Решение № 122 от 11.06.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Свиленград, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100313 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от С. Н. М., с ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-69/ 03.04.2024г., издадена от полицейски орган при РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково – Ж. К. К., на длъжност „служител в Група „01“, СКП“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се пространни съображения в подкрепа на твърдението, че заповедта е издадена при липса на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретното лице е извършило престъпление, така, както изисквала разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По тези съображения е направено искане да бъде отменена обжалваната заповед и да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, намери за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-69/ 03.04.2024г., издадена от мл. експерт Ж. К. К. -служител в Група „01“, СКП, при РУ - Свиленград, е наредено задържането на жалбоподателя С. Н. М. за срок до 24 часа в помещението за временно задържане на РУ - Свиленград, „във връзка с образувано КПК-ДП-95/03.04.2024г. и План ПК-6-233/03.04.2024г. и за това, че в периода от месец август 2023г. до 03.04.2024г. е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши престъпления по чл.242, чл.253 и чл.301 – 304б от НК, като в нея участва длъжностно лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.21 от ЗПК – Престъпление по чл.321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 от НК“.

Задържането е извършено в 12,00 ч. на 03.04.2024 г. и задържаното лице е освободено в 15,00 ч. на 03.04.2024 г.

При задържането, с подписа си С. Н. М. е удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР. При задържането жалбоподателят е подписал и Декларация, в която е посочил, че желае адвокатска защита по 1 негов избор и за негова сметка, не желае служебна защита, има здравословни проблеми, но н е желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, желае да бъде уведомен член на семейството му за задържането, н е се нуждае от режим по медицинско предписание или специална хранителна диета. Декларирал е също, че веднага при задържането му е бил запознат с правните и фактически основание за задържането му.

На задържания М. е бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен обиск на лице от 03.04.2024 година, при който са били намерени лична карта и левови банкноти.

От постъпилите по делото заверени копия от материали по административнонаказателната преписка, по която е издадена оспорената заповед, се установява, че в 12.00 часа на 03.04.2024 година жалбоподателят е задържан във връзка с образувано КПК-ДП-95/03.04.2024г. и План ПК-6-233/03.04.2024г. Видно от допълнително писмо от Началника на РУ – Свиленград, на 03.04.2024г. същият е бил устно уведомен от Комисията за противодействие на корупцията (КПК) за това, че е било образувано посоченото досъдебно производство (ДП) и устно му е било поискано съдействие от страна на служители на РУ – Свиленград за задържане на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Тъй като липсва дата на разписката за връчване на заповедта, доколкото същата е издадена на 03.04.2024 година, а жалбата е депозирана в съда на 12.04.2024 година, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок – 14 дни от връчването й, и следва да бъде разгледана.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

Действително, в случая обжалваната заповед е издадена от полицейски орган, а посоченото в нея досъдебно производство е образувано от друг орган - Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Това не е незаконосъобразно, както се посочва в жалбата, тъй като КПК няма правомощие да задържа лица, но при извършване на разследване на корупционни престъпления в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл.3, ал.2, т.3 от ЗКПК), си взаимодейства с други органи съобразно предоставената им компетентност, в това число и с Министерство на вътрешните работи (чл.38, ал.1 и чл.41, ал.1, т.2 от ЗКПК). В случая, видно от цитираното по-горе писмо от Началника на РУ – Свиленград, му е било поискано от КПК съдействие за задържане на жалбоподателя във връзка с образувано в КПК досъдебно производство. Липсата на съвместна инструкция за условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието, каквато изисква разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗКПК, не е основание да се откаже съдействие на КПК и не опорочава заповедта, тъй като тази инструкция е от значение за регламентиране на вътрешните отношения между органите, които си взаимодействат.

При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените.

Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал 2 заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, правото на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда.

Изложеното в обстоятелствената част на заповедта, че лицето се задържа - „във връзка с образувано КПК-ДП-95/03.04.2024г. и План ПК-6-233/03.04.2024г. и за това, че в периода от месец август 2023г. до 03.04.2024г. е участвал в организирана престъпна група, създадена с користва цел да върши престъпления по чл.242, чл.253 и чл.301 – 304б от НК, като в нея участва длъжностно лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.21 от ЗПК – Престъпление по чл.321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 от НК“ - сочи на еднозначно приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В тази връзка съдът счита, че фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат извлечени от обстоятелствената й част, поради което се налага извода, че на задържаният е била ясна причината за задържането му, респ. не е било нарушено правото му на защита.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т. 1 – 7 от ЗМВР. Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП /БП/ по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице – искане за съдействие от КПК по образувано от същия орган ДП за разследване на корупционни престъпления, което съдействие е за задържане на конкретния жалбоподател. Ето защо, настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от лицето, поради което е налице хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните 3 изисквания на закона.

По изложените по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. М., с ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-69/ 03.04.2024г., издадена от мл. експерт Ж. К. К. -служител в Група „01“, СКП, при РУ – Свиленград, при ОДМВР – Хасково.

Решението може да бъде оспорено пред Административен съд -Хасково в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4