Решение № 5 от 08.01.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Добрич, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500607 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 261078/11.12.2024 год. на Е. С. Д.,ЕГН ********** от гр.Б., *** срещу частта от решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 26033/23.12.2024 год. по гр.д.№ 129/2021 год. на Районен съд Добрич ,с която в качеството й на наследник на И. Х. С. ,ЕГН **********, б.ж на гр.Добрич, починал на *** год. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд ,със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, исковата сума от 24 573.35 лв. , съобразно наследствения й дял от общия дълг на наследодателя в размер на 49 146.70 лв. ,като равностойност на 25 128.31 евро, възстановена от Гаранционен фонд по щета № 220038/2015 год. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ за изплатено на Националното бюро на Германия/Deutsches Bureau/ обезщетение за медицинско лечение, нематериални вреди-болки и страдания на А. В. С., роден на *** год. при ПТП, настъпило на 17.11.2010 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.02.2020 год., до окончателното изплащане на задължението,както и е осъдена да заплати на 1

Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сторените разноски в размер на 982.94 лв. държавна такса, 1080 лв. разходи за експертни заключения, 457 лв. разходи за превод на документи , 400лв. възнаграждение за особен представител, както и 250лв. юрисконсултско възнаграждение

С доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му.

При данни,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата 27.11.2024 год., жалба рег.№ 261078/11.12.2024 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Гаранционен фонд гр. София счита,че обжалваното решение не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Обжалваното решение е постановено по осъдителна претенция на Гаранционен фонд гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ № 2 по чл.288а ал.3 ,във връзка с чл.288а ал.1 т.1,чл.288 ал.12 и ал.8 от Кодекса за застраховането (отм.ДВ,бр.*** год. ,в сила от 01.01.2016 год.) , заявена в размер от 49 146.70 лв. с искова молба рег.№ 1476/25.02.2020 год. по т.д.№25/2020 год. на Окръжен съд Добрич,прекратено с определение № 260225/30.12.2020 год. и изпратено по подсъдност на Районен съд Добрич.

Първоначално претенцията е била насочена срещу наследниците по закон на И. Х. С. -Д. С. С.,ЕГН **********, Х. И. С.,ЕГН ********** и Е. С.

Д.,ЕГН ********** (възходящи от първа степен и съпруга) ,посочени като такива в удостоверение за наследници изх.№ 10-13-46/*** год. на Община Добрич-град, представено по т.д.№ 25/2020 год. на ДОС .

След извършена от ДРС служебна справка в НБД“Население“,с разпореждане от 25.01.2021 год. на ищеца са били дадени указания , да конкретизира претенцията съобразно правата и задълженията произтичащи от наследствено правоприемство , като съобрази,че починалото лице има дъщеря,която като низходящ изключва родителите от наследяването,както и 2 да посочи правния интерес от водене на делото срещу възходящите.

В изпълнение на указанията е депозирана уточнителна искова молба рег.

№ 265411/02.04.2021 год.,с която осъдителната претенция е била насочена срещу наследниците по закон на И. Х. С. -Е. С. Д.,ЕГН ********** и Д. И. С.

,ЕГН ********** (съпруга и низходящ от първа степен),посочени като такива в депозирано с молбата удостоверение за наследници изх.№ 70-00847/25.03.2021 год. на Община Добрич-град.Отправено е искане ,всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от по 24 573.35 лв.

С решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 260009/26.03.2025 год. по гр.д.№ 129/2021 год. на Районен съд Добрич искът срещу Д. И. С. е бил отхвърлен и Гаранционен фонд гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ № 2 осъден да й заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв.Решението на ДРС в отхвърлителната му част не е било обжалвано и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила,а жалбата на Д. И. С. в частта за отговорността за разноските е била оставена без уважение с влязло в сила определение № 838/08.10.2025 год. по в.ч.гр.д.№ 665/2025 год. на Окръжен съд Добрич.

Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими .

