Решение № 261084 от 18.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.02.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретар С.Александрова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10188 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10188/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т.Г.Д.

ЕГН ********** *** срещу решение №73731 от 16.04.2020 г постановено по гр.д.№64411/18 г на СРС , 118 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.9 ЗПК ,чл.6 ЗПФУР , чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ЕИК *******гр.София сумата от 380,63 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №296612 от 19.08.2015 г с „Ф.Б.“ ЕООД , погасена от „Ф.Б.“ ЕАД по силата на договор за банкова гаранция от 19.08.2015 г и прехвърлена с договор за цесия от 01.12.2017 г ; ведно със законната лихва от 29.05.2018 г до окончателното заплащане на главницата; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.06.2018 г по ч.гр.д.№33453/18 г на СРС , 118 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът не е доказал

, че вземането е погасено от „Ф.Б.“ ЕАД като поръчител . Т.нар.“потвърждение“ от „Ф.Б.“ ЕООД е частен документ и е без материална доказателствена сила и може да е изготвен само за нуждите на процеса . Въззивникът не е сключила и подписала договор за потребителски кредит с „Ф.Б.“ ЕООД , а и дори да е сключила същият е нищожен , включително и по отношение на договорната лихва . Клаузите на договора за потребителски кредит са неравноправни и нищожни .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Т.нар.“потвърждение“ от „Ф.Б.“ ЕООД е изрично признание за получаване на плащане по договора за кредит като не е нужно този безспорно частен документ да има материална доказателствена сила . Плащането от поръчителя е потвърдено и от ССЕ . Ответникът не е провел доказване на оспорване на автентичността на договора за кредит и другите документи по кредита .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.05.2020 г /по време на извънредното положение/ , поради което въззивната жалба от 03.06.2020 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска за главница в посочената част СРС е приел , че с получаване на 19.08.2015 г по „Изипей“ АД на сумата от 400 лева /съгласно разписка от същата дата/ ответницата е сключила договор за заем от разстояние с „Ф.Б.“ ЕООД. В разписката е посочен договорът за кредит , а няма данни ищцата да е изплатила задължението си за връщане на сумата . „Ф.Б.“ ЕООД е издал потвърждение , че задълженията на ответницата са изпълнени от поръчителя „Ф.Б.“ ЕАД и съгласно чл.146 ал.1 ЗЗД поръчителят встъпва в правата на кредитора срещу длъжника .

Ответницата принципно дължи главница от 400 лева , 13,52 лева възнаградителна лихва и 17,11 лева лихва за забава за периода 19.09.2015 г – 17.05.2018 г , но като се съобрази установеното от ССЕ плащане от 50 лева се дължи само 380,63 лева главница . Ищецът е цесионер съобразно договор за цесия от 01.12.2017 г , с който е придобил вземането срещу ответницата . Като приложение към исковата молба уведомлението за цесия е връчено на ответницата .

Решението на СРС правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Т.нар. „потвърждение“ на стр.20 от делото пред СРС е достатъчно доказателство за цесията и за извършено плащане от ищеца към заемодателя /двамата са и свързани лица/ . Не е необходимо да се представят платежни документи , а и те също биха представлявали частни свидетелски документи по чл.180 ГПК . В ГПК няма изискване плащания да се доказват само с официални документи , а в потвърждението заемодателят е удостоверил неизгодния факт за наличие на плащане от поръчителя .

Правилно е СРС е приел , че ответницата е обвързана с договор за заем . Същият е реален и с получаването на сумата чрез „Изипей“ АД и с подписа си върху разписката с догочен номер на договора за кредит ответницата е потвърдила , че получава сумата като заем , а не на друго основание .

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел за неравноправни и нищожни редица клаузи в договора за кредит , но визираната клауза за възнаградителна лихва не е нищожна – същата не противоречи на ЗПК или на ЗЗП.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №73731 от 16.04.2020 г постановено по гр.д.№64411/18 г на СРС , 118 състав , в частта , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.9 ЗПК ,чл.6 ЗПФУР , чл.99 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено спрямо Т.Г.Д. ЕГН ********** *** , че същата дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ЕИК *******гр.София сумата от 380,63 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №296612 от 19.08.2015 г с „Ф.Б.“ ЕООД , погасена от „Ф.Б.“ ЕАД по силата на договор за банкова гаранция от 19.08.2015 г и прехвърлена с договор за цесия от 01.12.2017 г ; ведно със законната лихва от 29.05.2018 г до окончателното заплащане на главницата; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.06.2018 г по ч.гр.д.№33453/18 г на СРС , 118 състав .

ОСЪЖДА Т.Г.Д. ЕГН

********** *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ЕИК *******гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.