Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17688 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1531/2026
Вид
Определение № 17688
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17688 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110101531 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 17315/21.01.2026г. на С. П. Б. срещу ******, с която са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 288013 от 21.01.2025г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност са предявени и установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал. 1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 288013 от 21.01.2025г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 5000 лева, със задължение да я върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка една в размер от 494,57 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,65%. и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 32,89%. С договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузите на чл. 10 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 2736,00 лева или така общият размер на дълга нараснал до сумата 8670,84 лева. Развива подробни съображения за нищожността на ДПК, ев. на клаузите, предвиждащи дължимост на неустойката за неосигуряване на обезпечение и установяващи размер на ГПР в договора, които намира за неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Ищецът сочи, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като абсолютна величина, като не са били посочени взетите предвид допускания и разходите, които са включени при изчислението, което поставяло потребителя в ситуация да тълкува клаузите на договора и да преценява какви са дължимите от него суми. В ГПР е следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му. Тази липса на посочване на разходите водела до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Освен това, неустойката по чл. 10 от договора, дължима поради непредставяне на обезпечение по чл. 20, съставлява скрита възнаградителна лихва и конструкция за прикриване на действителните разходи, поради което е следвало да бъде взета предвид при изчисляването на ГПР като разход по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, което в е случая не е било направено и това също водело до нищожност на договора за кредит. Уговорената 1 възнаградителна лихва на годишна база от 32,89% противоречала на добрите нрави, с оглед нейния висок размер, който надвишава повече от три пъти законната лихва, което водело до недействителност на целия договор, доколкото не може да намери приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД. В условията на евентуалност твърди да са нищожни отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал. 1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни. Моли се за уважаване на предявения главен или евентуални искове, както и за присъждане на разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******, с която ответникът заявява, че ако съдът намери същия за допустим, същият е основателен и моли за уважаването му. Счита, че не е дал повод за предявяването на иска с извънпроцесуалното си поведение и моли съда да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. Оспорва разноските на ищеца, както и претенцията на адвоката по чл. 38 Задв. Позовава се на практика на СЕС и ВКС по приложението на чл. 38 ЗАдв.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 288013 от 21.01.2025г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност са предявени и установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал.

1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1 ) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 288013 от 21.01.2025г. с твърдяното в исковата молба съдържание и в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2736 лева за непредставяне в срок на обезпечение по чл. 20 от договора, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 49,65 %; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 5000 лева.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 288013 от 21.01.2025г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на 2 оспорените клаузи, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона и на добрите нрави.

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11.06.2026 г. от 12,10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3