Решение № 225 от 29.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 2975/15.11.2024г. на ВКС, по т.д. №1514/2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 70/26.02.2024г., постановено по в.т.д. №428/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №349 от 02.12.2022 г. по т.д. № 1261/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Булсатком“ ЕООД / с конституиран в производството правоприемник - „Виваком България“ ЕАД/ против „Розенфелд и Ко“ АД, искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за сумите: 335 507,40лв., дължима по споразумение за прихващане от 30.06.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 36 533,03лв. за периода от 01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 36 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на изключителни права върху аудиовизуални произведения от 16.06.2020г. за периода от 01.01.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 2 080лв. за периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 30 843,75 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016г. за период от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 1782 лв. за периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 2160лв., представляваща възнаграждение по договор за наем на автомобили от 01.07.2017г. за предоставяне услуги в периода юли 2020г. декември 2020г., ведно с лихва за забава в размер на 124,80лв. за периода от 01.01.2021г.; за сумата 1482 лв., представляващи дължими суми по издадени фактури за гориво, ведно със законната лихва върху всички главници от датата 1 на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и част от иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД до размера на сумата от 180 000 лв. - платени без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като погасени чрез извършване на прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания на „Розенфелд и Ко“ АД към „Булсатком“ ЕООД общо в размер на 1 888 951,69 лв., и частично е отменено решението в частта, с която предявеният от „Булсатком“ ЕООД против „Розенфелд и Ко“ АД осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 180 000 лв. до предявения му размер от 216 000 лв. като погасен чрез извършено прихващане, с насрещни вземания на ответника, като искът е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба на „Булсатком“ ЕООД, чийто правоприемник в производството е новоконституираният касатор – „Виваком България“ ЕАД поради вливане, се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно и противно на събрания доказателствен материал е приел, че „Розенфелд и Ко“ АД има срещу касатора изискуеми парични вземания в размер на 1 888 951,69 лв., поради което е потвърдил прихващането. Касационният жалбоподател счита, че договорите за разпространение от 2016г. не са били в сила през процесния период, тъй като е уговорено продължаването им само с допълнително писмено споразумение, а такова не било сключвано, вместо това били издавани и приемани фактури, т.е. били сключени нови договори, при нови условия, считано от 31.05.2018г. Касаторът изтъква, че тълкувайки допълнителните споразумения, въззивният съд е нарушил чл. 20 ЗЗД, като е игнорирал поведението на страните. При условията на евентуалност поддържа, че дори и да се възприеме противното, договорите са прекратили действието си най-късно на 27.04.2021г., за което се позовава на сключеното допълнително споразумение и пункт VI от преамбюла му. Счита, че с поведението си и конклудентните действия страните са прекратили договорите за разпространение и възнаграждението, уговорено в същите, не е дължимо за месеците май - юли 2021г. Наред с горното поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че ответникът не е доказал при пълно и главно доказване предоставянето на услугите за процесния период съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Освен нарушение по чл. 202 ГПК относно кредитиране на експертното заключение, касаторът сочи и че въззивният съд не е обсъдил доводите му за злоупотреба с право от страна на „Розенфелд и Ко“ АД, за което излага подробни аргументи, свързани с описаните действия по издаването на фактури, кредитни известия, плащания и подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител – адв. К..

Ответникът – „Розенфелд и Ко“ АД не е подал писмен отговор по жалбата и не изразява становище по същата в съдебно заседание. Неговата касационна жалба е върната с влязъл в сила акт – определение № 2

160/16.01.2025г. на ВКС, потвърдено с определение №983/27.03.2025г. по ч.т.д. № 466/2025г. на ВКС, 1 т.о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е безспорно, че ответникът има парични задължения към ищеца, както следва: в размер на 335 507,40 лв. по споразумение за прихващане от 30.06.2020г., 36 000 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на неизключителни права върху аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г. и изброените фактури, ведно с лихва за забава, друго задължение от 30 843,75 лв., представляващо възнаграждение по договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г. за наемния период от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., вземане за сумата от 2 160 лв., представляваща възнаграждение по договор за наем на автомобили от 01.07.2017 г. за предоставени услуги в периода юли 2020 г. декември 2020 г., ведно с лихва за забава върху тази главница, както и за сумата от 1482,08 лв., представляваща дължими от „Розенфелд и Ко“ АД суми по издадени от „Булсатком“ фактури за гориво. Приел е, че се спори по дължимостта на сумата по заявеното от ответника възражение за прихващане в общ размер от 2 357 687 лв. /с ДДС/, представляваща сбор от парични задължения на “Булсатком” ЕООД, за които са издадени от “Розенфелд и Ко” АД общо 11 броя фактури и 5 броя дебитни известия за възнаграждения за разпространение на телевизионни програми за месеците май, юни и юли 2021 г. Апелативният съд е отчел, че между страните са сключени договор за разпространение на телевизионните програми „ТВ+“ и „Еф+“, от 01.01.2016г. между „Розенфелд и Ко” АД в качеството му на дистрибутор и „Булсатком” ЕАД, в качеството му на оператор, предварителен договор за разпространение на телевизионна програма с наименование „Спорт+” от 01.02.2016г. и още три предварителни договора от 28.04.2016г. за разпространение съответно на телевизионните програми „Cinema+”,“Comedy+” и „Action+”, като съгласно последващо споразумение от 01.02.2018 г. страните са декларирали, че сключените между тях предварителни договори са трансформирани в окончателни, като по силата на същите е уговорено предоставяне от „Розенфелд и Ко“ АД на „Булсатком“ ЕООД на неизключителното право за разпространение на съответната телевизионна програма. Въззивният съд е приел, че със споразумението от 01.02.2018 г. страните по договорите от 2016г. са се уговорили за промяна на част от условията, предвидени в тях, но само за срока на неговото действие - от 01.02.2018 г. до 31.05.2018 г. Апелативният съд е приел, че договорите от 2016 г. не могат да се считат за прекратени със спорното между страните допълнително споразумение от 27.04.2021г., което има два варианта, единият от които е подписан само от “Розенфелд и Ко”АД, а другият - само от “Булсатком”ЕАД, и има различия в текста на двата варианта.

