Решение № 885 от 14.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Варна , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20213100500055 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, срещу решение №260996/2.11.2020г., постановено по гр.д. №584/20г. по описа на ВРС, 24 с-в, с което е бил уважен иска на Д. Д. Х. за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 9486.47лв за „тотална щета“ на увредено имущество при ПТП, причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и са били определени разноски.

Въззивникът, чрез адв. П. излага оплаквания по установяване на обстоятелствата по делото, като сочи, че спорният въпрос относно отговорността на застрахования водач е бил разрешен въз основа на протокол за ПТП, съставен без преки констатации за самото събитие и противоречиви показания на двамата водачи, което е налагало допълнително изясняване на поведението на всеки от участниците, непосредствено преди сблъсъка им.

Сочи, че това протоколиране било възприето едностранчиво от автоексперта, 1 а като основал изводите си на необоснованото му заключение, съдът не е изяснил задълбочено механизма на пораждане на вредоносното събитие и причиняването на щетите, като не е обсъдена изобщо възможността автомобилът на пострадалия да не се е движел по начина, описан от него, а по начина, възпроизведен в показанията на застрахования водач. Счита, че обстоятелствата относно противоправното поведение на застрахования и вината му за причиняване на ПТП не са убедително доказани.

По същество пълномощникът поддържа доводите за недоказано пораждане на покрита от застрахователя отговорност на застрахованото лице и моли за отхвърляне на неоснователната претенция след отмяна на неправилното решение.

Насрещната страна, чрез адв. А. се позовава на събраните в първата инстанция достатъчно доказателства, които съпоставени си кореспондират и потвърждават тезата на ищеца за причиняване на събитието именно от застрахованото лице. Сочи, че изолирани са останали само показанията на застрахования водач, но вещото лице е обосновало извода си като е съобразило обективни следи, а не субективно погрешното възприятие на свидетелката. С доводи за правилна интерпретация на събраните доказателства за причиняване на щетите именно с поведението на застрахованата, обосновава становище за основателност на предявения иск.

В пледоария по същество преупълномощен адвокат поддържа бланкетно доводите за потвърждаване на правилното решение, с което претенцията на пострадалото трето лице е била уважена.

Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, конкретизиране по размер в списъци по чл.80 ГПК (л.26 и 29). Размерите на направените разходи за възнаграждение на адвокатите са насрещно оспорени като прекомерни.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №670/19.02.2021г. В подготвителното заседания съдът е разгледал оплакването за нарушение на правилата за попълване на делото с доказателства като е намерил, че отказът за допълнително допускане на гласни доказателства не е незаконосъобразен, а 2 е резултат от процесуална преклузия поради неположена своевременно грижа за подготовка и защита на въззивника. Поисканите отново доказателства не са допуснати и въззивният съд следва да разгледа и да основе решението си само на доказателствата, посочени от страните и събрани в първата инстанция.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително и съответства на предявения осъдителен иск на пострадал претендиращ пряко обезщетяване на понесени щети спрямо застраховател, отговарящ по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Макар първоначално ищецът да е претендирал за обезщетяване на разходите за ремонт на повредите, причинени при ПТП от застрахования водач, а след увеличаване на размера на претенцията искането е обосновано с възстановителна стойност на застрахованото имущество, съдът е квалифицирал търсената претенция за обезщетяване на действителна стойност на увреждане до „тотална щета“, като е приложил специално императивно правило. Размерът на обезщетението не е индивидуализиращ белег на основанието на вземането, поради което тази промяна в квалификацията не засяга вида на търсената от ищеца защита с прекия иск по чл. 498 вр. 432 ал.1 КЗ.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсват оплаквания относно установените факти по: сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, рег. № ***, с която въззивника е поел риска от причиняване на увреждания на трети лица, с начало на застрахователното покритие от 28.05.2019г. до 27.05.2020г.

Спорът пред въззивният съд се концентрира по фактическите констатации относно настъпилото застрахователно събитие като основание за ангажиране на отговорността на застрахователя и съответното причиняване на вредите с поведение на всеки от участниците в ПТП.

За установяване на спорния механизъм на причиняване на уврежданията, пострадалото лице се позовава на констативния протокол за ПТП, съставен на мястото на събитието от контролен орган, разследващ 3 обстоятелства с престъпен характер, доколкото са били установени не само имуществени щети, но и увреждания на пътник в един от автомобилите.

