Решение № 32 от 22.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 139/04.04.2024 г., постановено по гр.д. № 781/2023 г. по описа на РС-Костинброд е отхвърлен като неоснователен предявения от ищцата С. С. Ш., ЕГН ********** от с. Ц., община К., чрез адв. И. - САК против ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК : .............., със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център, „Люлин - 6“, ет. 2, представлявано от Б. А. Р., З. Н. Д. и А. Б.

Б. отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че същата не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: .............., сумите по изпълнителен лист от 14.03.2012 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.10.2011 г. постановена по ч. гр. д. № 43490/2011 г. по описа на СРС, ГО, 40 - състав, а именно: 1 792.75 лева - главница, 361.29 лева - договорна лихва, за периода от 20.04.2009 г. до 18.12.2009 г. и мораторна лихва в размер на 468.69 лева, за периода от 20.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законна лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.10.2011 г. до изплащане на вземането, поради погасяване по давност. На ответника са присъдени разноски в размер на 440, 00 лева.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. С. Ш., чрез адв. С. И. от САК, с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Излага, че след 26.06.2015 г. реално не били извършвани изпълнителни действия. От тази дата до 26.06.2017 г. не били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността, тъй като проучването на имущественото състояние на длъжника и изпращането на покани за доброволно изпълнение не представляват такива действия. Давността не била прекъсната и с насрочването на опис на движими вещи на длъжника, тъй като изпълнителният способ не бил реално осъществен. Не можело да прекъсне давността и евентуалното присъединяване на Държавата като взискател по изпълнителното дело, тъй като е винаги присъединен такъв, съгл. чл.

191, ал. 3 ДОПК. С молба от 02.04.2018 г. взискателят е поискал извършване на справки, което не представлявало валидно искане за извършване на изпълнителни действия, тъй като не били посочени конкретни такива. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответника по въззивна жалба КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения.

Претендира разноски, за които представя списък.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска С.

С. Ш., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищцата С. С. Ш. е предявила иск срещу КРЕДИТ ИНКАСО 2

ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, че не съществува вземане на ответника, поради погасяване по давност на сумите по издадения изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 43490/2011 г. по описа на СРС, ГО, 40 - състав, както следва: 1 792.75 лева - главница, 361.29 лева договорна лихва, за периода от 20.04.2009 г. до 18.12.2009 г. и мораторна лихва в размер на 468.69 лева, за периода от 20.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.10.2011 г. до изплащане на вземането.

Ответното дружество КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД в отговора на исковата молба е оспорил същата. Излага, че са предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.

Видно от изпълнителен лист от 14.03.2012 година, издаден по ч. гр.д. № 43490/2011 г. по описа на СРС, С. С. Ш. е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 1 792.75 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит от 03.06.2008 г., 361.29 лева - договорна лихва, за периода от 20.04.2009 г. до 18.12.2009 г. и мораторна лихва в размер на 468.69 лева, за периода от 20.05.2009 г. до 02.09.2011 г., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.10.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,45 лева разноски по делото за държавна такса и сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 11.04.2012 г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД до ЧСИ-Неделчо Митев е образувано и.д. № 20128410404720/2012, въз основа на изпълнителен лист от 14.03.2012 година, издаден по ч. гр.д. № 43490/2011 г. по описа на СРС.

ЧСИ-Неделчо Митев е изпратил запорни съобщения до различни банки, с които са наложени запори по банкови сметки на длъжника.

Видно от молба с вх. №137743/28.08.2015г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, молителят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е отправил искане да бъде конституиран като взискател на мястото на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, поради сключен договор за 3 прехвърляне на вземания на 15.05.2015 г., по силата на който „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД цедира вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С молба от 04.01.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е направило искане до съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника С. С. Ш.. На 09.01.2017 г. е направено искане да бъдат извършени справки в ТД „НАП“ за наличие на валидно сключени трудови договори, декларирано недвижимо имущество и наличие на банкови сметки на името на длъжника. На 01.08.2017 г. е направено искане да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника н Банка ДСК ЕАД.

С постановление от 23.05.2019 г. на ЧСИ-Неделчо Митев, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство е прекратено като са вдигнати наложените запори по банкови сметки на длъжника.

На 27.05.2021 г. е постъпила молба от кредитора за връщане на оригинала на изпълнителния лист, който е върнат на 05.08.2021 г.

На 18.08.2021 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирало молба до ЧСИ-Неделчо Митев за образуване на изпълнително дело срещу длъжника С. С. Ш., въз основа на същия изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 43490/2011 г. по описа на СРС, ГО,40 – състав. Направено е искане да налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и за проверка на валидно сключени трудови договори на длъжника.

С разпореждане от същата дата - 18.08.2021 г. е образувано изпълнително дело № 20218410405270/2021 г. като е указано на взискателя да посочи съдебен изпълнител с район на действие Софийски окръжен съд, на когото да бъде препратено по компетентност изпълнителното дело.

С постановление от 20.10.2021 г. на ЧСИ-Неделчо Митев изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ-Георги Каримов, с район на действие Софийски окръжен съд, където е преобразувано под № 20217920400149 по описа на ЧСИ-Георги Каримов.

На 12.05.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно 4 изпълнение /връчена на В. Танчев, съжителстващ на семейни начала с длъжника, със задължение да я предаде/.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата С. С. Ш. е предявила отрицателен установителен иск по чл.

439 от

ГПК за защита срещу материлноправна незаконосъобразност на насочено срещу нея принудително изпълнение.

Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението. Съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца - длъжник погасителна давност след издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 43490/2011 г. по описа на СРС, ГО, 40 – състав.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б.

"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсване на давността започва да тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм.

ДВ, бр. 12 от 1993г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален 5 съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно, и която съставлява съдебно изпълнително основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.

439 ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене.

Законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация, в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в който е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила през 2012 год., като не е било подадено възражение от длъжника.

Според ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуването на изпълнителното дело се прекъсва давността, като по време на висящността на изпълнителния процес тя се спира (т.е. давност не тече). В този случай новата погасителна давност ще започне да тече от момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено.

Относно датата, от която тече погасителната давност, и относно предпоставките за спирането на давността е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. В т.10 е прието, че самото образуване на изпълнителния процес не прекъсва давността, а това става с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с 6 извършването на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Приема се също така, че по време на изпълнителното производство давността не спира.