Решение № 45 от 17.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20222001000036 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба на „Г.“ ООД – в ликвидация, подадена чрез пълномощник – адв. Г.Д., срещу решение № 328 от 3-ти ноември 2021 г., постановено по т. д. № 515/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което предявените от въззивното дружество против въззиваемия „Б.“ ЕООД искове: за заплащане на сумата 231 439.23 лв., представляваща неизпълнената част от задължение за връщане на паричен заем, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; за заплащане на сумата 140 586. 47 лв. – договорена годишна лихва от 7% за периода от 10-ти юли 2010 г. до 27 януари 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане плащане, както и сумата 16 329.33 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 28-ми януари 2019 г. до 4-ти октомври 2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното заплащане, са отхвърлени като неоснователни, като е отхвърлена и претенцията за заплащане на сторените от въззивника деловодни разноски и същият е осъден да заплати на въззиваемия 1

– ответник деловодни разноски.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

С исковата молба въззивникът е претендирал заплащането на сумите във връзка със сключен между дружествата договор за заем от 10-ти юли 2009 година, като заемната сума е била предоставена предварително, а с писмения договор били уредени отношенията по повод на вече предоставения паричен заем. Въззиваемият – ответник извършил неколкократно частични плащания, а въззивникът декларирал договора надлежно с данъчната декларация по чл.

50 ЗДДФЛ. По повод на това спорните обстоятелства между страните са относно автентичността на договора и наличието на съгласие относно падежа на задължението и дължимата лихва, достоверността на датата на договора за заем, факта на узнаването от въззиваемия за сключения договор за заем и липсата на своевременно противопоставяне, както и наличието на факти прекъсващи давността за процесните задължения под формата на признание и осчетоводяване на задължението.

Поддържа се възражение за изменение на възраженията от страна на ответника в хода на съдебното производство и по този начин в нарушение на правилата на чл. 147 ГПК били събрани нови доказателства. Не се сочи, които доказателства въззивникът счита за такива, но се настоява въззивният съд да извърши селекция по този критерий и да изключи доказателствата, събрани в нарушение на правилата за преклузия.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства за оспорване авторството на подписа на Д.Ф.Г. като представляващ заемателя по процесния договор, с оглед признанието за получаване на паричните средства и данните в заключението по назначената съдено-счетоводна експертиза, във въззивната жалба са развити доводи относно наличието на предпоставките на чл. 301 ТЗ. Поддържа се, че правоотношенията се уреждат именно от договора за заем от 10-ти юли 2009 г., който макар и подписан от лице без представителна власт, обвързва въззиваемия предвид узнаването му от надлежен представител, посредством осчетоводяването по сметка 499 „Други кредитори“ и подписването на ГФО за 2009 г., без да е изразено своевременно противопоставяне. Ако не на 10-ти юли 2009 г., то най-късно в края на 2009 г. и началото на 2010 г., договорът е бил представен за 2 осчетоводяване на упълномощения по ЗСч от дружеството счетоводител – Р.

Г. Неделчева. Твърдението за признание по смисъла на чл. 301 ТЗ на сключения договор за заем от 10-ти юли 2009 г. като сключен без представителна власт се аргументира от въззивника и с осчетоводяването на задълженията по него в периода 2016 г. – 2017 г. като дългосрочни (над 1 година), която корекция останала непроменена и след поемането на счетоводството от друго дружество (счетоводител). Настоява се, че фактът на узнаването следва от подписването от надлежен представител и представянето за обявяване на ГФО на дружеството за 2017 г., в който договорът за заем е отразен и фигурира като дългосрочен и липсвало противопоставяне въпреки включването на договора в счетоводните отчети и ГДД, подавани в периода от 2009 г. до 2018 г.

С оглед гореизложеното в подкрепа на тезата за потвърждаване на договора за заем от 10-ти юли 2009 г. в хипотезата на чл. 301 ТЗ, във въззивната жалба се поддържа също, че е установена и достоверността на датата съгласно чл. 181 ГПК.

В обобщение се настоява, че фактическите твърдения на въззиваемия като ответник изложени в отговора на исковата молба са били неясни и под формата на доуточняване са променяни в хода на делото; в заключенията по назначените експертизи не се съдържали отговори на допуснати в доклада на съда въпроси, като във въззивната жалба не се посочват такива въпроси; настоява се, че в решението липсват мотиви относно приложението на чл. 301 ТЗ; изразени са най-общо съмнения относно експертните заключения, без конкретни възражения.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемия - „Б.“ ЕООД, чрез пълномощника – адв. Д. В., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, предвид изложените в него фактически, логически и правно издържани мотиви.

На първо място се оспорва тезата на въззивника, че претенцията е основана на договор за заем, оформен само документално на 10-ти юли 2009 г., като в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, исковете са основани на договора за заем, сключен на 10-ти юли 2009 г.

Възраженията за неяснота на фактическите твърдения и процесуално 3 недопустими действия от името на въззиваемото дружество пред първоинстанционното производство се оспорват като несъстоятелни. Посочва се, че въззиваемият – ответник надлежно е възразил и оспорил, както следва: основанието, на което в исковата молба се поддържа, че са извършени междуфирмени трансфери; съществуването на договорености за лихва, падеж и неустойка; съществуването на неуредени финансови отношения между дружествата, чиито собственици са близки родственици, поради което не е имало причина за документално оформяне на отношенията; подписването на договора от представител на въззиваемия – ответник, автентичността на подписа, достоверността на датата, довеждането му до знание на въззиваемия – ответник; обвързването на последния от разпоредбите на договора; оспорени са всички приложени към исковата молба доказателства и осчетоводяването на вземания в полза на въззивника, произтичащи от приложения от него договора за паричен заем; въведено е възражение за погасяване на вземанията по давност. Настоява се, че за яснота твърденията и възраженията са уточнявани и коментирани писмено по делото, при пълна прозрачност на защитната теза на въззиваемия – ответник.

