Решение № 435 от 23.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20213110117865 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 9057/10.02.2022 г. от М. СТ. СТ., представляван от адв. И.Д., в която е депозирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение № 190 от 26.01.2022 г., като в диспозитива на същото бъде посочено, че предаването на детето следва да се осъществява, както следва: „от бащата и/или бабата или дядото по бащина линия и/или на бабата или дядото по майчина линия“, вместо предвиденото - „от бащата и/или бабата или дядото по бащина линия на майката и/или на бабата или дядото по майчина линия“.

В предоставения едноседмичен срок ответната страна - ЕВ. М. К., представлявана от адв. Св. С., е изразила становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

Контролиращата страна ДСП-Варна не е взела становище по така подадената молба.

Молбата по чл. 247 от ГПК е допустима, доколкото е подадена своевременно от легитимирана страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на съдебното решение и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт, както и допусната техническа грешка от съда в съдебното решение.

В настоящия случай, в открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2022 г. страните са постигнали споразумение по смисъла на чл. 127, ал.

1 от СК, като видно от протокола от заседанието, процесуалният 1 представител на ищеца е заявил изрично, че е съгласен с текста на споразумението, както и с последиците от същото. Доколкото протоколът не е поправен по реда на чл. 151 от ГПК, същият има материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства – в т.ч. изявленията на страните, както и извършените процесуални действия.

В случая не е налице разминаване между формираната от съда воля в мотивите на решението и изрично изразената такава в диспозитива, доколкото съдебният акт възпроизвежда в своята цялост постигнатото в хода на о.с.з. споразумение между страните. Съответно в съдебният акт не е допусната ОФГ, която да подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК, поради което молбата на ищеца е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9057/10.02.2022 г., подадена от М. СТ. СТ., представляван от адв. И.Д., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 190 от 26.01.2022 г., постановено по гр.д.№17865/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, IX състав;

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна;

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2