Решение № 1202 от 06.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Плевен, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т. Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело № 20244430106472 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Т. С., ЕГН**********, *** против *** ЕАД, *******, със седалище и адрес на управление: *** и *** ЕООд, *******, със седалище и адрес на управление:

***, в която се твърди, че на 21.09.2023 г. ищцата е сключила с „***" ЕАД договор за паричен заем №***, по силата на който е получила в собственост сумата от 6000 лв., при доколкото си спомня годишен лихвен процент от 38,37% и ГПР в размер на 45,89%. Страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 6 месечни вноски доколкото си спомня. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки.

Твърди, че от същата дата към контракта се появява „Договор за поръчителство", сключен между втория ответник „***" ЕООД, ЕИК: *******, със седалище ***"/абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № ***/. Твърди, че от справка в търговския регистър впечатление прави и фактът, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „***" ЕООД, ЕИК: ******* е заемодателят „***" ЕАД, ЕИК:

*******. Твърди, че съгласно нарочно създадения бланкетен „Договор за 1 поръчителство" - потребителят дължи доколкото ищцата си спомня възнаграждение за поръчителство в размер на 1257,98 лв., платимо разсрочено на вноски. Твърди, че вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем N° ***. Твърди, че ищцата е е потребител по смисъла на пар. 13, т. I от ДР на ЗЗП, тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Твърди, че ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК тя не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Твърди, че не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Счита, че Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Счита, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.

21 и с чл. 22 от ЗПК. Твърди, че разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва.

Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Излага съображения, че по силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат 2 включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания: 1. С договорения лихвен процент в размер на 38,37% се нарушават Добрите нрави, 2. Нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, 3. Внася се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,37% се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема, че при формиране на размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити — двукратния размер на законната лихва. Сочи съдебна практика. Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 38,37% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като нарочно създаденото договорено възнаграждение за поръчителство представлява добавък към договорната лихва — скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Счита, че вземането по договора за поръчителство към договора за предоставяне на потребителски кредит няма характера на реално дължимо възнаграждение за обезпечаване на кредита, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначално е уговорено без да притежава присъщите на реално обезпечение и характеризиращите го като такова обезщетителна и обезпечителна функции.

Твърди, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 45,89%.

3

Твърди, че в нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя не е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престира и за "Възнаграждение на Поръчител". Неприложима е нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното счита, че законът поставя важен акцент на посочената уговорка относно цената на заемните средства - поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за попълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/. Излага аргументи, че нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за потребителски кредит, а именно лихвения процент, представлява част от същественото съдържание на договора, което прави цялото заемно съглашение нищожно.

Това разрешение отговаря и на задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи на Съда на Съюза, което приема, че Директивата допуска възможността, при спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на потребителя / в този смисъл Решение по дело С-453/10 Perenicova и Perenic, точка 35 и С397/11, Erika Joros точка 47). Счита за неприложима и втората хипотеза на чл.

26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена 4 по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част.

Твърди, че на още едно основание не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.

1, т. 9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент.

Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. Сочи, че от граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл. 11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10, чл.11, ал.1 т. 7 -12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.9, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора, а именно кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 45,89%, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК— нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на Договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че при изчисление, извършено с Calculator.bg е видно, че ГПР е с действителна стойност в размер на 189.9664, при калкулация, като в него се включи и вземането за възнаграждение за предоставяне на поръчителство от процесния договор. Твърди, че освен това, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 45,89%/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин [чл. 10, ал.1 ЗПК]. Твърди, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден.

Моли да бъде прогласена нищожността на „Договор за поръчителство" 5 сключен с втория ответник „***" ЕООД, и Договор за паричен заем N° *** от дата 21.09.2023 г. сключен с „***" ЕАД и при евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № *** от дата 21.09.2023 г. сключен с „***" ЕАД и на клаузата предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство сключен с „***" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, поради това, че противоречат на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл.