Определение № 339 от 28.09.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. С., 28.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20231800200553 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на обвиняемия И. П. П., депозирана чрез адв.

М.П. - упълномощен защитник на обвиняемия /договор за правна защита и съдействие с пълномощно – л. 92-93, том 2 от ДП/, срещу постановление от 17.08.2023 г. по пр. пр. № 2163/2023 г. по описа на СОП, ДП № 131/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, с което е било отказано връщането на иззетите като веществени доказателства вещи, поискани с молба от 09.08.2023 г. /л. 52, том 2 от ДП/.

В жалбата се твърди, че постановлението за отказ да бъдат върнати вещите е незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че вещите, чието връщане се иска, не са били иззети и приобщени като веществени доказателства по делото нито при образуване на производството, нито към настоящия момент. Уточнява се, че вещите са се намирали у обвиняемия след задържането му в помещението на Следствения арест и поради естеството си и липсата на връзка с предмета на делото не са били надлежно иззети. В молбата се прави уточнение, че се касае за лични документи - шофьорска книжка, карти-пластики, ключове за дома и за автомобила на обвиняемия.

С тези аргументи се моли за отмяна на постановлението и връщане на вещите, намиращи се на съхранение в ареста.

Съдът, като разгледа молбата на заявените основания и след като се запозна с доказателствата по ДП, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано и водено за това, че на 1

08.07.2023 г. около 23:35 ч. на маси за консумация пред денонощен магазин в обл. Софийска, с. Г. Е. П., ул. „К.“ № 1, чрез намушкване с нож под лявата лопатка, умишлено е умъртвен Р. С. А. – престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В качеството на обвиняеми са привлечени С. И.в П. и И. П. П. – настоящият жалбоподател.

С определение № 239 от 11.07.2023 г., постановено по ч.н.д. № 447/2023 г. по описа на СОС спрямо обв. И. П. П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът е постановил мярката за неотклонение да се изпълнява в Следствения арест при НСлС - гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №.

Определението е било предмет на въззивен контрол, като същото е потвърдено с определение № 931 от 18.07.2023 г. по в.ч.н.д. № 864/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Разпоредбата на чл. 111, ал. 1-5 НПК предвижда реда и условията, при които веществените доказателства, приобщени в рамките на наказателното производство, се съхраняват по делото, респ. основанията за връщането им.

Съдебният контрол по реда на чл. 111, ал. 3 НПК има за цел да провери дали е налице необходимост от пазене на веществените доказателства при неприключило наказателно производство предвид предмета на разследване по делото.

В настоящия случай се касае за вещи, които не са индивидуализирани от жалбоподателя в първоначално предявената молба от 09.08.2023 г. (вх. № 2163/15.08.2023 г.), нито е посочено с какво процесуално-следствено действие и с какъв процесуален документ са били иззети. Изрично е посочено в молбата на обв. П., че вещите не са приобщени по делото. От материалите по делото се установява, че не са и налице разнопосочни становища в тази насока, тъй като и в жалбата на адв. П. пред настоящия съд се твърди, че вещите не са били приобщени като веществени доказателства.

Запознавайки се с материалите по досъдебното производство, съдът установи, че претендираните вещи не са били предмет на изземване по смисъла на НПК. Приобщаването на веществени доказателства в досъдебното производство във всеки случай намира обективно изражение в съответния протокол, съставен съобразно правилата на НПК. Или иначе казано, личните вещи на обвиняемия П. не са част от доказателствената съвкупност по делото, 2 както се сочи и от страна на жалбоподателя, и спрямо тях не е приложим редът за връщане, предвиден в чл. 111 НПК.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 56, ал. 1 ЗИЗНС иззетите от обвиняемия вещи при постъпването в пенитенциарното заведение следва да се изпратят за негова сметка на близките му, ако не подлежат на унищожаване или конфискуване, или се предоставят на задържания, ако има право и е изявил желание да ги ползва по време на изтърпяване на наказанието (в случая - на мярката за неотклонение). Именно тази разпоредба би трябвало да намери приложение в настоящата хипотеза, тъй като се касае за неприобщени по делото вещи.

Изложеното налага извода, че прокуратура и съдът не разполагат с правомощието да постановят какво да се случи със сочените от обвиняемия вещи, щом същите нямат качеството на веществени доказателства.

Обвиняемият би могъл да се обърне към началника на Следствения арест при НСлС с искане за връщането на вещите на негови близки, каквото в случая е било отправено към органите на наказателното производство.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 242, ал. 2 ЗИНЗС българските лични документи, какъвто е свидетелството за управление на МПС (по арг. от чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД) на задържаните лица се изземват и съхраняват в ареста, като връщането на същите не е допустимо преди освобождаването на задържания.

С оглед всичко гореизложено съдът, счита че отправената до прокурора молба е безпредметна, съответно постановлението на прокурора следва да бъде отменено като недопустимо, а производството да бъде прекратено, поради което и на основание чл. 111, ал. 3 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 17.08.2023 г. по пр. пр. № 2163/2023 г. по описа на СОП, ДП № 131/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, с което е било отказано връщането на иззетите като веществени доказателства вещи.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.н.д. № 553/2023 г. по описа на СОС.

3

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4