Решение № 3301 от 18.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3301 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100507503 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №ІІ-55-86413 от 14.05.2020 г. по гр.д. №79444/18 г., СРС, ГО, 55 с-в ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „3 К - К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Маломирово 8737, община Елхово, община Ямбол, Е*******, срещу Република България, представлявана от М.НА Ф., с адрес: гр.

София, ул. „******* № 102, иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 10110.06 лева - платена на Държавата такса за периода 01.01.2014. - 09.08.2014г. по чл.35а ЗЕВИ, която разпоредба е обявена за противоконституционна, поради което е нея Държавата се е обогатила неоснователно за сметка на „3 К - К.” ЕООД, ведно със законната лихва от 17.12.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ, Република България, представлявана от М.НА Ф., с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати „3 К - К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. Маломирово 8737, община Елхово, община Ямбол, Е*******, сумата 10110.06 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие действия на народни представители от 42' то Народно събрание, извършени на 04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 6 т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1,2,3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3, чл. 73, ал. 1,2,3, и 4 в Закона за енергията от възобновяеми източници, които са 1 обявени за противоконституционни, заедно със законната лихва от 17.12.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЕПК, Република България, представлявана от М.НА Ф., да заплати на „3 К – К.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 424.40 лева - разноски по делото.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ,с която се твърди,че решението е недопустимо поради липса на материалноправна легитимация на държавата,представлявана от М.НА Ф.,да отговаря по иск за обезщетение за вреди,настъпили в резултат на законодателна дейност на НС;отношенията във връзка с упражняване на законодателна власт и погасяване на публичноправни задължения са отношения на власт и подчинение и исковете не са подведомствени на гражданските съдилища ;липсва компетентност на съда да преценява законосъобразност или противоконституционност на оспорените такси;липсва пасивна процесуална легитимация на държавата да отговаря за евентуално твърдени от ищеца виновни и противоправни действия,извършени от НС;държавата и НС са различни правни субекти и доколкото оплакванията касаят дейността на НС,то на самостоятелно основание искът срещу държавата е недопустим.Алтернативно,решението е неправилно- съдът неправилно приел,че държавата е възложител на държавни функции по осъществяване на законодателната власт на НС по смисъла на чл.49 ЗЗД;националната уредба не предвижда възможност държавата да носи имуществена отговорност за вреди от законодателната дейност на НС;неправилно е прието от съда,че приемането на противоконституционни разпоредби от законодателния орган представлява противоправно деяние,че е налице противоправно бездействие от страна на НС,че удържаните от производителя такси по чл.35 а ЗЕВИ са имуществена вреда.

Иска се от настоящата инстанция да обезсили решението като недопустимо,алтернативно да го отмени като като неправилно и да отхвърли иска като неоснователен .Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Уважен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ, срещу Република България, за заплащане на „3 К - К.” ЕООД сумата 10110.06 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие действия на народни представители от 42' то Народно събрание, извършени на 04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 6 т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за 2 държавния бюджет на РБ за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1,2,3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3, чл. 73, ал. 1,2,3, и 4 в Закона за енергията от възобновяеми източници, които са обявени за противоконституционни.

Според постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 634/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2017 г. на ВКС, I т.о.; определение № 796/20.12.2017 г. по ч.т.д. № 2206/2017 г. на ВКС, II т.о.; определение № 86/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 3001/2017 г. на ВКС, II т.о и др., с обявяването на противоконституционността на чл. 35а и сл. ЗЕВИ отпада характера на публично държавно вземане на платените от ищците такси, поради което претенциите за връщането им от държавата обуславя подсъдност на спора на гражданските съдилища.

Исковете не могат да се разгледат по реда на ЗОДОВ. С § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е предвидено новата разпоредба на чл. 2в от закона да се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите до влизането в сила на закона производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

Производството по настоящото дело е образувано на 18.12.2018 г. и следва да се довърши по общия ред, който се е прилагал преди в приложното поле изрично да се включат искове за вреди от нарушение на правото на ЕС. В цитирания закон лимитативно са изброени фактически състави, в които държавата отговаря за вреди, сред които до приемане на нормата на чл. 2в и към момента на завеждане на делото не е предвидена отговорност за вреди от действие, нарушаващо правото на ЕС или приемане на противоконституционна разпоредба. Когато отговорността не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, приложими са общите правила на ЗЗД - чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД (решение № 133/29.06.2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО).

По иска с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ:

Разглежданият иск ще е основателен, ако и щецът докажи фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на 3 възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ). Съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците, при условията на пълно обратно доказване.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Изрично следва да се посочи, че по принцип не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

Съгласно разпоредбите на чл. 35а, ал. 1-3 ЗЕВИ, приети с точки 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г., на парламентарно заседание на 42-рото Народно събрание, проведено на 04.12.2013 г., за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, чиито размер е определен по формула, установена в, ал.

2 на разпоредбата. Задължени за таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.

С Решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 1/2014 г. за противоконституционни са обявени точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.

(ДВ, бр. 109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35/2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 9/2013 г.). В мотивите си КС приема, че разпоредбата на, ал. 1 на чл. 35а ЗЕВИ противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, съгласно който гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. "Таксата е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Тя е финансово плащане, установено от държавата и събирано от нейните органи във връзка с извършвана от тях дейност или услуга … С установената такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ законодателят 4 въвежда задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия (чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ) безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга.". КС приема също, че разпоредбата на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ противоречи и на чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията, съгласно които законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя; инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. "От всички стопански субекти, които се занимават с производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, единствено производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ. Недопустимо е създаването на обособен, специален правен режим за някои субекти на стопанска дейност, а изключването на този специален режим за други. Законодателят е длъжен да установи подходящ правен механизъм, който успешно да може да предотвратява злоупотреби с монополизъм, нелоялна конкуренция и да защитава потребителя." Прието е още, че разпоредбите на чл. 35а, ал. 2, чл. 35б и чл. 73 ЗЕВИ сами по себе си не са противоконституционни, но те са свързани и обслужват разпоредбите на чл.