Решение № 5119 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5119 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20241100502535 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от Я. Д. И., подадена чрез пълномощника й – адв. С.А.Н., против отказа за прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на изпълнителното производство по изп.дело № 20158630401261 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ с район на действие СГС, обективиран в съобщение изх.№ 8097/31.01.2024г.

В жалбата се твърди, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, доколкото е посочено само, че липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство, без да е извършена задълбочена проверка дали е настъпило прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Поддържа се, че са налице предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и се прави искане обжалвания отказ да бъде отменен.

В срока за възражения не са постъпили такива от взискателя по изпълнителното дело – „С. Г. Груп“ ООД.

Постъпили са мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателката и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от длъжник в изпълнителното производство и е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по аргумент от чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред.ДВ бр.86 от 2017г./, като е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20158630401261 е образувано по молба вх.№ 23448/08.04.2015г. на взискателя „С. Г. ГРУП“ ООД, ЕИК 148062016 и въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2012г., издаден по ч.гр. дело № 58/2012г. на Районен съд Пирдоп, срещу длъжника Я. Д. И., за заплащане на сумите от 85,81лв., представляваща 1 главница по договор за мобилни услуги с № М00509635, сумата от 24,29лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2009г. до 11.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.01.2012г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 145лв., от които 25лв., представляващи държавна такса и 120лв. възнаграждение за процесуално представителство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.

Със запорни съобщения от 29.05.2015г. са наложени запори на банкови сметки на жалбоподателката в следните банки: „Юробанк България“ АД, „Алфа Банк – клон България“, „Уникредит Булбанк“ АД, „Сибанк“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Търговска банка Виктория“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Търговска банка Д“ АД, ТБ“Инвестбанк“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Сибанк“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Прокредит банк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като от получените отговори от няколко банки се установява, че сметките на жалбоподателката, по които обаче не са налични авоари, са блокирани.

С молба вх.№ 82025/30.08.2017г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка при регистъра на БНБ за разкрити банкови сметки на длъжника и при наличието на такива, да наложи запор върху тях за обезпечаване на вземането на взискателя, да се направи справка за получаваните от длъжника трудово възнаграждение или пенсия, както и за други вземания на длъжника и да бъде наложен запор върху тях.

С молба вх.№ 47424/07.08.2019г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да направи справка за наличие на открити банкови сметки на длъжника, сключени трудови договори и налични МПС и ако такива бъдат открити да наложи съответните запори, както и да насрочи ден и час за извършване на опис и оценка на движими вещи.

С молба вх.№ 51572/28.09.2021г. взискателят е поискал ЧСИ да направи справка за валидни трудови договори на длъжницата и при наличие на такива да се наложи запор, а при липса на валидни трудови договори на задълженото лице, да се насрочи ден и час за извършване на опис и оценка на движими вещи.

С молба вх.№ 66998/18.09.2023г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да направи справка за валидни трудови договори на длъжника и при наличие на такива да наложи запор, а при липсата им – да насрочи ден и час за извършване на опис и оценка на движими вещи.

Със запорно съобщение изх.№ 1326/11.01.2024г. е наложен запор на банкови сметки на жалбоподателката в „Централна кооперативна банка“АД.

С молба вх.№ 09217/30.01.2024г. длъжницата е поискала изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като видно от съобщение изх.№ 8097/31.01.2024г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20158630401261 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ с район на действие СГС, поради това, че не е налице соченото от длъжницата основание по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Съдът, като съобрази горното, намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по изпълнителното дело, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече 2 настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, в какъвто смисъл са задължителните указания на ВКС по прилагането на закона, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, вкл. при овластяване реда на чл.18 от ЗЧСИ, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на предвиден в закона способ. В т.10 на цитираното тълкувателно решение са изброени примерно действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица.

В конкретния случай, още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагането на запори върху вземанията на длъжницата в описани в молбата банки, както и запор на трудовото й възнаграждение при посочен в молбата работодател, като е овластил съдебният изпълнител с правата по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ - да проучва имyщecтвeнoтo cъcтoяниe нa длъжниĸa, дa пpaви cпpaвĸи, дa нaбaвя дoĸyмeнти, ĸнижa и дpyги, дa oпpeдeля нaчинa нa изпълнeниeтo, ĸaĸтo и дa бъдe пaзaч нa oпиcaнoтo имyщecтвo.

В хода на изпълнителното производство взискателят е проявил активност, като периодично е подавал молби, описани подробно по-горе в решението на съда, за извършване на изпълнителни действия с цел да удовлетвори вземането си.

Съдът, като взе предвид подаваните от взискателя молби и извършените действия от ЧСИ, прекъсващи давността - всяко предприето действие на принудително изпълнение по конкретно искане на взискателя, като част от изпълнителен способ или наложена мярка в обезпечение на изпълняемото право, съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, осъществяващи състава на чл.116 б."в" от ЗЗД и прекъсващи погасителната давност, намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката за това, че производството по делото е било прекратено ex lege. С всяко от извършените от ЧСИ действия, подробно описани по-горе в решението на съда, е прекъсван срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като е налице необходимата активност от страна на взискателя, за да поддържа висящността на изпълнителното производство. Следва да се вземат предвид и спрелите да текат срокове по изпълнителните дела, за срока на обявеното двумесечно извънредно положение в страната и седем дни след него /чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение – от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците и пар.13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г. от 13.05.2020г./, а непредприемането на изпълнително действие, от страна на ЧСИ, по причина, която не зависи от волята на взискателя, не може да обуслови негативни за него последици, каквато е прекратяването на изпълнителното производство, поради което и съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Същевременно с това, от събраните доказателства се установи по безспорен начин, че със запорни съобщения от 29.05.2015г. са наложени запори на банкови сметки в 18 банки, като няма данни тези запори да са вдигнати.

Запорът върху вземанията от трето задължено лице, съгласно Решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС, II т.о. се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на третото задължено лице до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, 3 замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство. В случая с изпращането на запорни съобщения от 29.05.2015г. за налагане на запори върху притежаваните от длъжницата сметки в посочените по-горе в решението банки, запорите се считат наложени, без да е необходимо съдебният изпълнител да изпраща други запорни съобщения. Действието на запора се разпростира, както върху наличните суми, получени от длъжника, така и при последващи такива, изплащани от третото задължено лице. Прилагането на способа „запор върху вземания на длъжника“ не приключва с еднократно действие по връчване на запорно съобщение на третото лице. Този способ се осъществява продължително във времето, като същевременно с това не е необходимо взискателят непрекъснато да инициира нови способи на принудително изпълнение. Предвид изложеното, се налага извода, че не е налице бездействие от негова страна за период повече от две години, за да се счете, че е настъпила „перемпция“, а и по делото няма данни, твърдения и доказателства запорите да са вдигнати.

С оглед горното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я. Д. И., подадена чрез пълномощника й – адв. С.А.Н., против отказа за прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на изпълнителното производство по изп.дело № 20158630401261 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ с район на действие СГС, обективиран в съобщение изх.№ 8097/31.01.2024г.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4