Решение № 14212 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14212 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П. като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110150714 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от “**********” ЕАД срещу И. К. П. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответницата дължи на топлофикационното дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.03.2025 г. по гр.д. №*********/2025г. по описа на РС**********, а именно: 2 204,61 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 411,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г.; сумата 30,69 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 7,87лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответницата по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот с административен адрес гр. София, ж.к.

„*************, ателие 1, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва.

С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва пасивната си материална легитимация. Прави възражения за плащане и давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – " **********" АД, конституирано по 1 делото с определение от 29.05.2026 г., изразява становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От справка по електронното заповедно производство, образувано в ч. гр. д. № *********/2025 г. по описа на Районен съд- **********, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. К. П..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от установителните искови претенции, а с оглед идентитета между съдебно предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение, същите са процесуално допустими. Прецнката за пасивната материална легитимация на ответника е по същество на спора, поради което съдът не споделя така релевираното от ответника възражение за недопустимост на производството по делото.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Основателността на главните искове е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на клиента (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребители на топлинната енергия на ответницата - в качеството на ползвател на имота), че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и че в имота е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „**********“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, обаче, не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на 2 одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата по делото И. К. П. е клиент на топлинна енергия, като възраженията за. противното са неоснователни. В тази връзка следва да се съобрази приетата по делото настанителна заповед, с която на ответницата се предоставя за ползване за жилищни нужди процесното топлоснабдено ателие. Нещо повече – самата ответницата е депозирала пред „**********“ ЕАД заявление декларация от 29.03.2004г., с което е изразила желанието си за откриване на партида на нейно име и е заявила воля да е страна по облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца. В действителност в декларацията е посочено, че адресът на топлоснабдения имот е гр.София, ж.к. *************, ап.59, но въпреки това следва да се вземе предвид и допълнителното отбелязване в декларацията, че предходният потребител на енергия е „проектантска организация“ за ателие с абонатен номер № 3

**********, какъвто е и абонатният номер на процесното ателие № 1. Освен това, в писмо от СО – район „***********“ се сочи отново, че предоставеното на ответницата ателие № 1, вх************“ е с абонатен номер **********. При това положение, съдът намира, че е налице идентичност между топлоснабдения имот, съгласно подаденото от ответницата заявление – декларация от 29.03.2004г. и имотът, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия - ателие № 1, вх************“. Обсъжданото заявление – декларация съставлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е приел предложението на И. К. П. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответницата е поискала откриването на партида, а предприятието е уважило искането й. Предвид това, между ищеца и ответника съществува правоотношение по продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния обект, в чието съдържание влиза задължението на клиента да заплаща стойността на доставената топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.