Решение № 287 от 09.12.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Исперих, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20243310100294 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1827/21.05.2024 г. от Г. фонд, гр.София, представляван от изпълнителните директори М.

К. и СТ. СТ, срещу Б. Ф. Ш. от гр.Исперих, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 19 164.59 лв., представляващо изплатено от Г. фонд по щета № 210015/11.01.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените разноски по заповедното производство и по настоящото дело.

Ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ е изплатил по щета № 210015/11.0.2017 г. и по влязло в сила съдебно Решение по гр.д. № 28012/2018 г. на СРС обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 19 164.59 лв. на СТ. Г.а. По цитираното гр.д. ответникът е бил трето лице – помагач на страната на Г. фонд. Съгласно съдебното решение ищецът е бил осъден да заплати на СТ. Г.а от гр.ИС. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 18.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е постановено ищецът да заплати за адвокатски хонорар на повереника на СТ. Г.а сума в размер на 781.25 лв., както и за държавна такса в полза на СРС сумата от 725.00 лв.

Със съдебното решение безспорно е била доказана вината на ответника за причиняването на процесното ПТП и настъпилите вредоносни последици. Тъй като ответникът е участвал в съдебния процес на страната на Г. фонд като трето лице помагач, ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 223, 1 ал. 1 ГПК, съгласно която постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. С регресна покана ищецът е поканил ответника да заплати посочените суми, но той не бил сторил това.

Във връзка с указания на съда по ч.гр.д.№ 127/2024 г. по описа на РС Исперих ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

Претендират се и направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирано е писмено становище от упълномощен адв.С. П. от АК – Шумен, с което поддържа изцяло исковите претенции и представя списък на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор, не завява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не депозира становище Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила съдебно Решение № 50405 по гр.д. № 28012/2018 г. на СРС Г. фонд, гр.София е бил осъден, на основание чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 52 и чл. 45 ЗЗД, да заплати на СТ. Г.а Г.а от гр.Ис. сумата от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 18.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Г. фонд е бил осъден да заплати на адв.ЕЛ. КР. – АК гр.С., пълномощник на СТ. Г.а, сумата от 781.25 лв., на основание чл. 38 ЗА, представляваща адвокатски хонорар за оказаната безплатна помощ, както и в полза на Софийски районен съд сумата от 725.00 лв., представляваща държавна такса и депозит за СМЕ, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на Г. фонд – Б. Ф. Ш., ответник по настоящото производство.

От мотивите на съдебното решение е видно, че съгласно споразумение по НОХД № 316/20215 г. Б. Ш. е бил признат за виновен в това, че на 18.07.2015 г. в гр.Исперих, без да има необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата. За автомобила, с който е причинено ПТП - л.а. „К.“ с рег.№ В**** РН, нямало действаща застраховка по риска „Гражданска отговорност“, т.е. към момента на ПТП увреждащият автомобил е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

В изпълнение на съдебното решение ищецът Г. Ф., гр.София е изплатил по образованата при него щета № 21-00015/11.01.2017 г. следните суми:

1. С преводно нареждане от 09.01.2019 г. по банкова сметка на СТ. Г.а Г.а в ЦКБ АД е преведена сумата от 17 433.34 лв., представляваща 15 000 лв. главница и 2658.34 лв. лихва;

2. С преводно нареждане от 09.01.2019 г. по банкова сметка на адв.ЕЛ. КР. в ОББ АД е преведена сумата от 781.25 лв., представляваща адвокатски хонорар по гр.д. № 28012/2018 г. на СРС;

3. С преводно нареждане от 17.05.2019 г. по банкова сметка на РС - София в 2

ЦКБ АД е преведена сумата от 725.00 лв., представляваща ДТ по гр.д. № 28012/2018 г. на СРС;

С Регресна покана от 14.10.2022 г. ответникът Б. Ш. е бил поканен да заплати посочените суми, но същият не е сторил това.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника към Г. фонд, ищецът предприел постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми по ч.гр.д.№ 127/2024 г. по описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

В производството по делото ищецът е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 766.58 лева, от които – 383.29 лева - доплатена ДТ при завеждане на установителния иск и 383.29 лв. ДТ в заповедното производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане на правната помощ в размер на 540.00 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл. чл.

422, ал. 1, във вр. с чл. 558, ал. 7 ГПК и чл. 86 ЗЗД. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 127/2024 г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.02.2024 г.

Разгледан по същество – искът е основателен.

Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че е налице влязло в сила съдебно решение на СРС, с което ищецът е бил осъден да заплати на СТ. Г.а, адв.ЕЛ. КР. и Софийски районен съд посочените по – горе суми, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ (отм.). Посочената нормативна разпоредба предвижда, че Г. фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая безспорно и категорично се установи, че лекият автомобил, с който е причинено ПТП 18.07.2015 г. и в резултат на което СТ. Г.а е претърпяла неимуществени вреди, е бил управляван от ответника Б. Ш. и за същият не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на деянието. Ищецът е изплатил съответното обезщетение на пострадалата от посоченото ПТП СТ. Г.а, както и произтичащите от съдебното дело разходи – адвокатски хонорар и държавна такса.

Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приложения препис от Решение № 50405 по гр.д. № 28012/2018 г. на СРС, както и от 2 бр. преводни нареждания от 09.01.2019 г. и 1 бр. преводно нареждане от 17.05.22019 г., справка за изплатени суми по щета № 21-00015/11.01.2017 г. и справка от Информационния център към Г. фонд.

Тъй като цитираното съдебно решение е постановено с участието на Б.

3

Ш. като трето лице помагач на страната на Г. фонд, София, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК „Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства“. С оглед цитираната правна норма и предвид влязлото в сила съдебно решение, което е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България (чл. 297 ГПК), настоящият съдебен състав приема, че установеното в Решение № 50405 по гр.д. № 28012/2018 г. на СРС относно осъществения от ответника фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, както и относно вида и характера на причинените увреждания и размера на присъденото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В настоящия случай ищецът при пълно главно доказване установи по категоричен начин чрез приложените преводни нареждания от 09.01.2019 г. и 17.05.2019 г., че е изплатил определеното от съда обезщетение и законна лихва на увреденото лице, както и разходите по съдебното производство, които по същността си представляват именно разходи, свързани с определянето и изплащането на обезщетението.

При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответник а е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на обезщетение, лихва и разходи/.

Съобразено с установените по делото обстоятелства претенциите на ищеца се явяват доказани по основание и размер, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 127/2024 г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС ), съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 1306.00 лв., включващи 766.00 лв. за държавна такса и 540.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 25, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид обстоятелството, че исковата молба е подадена от юрисконсулт.

Съдът намира за необходимо да направи и следното уточнение: Общата сума на дължимата държавна такса е 766.59 лв., но доколкото съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК ищецът претендира само 766.00 лв. съдът следва да присъди именно тази сума. Освен това в Заповед за изпълнение на парично задължение № 45/01.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 127/2024 г. по описа на РС – Исперих съдът в диспозитива е разпоредил да се запали сумата от 25.00 лв. за държавна такса, но в мотивите на заповедта е посочено, че тази сума възлиза на 383.29 лв. Очевидно е допусната фактическа грешка, която следва да бъде коригирана с настоящото решение, тъй като именно в 4 настоящото исково производство съдът се произнася и по дължимите в заповедното производство разноски.