Видно от постановлението по ДП 293/19г на РП-Варна разследването е било прекратено по искане на пострадалия пътник, чието увреждане е било съставомерно за наказателната отговорност. Констатираните в хода на разследването обстоятелства не са задължителни за гражданския съд, но съставения протокол удостоверява като официален документ отразените преки впечатления на актосъставителя за възприети при посещение на място факти по ПТП относно мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите на двамата участника и разположението им спрямо трайни ориентири (решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК). В графичната схема към протокола ясно са обозначени местата на уврежданията на МПС, двете ленти за движение, следите оставени върху крайпътните стълбове и крайното положение, в което са били заварени автомобилите след като върху тях са въздействали инерционни сили от сблъсъка. Тези данни не са опровергани от посочените от свидетелите – очевидци факти. Водачът на уведения автомобил потвърждава, че след удара в преден ляв калник, л.а. БМВ и излязъл от дясното платно, където се е движил праволинейно и е спрял в страничен уличен стълб, докато л.а. Тойота е продължил напред и в дясно, ударил се е в следващия стълб и след като се е завъртял се е върнал отново на платното и е спрял на островчето, отделящо платната на насрещното движение. Свидетелят Златев, съставил схемата към протокола потвърждава категорично, че местата на автомобилите са били точно възпроизведени, като местопроизшествието е било запазено и разположението на платната е вярно отразено. Обстоятелството, че този свидетел не е съхранил ясно спомен от самото посещение не разколебават доказателствената стойност на протоколирането, което съвпада с показанията на водача Х.. Свидетелката С., управлявала другият автомобил също потвърждава, че след ударът в дясна предна част откъм вратата, нейният автомобил се е завъртял, ударил се е в стълба и след рикошет е спрял перпендикулярно на платното.

Именно тези фиксирани в протокола данни от съхранено местопроизшествие и нанасени удари е интерпретирал автоексперта в заключението си пред първата инстанция. Изводът за поведението на двамата 4 участници непосрествено преди сблъсък вещото лице е обосновало с местата на увреждане на двете МПС (вдясно отпред и странично за л.а. Тойота и само в ляво отпред за л.а БМВ) и продължението на траекториите след сблъсъка , като вещото лице потвърждава, че такова засягане има при сблъсък на движещи се паралелно автомобили, единият от които е променил посока на движение в дясно без да подсигури безопасно преминаване в съседна лента.

Това несъмнено сочи, че свидетелката С. не депозира достоверно впечатления за движение на другия автомобил по дясно платно или по разделителната линия между двете платна зад нея, по начин изключващ възприемането му преди начало на маневрата за пристрояване от дясна в лява лента.Същевременно не може да се възприеме и предположението на същата свидетелка, че този водач е управлявал л.а. БМВ „на зиг-заг“ и с толкова висока скорост на движение, при която той да е отстоял на такова значително разстояние, при което да не може да се възприема като непосредствена опасност в ляво платно. Самата свидетелка признава, че движението в този участък е било натоварено (и това е типично за пътния възел обслужващ потока излизащ от града и насочен към близък жилищен квартал през Аспарухов мост и магистралата към Бургас) и е имало интензивно движение в двете паралелни ленти. Обратно механизмът, потвърден от вещото лице, включва поведението, което логично води до протоколирания на място резултат и е описано от водача Х. – л.а. Тойота се намирал в лява лента, предприел маневра вдясно и „засякъл“ движещия се в съседна дясна лента л.а. БМВ без да му осигури възможност да продължи праволинейно движение. Така установеното поведение съвпада и с описанието на организацията на движението на този участък, изложено от автоконтрольора (св. Златев) – предвиденото след участъка с две ленти разширение с три платна, в които автомобилите е следвало да се пристрояват, за да продължат в желаната посока, като тези от тях, които се движат наляво заемали най-лява лента в посока към моста, а тези, които искали да продължат направо е следвало да се изнесат в дясно към средна лента от следваща секция. Именно на такава маневра съответства и поведението на застрахования водач на л.а.

Тойота и тя е изисквала преди започването й водачът да се убеди, че няма да застраши тези, които вече са били избрали дясна лента, продължаваща към средната от следваща секция и позволяваща движение направо( в посока към ЖП – Гара).

5

При така събраните и съпоставени доказателства, въззивният съд достига до извод за доказано противоправно поведение на застрахования водач(св. С.) като нарушение на правилата за движение(чл. 25 ал. 2 ЗДВП), довело до сблъсък, увредил другия участващ в ПТП автомобил. Друг механизъм на увреждането не е установен, а описаното от свидетелката друго поведение на водача на л.а. БМВ не съотвества на обективните следи.

Доколкото нейните показания са депозирани хаотично и възпроизвеждат емоционалното й отношение към събитието, за което е била подведена, но и освободена от наказателна отговорност, сами по себе си не са достатъчно убедителни за да разколебаят съвкупността от всички други събрани доказателства, оценени и от експерт с прилагане на специални знания.

Оплакването на въззивника за необосновано с доказателства противоправно деяние довело до вредоносен резултат е неоснователно.

Други оплаквания по фактите не са посочени. С оглед на съвпадащите изводи на двете инстанции не се налага допълнително разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите в цялост. По делото не е имало спор между страните относно нанесените увреждания, доколкото същите са били констатирани при огледа на застрахователя в два описа заключение. Не са излагани оплаквания относно установения от първата инстанция размер на пазарната стойност на ремонтни работи, необходими за отстраняване на повредите като адекватно обезщетение за разходите, които ще бъдат извършени в бъдеще. Установено е възстановявавнето на автомобила от собственика и липса на доказана пазарна стойност на полезни останки, приложено е специалното правило по чл. 390 ал.1 КЗ поради установеното надхвърляне на 70 % от пазарната стойност на увреденото имущество.