Решение № 204 от 22.05.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 229/2023
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 20.09.2023
- Състав
- Анна Костадинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал.1, т.5, предл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.3, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20232230200229 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от М. Д. С., против НП № 22-0804-005475 от 30.12.2022 г. на Началник Сектор в ОДМВР-С., РУ С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева и му са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от упълномощен представител, в което се изразява становище по съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи следната фактическа обстановка:
1
На 11.12.2022 г. около 19:40 часа в гр. С., по бул.“Бургаско шосе“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „А. А 6“ с рег. № ...., като движейки се посока кръстовището на с. Т. подал светлинен сигнал и извършил маневра изпреварване, при налична на този участък от пътя маркировка, забраняваща това. Зад него със служебен автомобил се движели екип от полицейски служители – актосъставителят М. Р. и св. И. И..
Полицаите възприели, че автомобилът извършил маневрата при маркировка непозволяваща изпреварване, поради което подали светлинен и звуков сигнал и спрели автомобила. Проверката установила, че водач на МПС е М. Д. С., а автомобилът е негова собственост.
За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия № АД559644 от 11.12.2022 г. за нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Като доказателство на водача бил иззет КТ № 7610092. АУАН бил лично получен от жалбоподателя на 11.12.2022 г., като същият посочил, че няма възражения.
Въз основа на издадения АУАН , на жалбоподателя било издадено наказателно постановление № НП № 22-0804-005475/30.12.2022 година от Началник Сектор в ОДМВР, РУ С., за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 150 лв. и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 30 лв. и му са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително на 11.12.2022 г. около 19:40 часа жалбоподателят се е движел в гр. С., по бул.
Бургаско шосе, като е предприел маневра по изпреварване, когато пътната маркировка не е позволявала това. С това си действие жалбоподателят е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран.
В обстоятелствената част, както на АУАН, така и в НП е посочено и че 2 водачът е извършил и нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващо в това, че след подаден сигнал не се е убедил, че има видимост свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, с което създава реална предпоставка за ПТП.
Извършването на такова нарушение не беше доказано в хода на съдебното дирене. Действително редовно съставените актове по ЗДвП се ползват с доказателствена сила, но до доказване на противното. Самите полицейски служители обаче пресъздавайки фактите и обстоятелствата преди съставяне на акта, не описват поведение, което да се подведе под нормата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП предписва поведение на водачите, които ще предприемат изпреварване, след като подадат сигнал, да се убедят, че имат видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заемат място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. В настоящия случай не беше безспорно установено дали действително водачът е предприел изпреварване пред каквото и да е пътно превозно средство, дали такова е ППС изобщо е било участник в движението в тази участък на пътя, за да не е имал жалбоподателят видимост и поради какво не е имал свободен път, както и не е дори споменато именно с тези си действия по изпреварване жалбоподателят да е принудил друго ППС да намали скоростта си или да изменя посоката се на движение. От посоченото в АУАН и НП и от показанията на полицейските служители не става ясно каква точно е била фактическата обстановка, за да приеме наказващият орган, че действително е създадена реална предпоставка за ПТП, доколкото и други участници в движението не са посочени. Не бяха изнесени твърдения, че жалбоподателят преди предприемане на изпреварването и преди да подаде сигнал за това, не се е убедил, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че се е движело след него пътно превозно средство или че пред него е имало ППС, което ще изпреварва и което поради това изпреварване е било принудено да намали скоростта си или да изменя посоката си на движение. Напротив твърденията на актосъставителя М. Р. за това са, че жалбоподателят е предприел изпреварване, което не е било съобразено с пътната маркировка, каквото е другото нарушение в НП, за което е санкциониран жалбоподателят.
3
Недопустимо е да се навеждат доводи за извършено нарушение на ЗДвП, въз основа на предположение, че доколкото всяка ситуация, която нарушава ЗДвП може да стане конфликтна и затова е налице предпоставка за ПТП.
Противното би означавало, че при всяко нарушение на ЗДвП, следва на водача да се вменява и второ нарушение – създаване на опасност от възникване на ПТП.
Ето защо съдът намира, че следва да отмени НП в тази му част като неправилно и незаконосъобразно.
По отношение на второто констатирано нарушение, от събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя М.
С.. И двамата полицейски служители са категорични, че жалбоподателят е извършил изпреварване като не е съобразил поведението си с пътната маркировка, която била забраняваща това в този участък. И доколкото както беше отбелязано по-горе съгласно разпоредбите на ЗДвП, редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното, то жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените в НПК способи, че не е извършил това изпреварване или, че то не е било предприето при маркировка, забраняваща това. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка относно това дали изпреварването е било квалифицирано като неправилно вследствие на неспазване от страна на водача на пътен знак или на пътната маркировка. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че водача не спазва пътната маркировка. От свидетелските показания на актосъставителя, който е бил пряк очевидец на нарушението се потвърждава, че в този участък пътната маркировка е била забраняваща изпреварване.
Доколкото от така изложеното по-горе, съдът прие, че жалбоподателят като водач на лек автомобил марка „А. А 6“ с рег. № .... се движел в гр. С., по бул. “Бургаско шосе“ като при изпреварване не съобразил поведението си с пътната маркировка, то намира, че в тази му част правилно и законосъобразно е съставен АУАН и е издадено НП по отношение на нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП и в тази му част НП следва да бъде 4 потвърдено.
АНО правилно е определил наказанието на жалбоподателя и съдът намира, че то напълно съответства на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя, доколкото то е точно определено като размер, съдът счита, че с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
С оглед изхода на делото и изрично направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът следва да присъди на М. С. заплатените от него разноски за адвокатска защита. В конкретния казус е доказано, че жалбоподателят е заплатил сумата от 500 лева за адвокатски хонорар, за която е налице надлежно пълномощно. С оглед направеното възражение за прекомерност, следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на 400 лева като делото не се отличава от фактическа и правна сложност, приключи в едно заседание, поради което и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата в размер на 400 лева за разноски за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0804-005475 от 30.12.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-С., РУ С., в частта с което на М. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: общ. С., с. Т., ул.“С. Д.“ №7 за нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лв. и му са отнети 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП 22-0804-005475 от 30.12.2022 г. , издадено от Началник Сектор в ОДМВР-С., РУ С., в частта с което на М. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: общ.С., с.Т., ул.“С. Д.“ №7 за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА ОД на МВР С. да заплати на М. Д. С. с ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6