По подробно изложените мотиви съдът е заключил, че договорите от 2016г. са били действащи за периода май, юни и юли 2021 г. във вида, в който първоначално са подписани, с изключение на договора от 01.01.2016г., към който е подписан анекс от 03.01.2018 г., като по тях е дължимо 3 възнаграждение за разпространение на ТВ програми в първоначално уговорения размер във всеки от договорите - 156 000 лв. - гарантиран минимум /с включен ДДС/ по договора от 01.02.2016 г. и по 30 000 лв., гарантиран минимум /без включен ДДС/ по всеки от трите договора, сключени на 28.04.2016 г., или общият размер на дължимото за всеки от посочените три месеца възнаграждение по петте договора за разпространение на телевизионни програми от 2016 г. се равнява на сумата от по 764 001,20 лв. С оглед кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, апелативният съд е приел, че ответникът има ликвидни и изискуеми парични вземания към ищеца в общ размер от 1 798 951, 60 лв. за неплатени възнаграждения за м. май, юни и юли 2021 г. по процесните пет договора за разпространение на телевизионни програми, а за сумата по фактура № **********/01.12.2020г., съдът е приел, че е погасена изцяло чрез извършени плащания на дати - 17.12.2020г., 22.12.2020г. и 05.01.2021г. и заявеното по нея възражение за прихващане в размер на 341 683 лв. е неоснователно.

Въззивният съд е приел, че по фактурите от 29.01.2021г., 26.02.2021г. и 31.03.2021 г. за възнаграждение за рекламните услуги за м. януари, февруари и март 2021 г., издадени въз основа на сключения на 01.04.2020г. договор, наименован „индивидуален договор за предоставяне на програмно време на рекламодател за излъчване на търговски съобщения“, с оглед споразумението от 27.04.2021г. и извършените на 16.07.2021г. по банков път плащания по фактури с №********** и №4000000277, са налице непогасени парични задължения за месеците януари и април 2021 г. в общ размер от 42 000 лв.

Относно възнагражденията за реклама по договора за месеците май, юни и юли 2021 г., апелативният съд е приел, че допълнителното споразумение няма действие. Съобразно изложените мотиви е приел, че е основателно възражението за прихващане със сумите от 42 000 лв. и 48 000 лв., общо до размер от 90 000 лв., който следва да бъде прибавен към установената сума от 1 798 951,60 лв. за неплатени възнаграждения по петте договора за разпространение на телевизионни програми. По иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, Апелативен съд – Пловдив е приел, с оглед действието на допълнителното споразумение от 27.04.2021г. за месечните възнаграждения за право на разпространение на ТВ програми, отнасящи се за периода януари - март 2021 г., е надплатена общо сума от 180 000 лв., която подлежи на връщане. С оглед горното въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД е отхвърлен поради извършено съдебно прихващане за разликата над сумата от 180 000 лв. до предявения му размер от 216 000 лв., като вместо това за тази разлика искът е отхвърлен като неоснователен, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение.

От справка по публичния Търговски регистър се установява, че с решение № 300/05.09.2023г. по т.д. №234/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора, обявено под №20230905172412, ответникът „Розенфелд и Ко“ АД е обявен в неплатежоспособност с начална дата – 21.08.2021г., открито е производство по несъстоятелност, наложен е запор върху цялото му движимо имущество и вземания, назначен е временен синдик - Р. А.. Видно от акта и 4 датата на обявяването му в ТР, това е факт, настъпил преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание от въззивния съд на 18.10.2023г. и даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция. Установява се от справка в Търговския регистър, че ищецът е предявил вземанията си, предмет на исковете, в срока по чл. 688 ТЗ, но същите са неприети от синдика. Видно от обявените определения по чл. 692 ТЗ, постановени от съда по несъстоятелността, списъкът на неприетите вземания по чл. 688 ТЗ, в частта относно вземанията на ищеца, е одобрен без изменения с определение на ОС – Стара Загора №1076/31.12.2024г., обявено в Търговския регистър под №2024123115113.