Решение № 67 от 22.06.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Търговище, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500133 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК във вр.с чл.17 от ЗЗДН.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Х. ЮС. Б. от гр.Омуртаг, действащ чрез процесуалния си пред-ставител адв.Р.М. от АК-В.Търново против решение №165/14.04.2022г., постановено по гр.д.№301/2022г. на Районен съд-Търговище за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие в полза на Несрин Мустафова Б. и малолетното дете АКС. Х. ЮС., двамата от гр.Търговище с налагане на мерки за защита-задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие, забрана да приближава на ищцата, нейното и на родителите й жилище, местоработата и местата за социални контакти, и отдих на ищцата за срок от 12 месеца, като на ответника е наложена глоба в размер на 500 лв. и са му възложени съдебни разноски в размер на 50 лв.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението, ведно с издадената заповед и за отхвърляне на молбата за защита, евентуално- за намаляване срока на приложение на мерките.

С писмено възражение по реда и в срока по 17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата с молба за потвърждаване на решението.

1

След като провери оплакванията по жалбата по реда на чл. 269-272 от ГПК, съдът констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Молбата за закрила по чл.8, т.1 от ЗЗНД е обоснована с обстоятелствата, че бившият съпруг на молителката нееднократно упражнява психическо и физическо насилие над нея и детето им, като последният случай е на 22.02.2022г., когато й отправил словесни нападки и й нанесъл удари по лицето и главата в присъствие на детето, което изпаднало в стрес и се разплакало.

Ответникът оспорва твърденията по молбата.

С оглед регламентацията по чл.2, ал.1 от ЗЗДН , домашно насилие е всеки акт на физическо и психическо насилие, както и опита за такова насилие, извършено спрямо лица които се намират в родствена връзка с извършителя, включително и лица, които са били съпрузи, а съгл асно чл.2, ал.2 от ЗЗДН , за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В конкретния случай, молителката и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на 15.10.2020г., като в потвърждение на твърденията си същата е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с изложение на обстоятелствата по упражне-ния спрямо нея на 22.02.2022г. в присъствие на малолетното им дете Аксай-3г., психически и физически тормоз, изразяващ се в словесни нападки и удари по лицето и главата.

Независимо, че декларацията има самостоятелно доказателствено значениечл.13, ал.3 от ЗЗДН, то посочените в нея обстоятелства следва да бъдат преценени при съпоставка с останалите по делото доказателства.

Съгласно показанията на съпругата на ответника св.А.А., на посочената дата 22.02.2022г. при предаването на детето от бащата на майката в автомобила му пред заведението „Д.п.“ в гр.Търговище не е имало каквито и да е проблеми, като двамата родители се разбрали то да бъде предадено малко по-късно, за която цел ответникът и детето се върнали обратно при майката пред заведението.В тази насока са и показанията на св.М.М. , приятел на ответника, съгласно които в негово присъствие между страните не са възникнали каквито и да е било проблеми и конфликти.

От друга страна, съгласно показанията на св.С.С., приятел на брата на 2 ищцата, същият е видял последната да слиза разстроена и разплакана от колата, вземайки детето, като преди това ответникът се преместил при нея на задната седалка.В тази насока са и показанията на майката на молителката и баба на детето-св.Н.А., съгласно които, още вечерта на същия ден дъщеря й споделила за упражненото от ответника насилие, като свидетелката лично се е уверила в наличието на нараняване и оток по лицето, както и в стресовото емоционално-психическо състояние на детето.

Ако се приеме, че двете групи свидетели възпроизвеждат факти към различен момент, т.е. при първото отиване на ответника пред заведението, когато срещата е протекла нормално, а на св.С.С.-към момента на вземане на детето, когато в автомобила ответникът упражнил насилие над ищцата, то противоречие в показанията не е налице и доказателствената стойност на показанията на втората група свидетели не може да се приеме за опровергана.

Ако се приеме, че показанията на свидетелите се отнасят към един и същ момент, то така констатираното противоречие следва да бъде преодоляно чрез преценка на доказателствената им стойност, съобразно правилата на чл.172 от ГПК, като предпо-читание следва да се отдаде на тези от тях, които са подкрепени от останалите по делото доказателства.А в случая, това са втората група свидетелски показания, които се подкрепят от писмените доказателства по делото-представената медицинската докумен-тация, а именно-съдебно-медицинско удостоверение №38/25.02. 2022г., изд. от МБАЛ- Търговище, удостоверяващо, че при преглед на молителката на 22.02.2022г. са констатирани лек оток в дясната лицева половина в областта на дясната скула, със спонтанна и палпаторна болезненост, причинили й болки и страдания, които по време и начин отговарят на описаното от нея, както и амбулаторен лист от 23.02.2022г., изд. от д-р Ф.М., за болки в окото и ухото в дясната половина на лицето, с направени изследвания и насочване към специалист-УНГ.

При тези обстоятелства, налице е поведение на ответника, представляващо домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, обуславящо необходимостта от специална закрила, чрез прилагане на ограничителни мерки.Постановените спрямо ответника мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, както и срока им на прилагане, са адекватни на степента и характера на констатираното домашно насилие, с тежестта на последното е съобразен и размера на наложената по чл.5, ал.3 от ЗЗДН глоба от 500 лв.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено в сила.

Въз основа на изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №165/14.04.2022г., постановено по гр.д.

№301/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК във вр.с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4