Решение № 4357 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4357 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря А.ета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100113510 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищцата С. Й. И. твърди, че на 19.10.2023 г., около 09,30ч.,в гр. София, излизайки от дома си, в кв. „*********, е вървяла с посока на движение от входа на блока към паркинга на автомобили, намиращ се срещу входа на жилищната сграда.

Вървейки по суха пътна настилка се препъва в разместените тротоарни плочки и изпъкнал капак на шахта, вследствие на което, губи равновесие и пада на цялата си дясна страна. Сочи, че причина за падането е неподдържана и увредена настилка на тротоара, изразена в наличие на участък от неравни и разместени плочки, и изпъкнал капак на шахта, от които при движението й като пешеходец пада. Поддържа, че въпреки че е била с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради нестабилността на повърхността и различното ниво на настилката се е препънала и паднала. Мястото, на което плочките са били задигнати и разбити не е било обозначено или оградено. С. И. поддържа, че при падането ударила таза, дясното си рамо и гърда, както и десния си лакът. След това изпитала внезапна и силна болка в областта на гръдния кош, придружена със световъртеж и трудно дишане. Движенията й са били ограничени и болезнени. Непосредствено след инцидента ищцата сочи, че е откарана и прегледана в УМБАСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са установени следните травматични увреждания: фрактура на 5-то и 6-то ребро в дясно и открита рана на лакътя. След промиване на раната е освободена за домашно лечение. С оглед нестихваща болка в областта на гръдния кош, трудно и болезнено дишане на 23.10.2023 г. ищцата отново постъпва в лечебното заведение, като в хода на 1 извършените допълнително изследвания е установено, че е налице травматичен пневмоторакс. Ищцата сочи, че е оставена за наблюдение и медикаментозно лечение в болницата.

Ищцата поддържа, че получената вследствие на инцидента травма е търпяла значителни болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите седмици от възстановителния период. Към настоящия момент все още изпитва задух и затруднение при дишане. Освен това, е търпяла редица битови неудобства, свързани с невъзможността да посрещне сама елементарни битови потребности, като придвижване и обличане. Всяко физическо натоварване е било съпътствано с дискомфорт и болка, което наложило да бъде обслужвана и обгрижвана от своите близки. Станала е тревожна и раздразнителна без видима причина, трудно приема продължителния период на възстановяване и битовите трудности, които среща през н е г о . Претендира присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законна лихва, считано от 19.10.2023 г.

Ответникът Столична община оспорва исковата молба по основание и размер, като сочи, че не са налице предпоставките, обуславящи реализиране отговорността по реда на чл. 49 ЗЗД. Поддържа, че посочената шахта в исковата молба се намира непосредствено пред входа на блока, и представлява „първа ревизионна шахта“ на блока, като същата се поддържа и е собственост на етажната собственост, като част от общите инсталации. Сочи, че в случая липсват доказателства, от които да се направи извод, че е налице деяние от страна на Столична община, изразяващо се в бездействие, е именно, че не се поддържа тротоара в състояние, ползващо използването му по предназначение за движение на пешеходци. Поддържа, че има разлика между канализационно отклонение и улична канализация, като първото се изгражда и поддържа от ВиК оператора, а уличната канализация е публична общинска собственост и в конкретния случая неизправната шахта не е собственост на Столична община. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между процесния инцидент и търпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за 2 вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Свидетелката А.Й.А., дъщеря на ищцата, сочи че преди две години е тръгнала заедно с нея за работа, като по това време са живеели заедно. Излизайки от входа, след около три - пет метра, С. И. е вървяла малко преди нея по ул. „Ладога“, на площадката пред входа се е спънала в една от плочките и е паднала на дясната си страна върху шахта. Имало е изпъкнала шахта пред входа, като и плочките около нея са разместени – „една нагоре, една надолу“. След това я е закарала в Пирогов. След това, най-много са я боляли ръката и ребрата, сърцето и е биело силно по време на падането. Има проблеми със сърцето, и сега постоянно ходи на кардиолог.

Неравност на улицата се установява и от представените по делото фотоснимки от ищцата, като видно от извадката от кадастралната карта се касае за имот, който е собственост на общината.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал.

1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите.

Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл.

3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП, съответно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, ответникът е бил длъжен да поддържа пътя/тротоара в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Подобно задължение на общината е регламентирано и в нормата на чл. 48, ал.1, т. 2, б „б“ от ППЗП. Поради общественото предназначение на общинските пътища, респ. тротоарите и тяхната настилка, ответникът следва да осъществява дейността по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по тях.

Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, се установява че в резултат на падането ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гръден кош в дясно със закрити, разместени счупвания на две ребра – 5-то и 6-то по мишична линия и травма с рана (най вероятно разкъсно-контузна) на десния лакът. Поради продължаващи оплаквания след травмата на гръден кош, ищцата повторно е потърсила медицинска помощ, като след приемане в Пирогов на 23.10.2023 г. и след рентгенография са установени данни за 3 малък върхов пневмоторакс – натрупване на въздух в дясната половина на плевралната кухина. В хода на консервативно антитроботично лечение с нискомолекулен хепарин е отчетено намаляване на обема на малкия пневмоторакс и подобрение на субективно съобщаваната симптоматика.

Вещото лице д-р Ц. Г. сочи, че при счупване на две ребра е налице изразена болезненост в областта на травмираната зона, която се увеличава при поемане дълбоко на въздух и кашляне. В началото, през първите дни от инцидента, поради това че болките са силни се е налагало медикаментозно лечение. С течение на времето средностатистически в рамките на около четири седмици, болката постепенно отшумява, като настъпва консолидация на счупванията до месец след инцидента.

Възможно е да е имало и малка, спонтанно възстановена, повърхностна лезия на белия дроб, което обяснява и по-късно диагностицирания малък върхов пневмоторакс.

Получената гръдна травма нито в един момент не е била опасна за живота на пострадалата, като е налице благоприятно развитие на оздравителния процес, като липсват данни за настъпили други усложнения.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Настоящия състав съобрази, вида на уврежданията, съгласно заключението на медицинската експертиза - контузия на гръден кош в дясно със закрити, разместени счупвания на две ребра, а именно 5-то и 6-то по мишична линия и травма с рана (която е най-вероятно разкъсно-контузна, повърхностна) на десния лакът, малък върхов пневмоторакс, както че ищцата е търпяла интензивни боли непосредствено след инцидента. Следва да се отчете възрастта на ищцата - 58 г., както и че гръдната травма в комплекс не е излагала в риск живота й.

Съдът съобрази и показанията на свидетеля М.Н.Т., във фактическо съжителство с ищцата, който сочи че в началото е била на легло основно и около два месеца е имала болки. Свидетелят сочи, че след падането е изпитвала болки от дясната страна, имало е кръвонасядания и синини. Като съобрази и периода на възстановяване и зарастване – около месец, както и социално-икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 9 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта - 19.10.2023 г., представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. До пълният предявен размер от 26 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

4

Относно разноските

На адв. А. В. следва да бъде възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 500 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 360 лв., представляваща държавна такса и сума в размер на 139 лв., за депозит за експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, Булстат 000696327, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на С. Й. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *********“, кв. ********* представлявана от адв. А. В., гр. София, ул. *********, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане на 19.10.2023 г. през блок ********* в кв. „Борово“, гр. София, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв. А. В., гр. София, ул. *********, на основание чл. 38 ЗА, възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв., при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 360 лв. – държавна такса и сумата от 139 лв. за депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5