите за цесия.

2

Твърди се и че сумата по кредита не била усвоена, поради което и договорът за заем не произвел действие.

На следващо място се излагат доводи, че същите са погасени по давност – изцяло, евентуално частично. Поддържа се, че ответникът спрял плащанията скоро след усвояване на кредита – поради което предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем настъпили още през 2012 г./2013 г. В тази връзка и договорът станал предсрочно изискуем автоматично – още през 2012 г./2013 г. – в пълен размер. Поради това и до 2022 г. вземанията били погасени по давност. Дори да не се приемело автоматично настъпване на предсрочната изискуемост обаче се поддържа, че вземанията били частично погасени – с пет годишен давностен срок, който за всяка вноска течал от настъпване на падежа й.

Излагат се доводи и редица клаузи от договора за кредита противоречали на ЗПК и ЗЗП, като в този смисъл били неравноправни и следователно недействителни.

С тези аргументи се иска цялостно евентуално частично отхвърляне на претенциите.

В депозираното по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на СРС възражение ответникът е посочил, че не дължи процесните суми.

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 324056/14.10.2024 г.

За съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за уважаване на исковата претенция.

Ответникът Б. И. С. се представлява от адв. Д. К., която изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете поради погасяването им по давност.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 23119/12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 40412/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Б.

И. С. /лично/, който е депозирал възражение срещу същата.

От представено по делото копие от договор за банков кредит № 000 LD-R012012/15.08.2012 г. се установява, че на 15.08.2012 г. между дружеството „Първа инвестиционна банка“ АД като заемодател и ответника Б. И. С. като заемополучател е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 10 000 евро, срок на кредита 120 месеца / 120 месечни вноски/ - при първо плащане с падеж – 07.09.2012 г. и последно плащане с падеж – 07.08.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 20.59 % и плаващ годишен лихвен процент /ГЛП/ - към момента на сключване на договора 18.00 3

% /БЛП на банката от 7.99 % + набавка 10.01 %/. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 21 799.52 евро – като същото включва главница от 10 000 евро и 11 799.52 евро – договорна лихва. Договорът, погасителният план и ОУ са подписани на всяка страница от ответника заемополучател, като подписът му е оспорен, но след представяне на оригинал на документите – допълнителни оспорвания не са заявени.

Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди да е обявявана. За периода от 07.09.2017 г. до 07.07.2022 г. дължимата главница по кредита е в размер на 6796.63 евро.

На последно място от два договора за възлагане на вземания от 2019 г. съответно от 2021 г. /датата на анекса/ се установява, че вземанията на заемодателя по процесния договор за кредит срещу ответника са прехвърлени първо от „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД /вземането, вписано в приложение към договора на л. 154 от делото гръб долу/, а впоследствие от „С.Г. Груп“ ЕАД в полза на ищцовото дружество /вземането, вписано в анекс към договора на л. 60 от делото гръб – втора позиция/. До ответника са отправени уведомления за цесията, които уведомления обаче няма данни да са получени от ответника.

От изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно извършена, се установява, че сумата от 10 000 евро е усвоена чрез банков превод от ответника Б. И. С. – на 29.08.2012 г. От страна на ответника е платена сумата от 7164.85 евро – с която са погасени 1656.93 евро главница, 5357.78 евро договорна лихва и 150.14 евро – наказателна лихва.

В тази връзка и остават непогасени 8343.07 евро главница или 16 317.63 лева. Дори да се приеме, че всички внесени суми от ответника са отишли за погасяване на главница обаче, то остава непогасен размер от същата, възлизащ на 2835.15 евро. На последно място видно от експертизата ответникът е преустановил окончателно плащанията към 16.09.2016 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за главница по договор за банков кредит № 000LD-R012012/15.08.2012 г, за което е издадена заповед № 23119/12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 40412/2022 г. на Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

4

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства от страна на ответника. Ищецът следва да установи и че съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗЗП и ЗПК, а претендираните суми, извън главницата, са начислени въз основа на валидни договорни клаузи.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен в изискуемата се писмена форма. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение. В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (120 месеца), падежите на всяка вноска (07-то число на съответния месец), брой на вноските (120 вноски), сумата на кредита (10 000 евро), годишен лихвен процент / който към момента на сключване на договора е 18 % и няма данни да е променян/, размерът на всяка вноска /179.89 евро/, посочени са допълнителните разходи по кредита и условията за пресрочното му погасяване, както и последиците от неплащане на вноските в срок. Горното налага извод, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.