Решение № 75 от 09.10.2026, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Средец, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ ГРАЖД., в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20262170100196 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Е. Б. Б. с ЕГН **********, представлявана от адв. С. А. Н., вписана в САК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, *** срещу „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – управител.

Ищцата твърди, че на 19.04.2023г. е сключила Договор за потребителски кредит № 847176 с ответното дружество - „Сити Кеш" ООД с ЕИК 202531869 , по силата на който ответната страна се е задължила да предостави на ищцата парична сума в размер на 900 лв. в заем, а ищцата се е задължила да върне същата, ведно с възнаградителна лихва и други такси и разходи.

Счита се, че договорът е нищожен по следните съображения:

Процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, както и не отговаря на изискванията за форма и шрифт. На второ място посочения ГПР не включва предвидената в договора неустойка за непредоставено обезпечение, с което е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК. В процесния ГПР липсва конкретизация относно начина, по който е изчислен ГПР от 47.91 %.

Указано е единствено ,че ГПР включва договорената между страните възнаградителна лихва в размер на 40,05%. На трето място се сочи, че е нарушена нормата на чл.20, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в ДПК липсва и конкретно записан лихвен процент на ден. Към договора не са приложени Общи условия, подписани на всяка страница от ищцата, каквито са 1 изискванията на ЗПК. Приложеният погасителен план към договора не отговаря на законовите изисквания. Клаузата, регламентираща неустойка при непредоставено обезпечение е нищожна поради противоречие със закона. Не е извършено проучване на кредитоспособността на кредитополучателя. Излага се подробна аргументация.

На посочените основания се претендира прогласяване недействителността/нищожността на

Договор за потребителски кредит

№

847176/19.04.2023г., сключен между ищеца –Е. Б. Б. и ответното дружество Сити Кеш ООД, с ЕИК 202531869. При условията на евентуалност се иска да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи по договора, а именно чл.3, т.3.7 от ДПК/регламентиращ фиксиран ГЛП по заема в размер на 40,05%/ , както и чл.6 от ДПК/предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 879,88лв. при непредоставяне на обезпечение/.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.

На ответното дружество са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията, подаден е писмен отговор в законоустановения срок, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. По мнение на ответника не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК , тъй като на първо място нищожността на отделна клауза като неустоечната не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди се, че са спазени всички изисквания на ЗПК , както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по реда на който е сключен настоящият договор, като се прилагат писмени доказателства- лог файла по договора, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение, искане за сключване на договор за кредит, СЕФ, като се твърди, че Общите условия на Сити Кеш ООД за заеми „Кредирект“ са публично достъпни на съответния сайт, както и са били разгледани от ищеца, респективно приети, което било видно от лог файла.Оспорват се твърденията за невключване на процесната неустойка в ГПР , тъй като тя била дължима след сключване на договора и само ако заемополучателят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение. Излагат се доводи, че ГЛП не противоречи на добрите нрави, като надвишаващ три пъти размера на законната лихва, тъй като ГПР включвал ГЛП и по този начин опосредено бил определен максималния допустим размер на ГЛП. Твърди се, че погасителният план съдържа детайлна разбивка на всички дължими вноски по кредита.Извършена е проверка на кредитоспособността на ищцата. Ищцата е била предварително наясно с икономическите последици от сключения договор. Излага се подробна аргументация. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № 847176/19.04.2023г., сключването на който не се оспорва от страните. Видно от договора и погасителния план към него, уговореният размер на заетата сума е 900 лева; годишен процент на разходите на заема -47,91 %; фиксиран лихвен процент -40,05 %; Дата на последно плащане: 19/01/2024 г.; обща сума за плащане: 1100,12 лева. Уговорена е и неустойка за непредоставяне на 2 обезпечение в размер на 879,88 лв., което следва да се предостави от длъжника в тридневен срок от сключване на договора и да представлява банкова гаранция или поръчител.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които дават насоки при тълкуване на понятието ГПР по смисъла на Закона за потребителския кредит. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В случая неустойката, уговорена за непредставяне на обезпечение по чл.6.2 от договора, представлява средство за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още при сключване на договора и е предвидил плащането й на вноски заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница. Кредиторът се е възползвал от затрудненото финансово положение на длъжника, като му е поставил неизпълними условия за получаване на кредита. Поради което съдът намира, че кредиторът е действал недобросъвестно при уговарянето на неустойката.

След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС, то е следвало тя да се включи в общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР, което не е направено.

Според СЕС в тези случаи налагането на санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно, посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. Съобразно нормата на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане само на чистата стойност на кредита.

Надвишаването на допустимия размер на ГПР също е основание за нищожност на целия договор.

Нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само отделната клауза.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР.

Ето защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, каквито възражения са направени с отговора на исковата молба и нищожността на посочената клауза 3 от процесния договор обуславя недействителност на целия договор, като длъжникът дължи и в този случай само чистата му стойност, в случая 900 лева.

Предвид изложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца.

Съобразно изхода на делото настоящият състав намира, че в полза на адв. С. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата Е. Б. като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в претендирания размер от 300 евро, който е близък до минималния по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2024г. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за депозиране на искова молба и вземане на становище по хода на делото, при обжалваем интерес от 1980 лева. Следва да се уважи и искането за заплащане на ищцата на направените от нея разноски за платена държавна такса в размер на 25,56 евро.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключеният между „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П. – управител и Е. Б. Б. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ****** , Договор за паричен заем № 847176/19.04.2023г , на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК 202531869, да заплати на адв. С. А. Н.-САК, съдебен адрес: гр. София, ***, сумата от 300 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК 202531869, да заплати на Е. Б. Б. с ЕГН **********, сумата от 25,56 евро, представляваща разноски за платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________

4