Решение № 325 от 27.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Монтана, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630103254 по описа за 2025 година

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Ищецът “********” ЕООД с ЕИК **********, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, *********, ап.1, представлявано от ********** – управител твърди в исковата молба, че на 15.12.2020г., сключилв качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитонолучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 320888. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди, че на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лева. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин.

В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Е., а именно: в ,,Юробанк (България)“ АД. Твърди, че видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 500.00 лв. е дължимо на 10 вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за периода 14.01.2021г. 11.10.2021г.. Няма плащания за главница. Цялото вземане е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, следва да се уважи цялата претенция по заявление и по настоящата искова молба за главница за периода:Кредитът е изцяло падежирал на датата на 1 последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 11.10.2021г.. Той не е погасен. Поради това на основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит - 11.10.2021г.. Част от дължимата законна лихва е погасена по давност. Поради това претендираният период е съобразен с това обстоятелство, като се претендира законна лихва за периода 24.05.2022г. до 24.04.2025г.. С оглед горното претендира вземане за законна лихва в размер на 184.40 лв. за периода 24.05.2022г. до 24.04.2025г..

Твърди, че правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си, съгласно договореното. Вследствие на това е депозирал пред Районен съд – Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение. В резултат на което е образувано ч.гр.д.№ 1886/2025г.. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал да предяви установителен иск, за да докаже вземането си.

Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 684.40 лв., от които: 500.00 лв. главница по предоставения кредит и 184.40 лв. лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 24.05.2022г. до 24.04.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. С. Е. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК **********, представлявано от Борислав Николчев сумата от 684.40 лв., от които:

500.00 лв. главница по предоставения кредит и 184.40 лв. лихва/обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 24.05.2022г. до 24.04.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Моли съда да му присъди и сторените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. С. Е. с ЕГН ********** не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.

2

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 1886/2025 година по описа на МРС.

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните в исковата молба парични суми.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 10,86 евро – държавна такса и 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 61,99 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото и сумата от 225,56 евро - реализирани в настоящото производство разноски /25,56 евро – държавна такса и 200,00 евро – юрисконсултско възнаграждение/.

3

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Е. от град Монтана, **************, ЕГН **********, че същият дължи на “********” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, *********, ап.1, представлявано от ********** – управител сумата от 349,93 евро /684.40 лева/, от които: 255,65 евро /500.00 лева/ главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 320888/15.12.2020 година и 94,28 евро /184.40 лева/ - лихва/обезщетение за забава за периода от 24.05.2022г. до 24.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 28.04.2025г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1886/2025 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Р. С. Е. от град Монтана, **************, ЕГН ********** да заплати на “********” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, *********, ап.1, представлявано от ********** – управител сумата от 61,99 евро – разноски в заповедното производство и 225,56 евро – реализирани в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4