Оспорва се защитната теза на въззивника относно наличието на предпоставките по чл. 301 ТЗ за потвърждаване на договора за заем от 10-ти юли 2009 г. Изложени са подробни аргументи по възражението за това, че от счетоводните записи и обявените ГФО не се обосновава извод за признание на договора за заем от 10-ти юли 2009 г. и факта на узнаването на сключването му. Подчертава се, че документите са без превод - изготвени на български език, който не бил говорим и разбираем за управителя. При всички случаи в ГФО и счетоводните записи липсват задължения за лихви, неустойка и данни за падеж, поради което установените задължения биха могли да се отнасят само за главница във връзка с парични преводи в периода 2008 – 2009 г.

Поддържа се, че моментът на узнаване от страна на въззиваемото дружество на договора за заем и извършените действия без представителна власт съвпада с връчването на исковата молба, за които е налице незабавно противопоставяне – с отговора на исковата молба.

Поддържа се, че в хода на делото не са допуснати нарушения, засягащи правото на защита на въззивника и правилността на решението, в което 4 хипотезата на чл. 301 ТЗ е обсъдена и отхвърлена.

Изразено е становище, че чрез възраженията във въззивната жалба за допуснати нарушения на правилата за процесуална преклузия се цели заобикаляне на ограниченията на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Във връзка с възражението за настъпила погасителна давност, въведено с отговора на исковата молба се поддържа, че макар въззивникът да е основал претенцията си изцяло на договора за заем от 10-ти юли 2009 г., предвид нищожността му същият е неотносим към определянето на падежа на вземанията във връзка с установените постъпления по сметка на „Б.“ ЕООД на 21-ви ноември 2009 г., 9-ти декември 2008 г., 30-ти декември 2008 г. и 26ти януари 2009 г.

Предвид изложеното се иска въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд по изложените в него решаващи изводи или с оглед възраженията и съображенията по основателността на предявените искове и доказателствата, изложени в отговора на въззивната жалба.

В с. з. за въззивника „Г.“ ООД – в ликвидация се явява представител по пълномощие – адв. Д., който поддържа жалбата, като подчертава, че спорът между страните е изцяло правен.

За въззиваемия - „Б.“ ЕООД, се явява представител по пълномощие – адв. В., който поддържа възраженията в отговора на въззивната жалба. В представено писмено становище по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК доразвива възраженията срещу наличието на предпоставките по чл. 301 ТЗ за мълчаливо признаване и обвързване на заемателя от договора от 10-ти юли 2009 г., като сключен без представителна власт. Поддържа, че освен този договор за заем няма въведени други основания на предявения иск, а ако такова се изведе от установените парични трансфери в периода 2008 г. – 2009 г., то вземанията се явяват погасени по давност. Оспорват се всички възражения във връзка се евентуална недобросъвестност на експерта по назначената СПЕ при изготвяне заключението, което не е било оспорено надлежно от въззивника.

Бургаски апелативен съд с определението си от 18 март 2022 г., постановено по чл. 267, ал. 1 ГПК прие, че въззивната жалба е допустима, като по основателността й намира следното:

В извършената служебно проверка за валидност и допустимост на 5 обжалваното решение въззивният съд не намира основание за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

По поставените от страните въпроси във връзка с правилността на обжалваното решение БАС съобразява следното:

Предмет на делото са предявените от „Б.“ ЕООД против „Г.“ ООД – в ликвидация искове на основание чл. 286 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а именно – за заплащане на сумата 231 439.23 лв., представляваща предоставен от ищеца заем на ответника по Договор за паричен заем от 10-ти юли 2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане; за сумата от 140 586.47 лв., представляваща дължима уговорена лихва в размер на 7% за периода 10.07.2010 год. до датата на падежа на задължението – 27 януари 2019 г., ведно със с законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане и за сумата от 16 329.33 лв., представляваща неустойка за забавата периода от 28 януари 2019 г. до 4-ти октомври 2019 г. ведно със с законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане.

„Б.“ ЕООД предоставило с четири превода: на 21 ноември 2008 г. – 25 000 €; на 9-ти декември 2008 г. – 30 000 €; на 30 декември 2008 г. – 10 000 € и на 26 януари 2009 г. – 56 333 € или от общо 121 333 € с левова равностойност – 237 306.72 лв., като след частично погасяване на задълженията, на падежа останала неплатена сумата в левова равностойност от 231 439.23 лв. За така предоставените суми бил сключен договор за заем от 10-ти юли 2009 г., в който била уговорена лихва за срока на договора – считано от 10 юли 2010 г., в размер на 7% върху заетата сума, с падеж на задължението – 27 януари 2019 г., а при неизпълнение на задълженията след тази дата – неустойка в размер на законната лихва върху неизпълнената част от задълженията по договора. С договора била уговорена и неустойка, в случай на забава за връщане на заетата сума, която била договорена в размер на законната лихва за целия срок на забавата.