Решението е основано на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени след извършена в съответствие с изискванията на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК преценка на събраните по делото доказателства. С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, поради което не подлежат на самостоятелно изследване от въззивният съд фактите по делото ,ч е на 17.11.2010 год. в 17.20ч. И. Х. С., 3 управлявайки л.а. „Рено 19 " с рег.№ *** в центъра на Берлин по Мюлерщрасе, идвайки от посока Африканише щрасе, по посока на Шарнвебер щрасе, в района на имот 85/86, излиза от платното за движение и се удря в стълб за улично осветление № 233 и така причинява ПТП;че немските разследващи органи са установили С. като водача на автомобила,който вече не е бил безопасен за шофиране поради хидравличния теч в спирачния апарат на задно ляво колело и е бил със съществени дефекти по гумите и каросерията; че в следствие пътния инцидент е причинена смъртта на водача на лекият автомобил „RENAULT 19” с per. № *** И. Х. С. и различни по вид телесни увреждания по пътуващите в автомобила Т. С. Й., Ж. Х., Б. Р. и А. В. С.; че от документацията на немските власти ,съдебно медицинска, автотехническа и икономическа експертизи е установена причината за настъпване на процесното ПТП-неправомерните действия на водача на лекият автомобил „RENAULT 19” с per. № ***, несъобразени с правилата за движение по пътищата, с допустимата скорост и пътната обстановка;че като резултат от ПТП пострадалият А. В. С., роден на *** год. е претърпял травми от вида високоенергийни: множествено открито счупване на лява подбедрица и черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана в челна област,във връзка с които е извършено хирургично лечение по време на боличен престой, като извършените адекватни на уврежданията дейности и разходи за тях са описани в докладите на “ Еврейска болница Берлин “; че управлявания от деликвента автомобил е бил без действаща задължителна застраховка гражданска отговорност към момента на събитието; че до Гаранционен фонд е била отправена претенция вх.№ 08-01-899/12/27.03.2015 год. за възстановяване на изплатено обезщетение в размер на 25 128,31 евро, равняващи се на 49 146,70лв. от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за незастраховано МПС с български регистрационен № *** по щета №GF-12805-D по описа на НББАЗ и № BG-220.766-2011-B по опис на Deutsches Bureau;че сумата от 49146.70лв. е била преведена с платежно нареждане от 01.04.2015 год. от Гаранционен фонд на НББАЗ.

С въззивната жалба не се оспорват и произтичащите от приетата фактическата установеност правни изводи на ДРС, че предявения осъдителен иск е по същество основателен,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, буква „а” от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) Гаранционния фонд изплащал обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска 4 отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; че отговорността на Гаранционния фонд е безвиновна и са били налице условията тя да бъде ангажирана в компенсаторната процедура за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи при безспорно установени събитие, виновно и противоправно поведение на делинквента, вредоносния резултат и причинно- следствената връзка между тях,поради което Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ,платените от него суми по отправена претенция от DEUTCHES BURO за изплатени неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в справедлив размер от 12000 евро, разходи за лечение във връзка с уврежданията, както и всички съпътстващи разходи , или общо сумата от 49 146.70 лв., равностойност на 25 128.31 евро.По тези съображения е направен извод ,че са налице всички представки за уважаване на регресен иск на Гаранционен фонд по чл.288а ал.3,във връзка с чл.288а ал.1 т.1,чл.288 ал.12 и ал.8 от Кодекса за застраховането срещу причинителя на щетите и принципно за наследниците на делинквента е възникнало задължение да възстановят изплатената сума по сметка на Гаранционен фонд.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.

Въззиваемата Е. С. Д. е възразявала с подаваните от нея отговори на първоначалната и уточнителната искова молба ,че е материално легитимирана да отговаря по заявената срещу нея претенция с доводи,че наследственото имущество не се придобива по право и кредитор може да насочи претенцията си към наследниците на свой длъжник, само ако те са приели неговото наследство (чл.48 от ЗН) ,изрично с писмено заявление до районен съд или мълчаливо с конклудентни действия ,сочещи намерението му по несъмнен начин (чл. 49 от ЗН).Твърдения в тази насока от ищеца нито били изложени, 5 нито надлежно удостоверени по делото.В хода на производството е заявила отказ от наследството на своя съпруг.Тези свои възражения поддържа и в производството по глава ХХ от ГПК.

Спорни между страните във въззивното производство са единствено въпросите дали Е. С. Д. е приела наследството на своя съпруг И. Х. С., б.ж на гр.Добрич мълчаливо с конклудентни действия –участие като трето лице помагач и получаване на съдебни книжа по гражданско дело на СГС,респ. водени срещу нея искови производства,по които е била представлявана от особен представител, респ. провеждано принудително изпълнение ,което да обуслови недействителност на отказа й от наследството.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

И. Х. С. е починал на дата *** год. и негови наследници по закон (съпруга и низходяща от първа степен) са Е. С. Д. и Д. И. С.-така преписизвлечение от акт за смърт от дата *** год.,издаден от Община Добрич-град въз основа на акт за смърт № *** год. и удостоверение за наследници изх.№ 70-00-847/25.03.2021 год. на Община Добрич-град.

Съгласно приложени по делото удостоверения от сектор „Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Добрич и Община гр.Добрич към датата на смъртта ,И. Х. С. не е имал регистрирани МПС , нито пък за негова собственост има данни в информационните масиви на Общината.