Присъда № 11 от 04.05.2026, Районен съд - Луковит

МОТИВИ към Присъда № 11 от 04.05.2026 г. по НОХД № 79/ 2026 г. по описа на Районен съд – Луковит

Районна прокуратура - Ловеч е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И. Б. Б., за това, че за периода от месец ноември 2023 г. до месец януари 2026 г., включително, в гр.

Луковит, област Ловеч, след като е бил осъден с Решение № 89/30.10.2023г. по гр. д. № **** г. по описа на Районен съд – Луковит, влязло в сила на 25.11.2023 г., да издържа свой низходящ - сина си Е. И. Е. живущ в гр. Луковит, област Ловеч, роден на **** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 26 вноски по 195 лева или общо 5 070 лева, отговарящи на 2589,33 /две хиляди петстотин осемдесет и девет евро и 33 евроцента/ евро, което е престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по делото е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото се явява несъмнено доказано. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание пробация за срок от две години, като се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК при мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК.

Защитникът на подсъдимия сочи, че подсъдимият признава вината си, че не е изплащал дължащата издръжка, присъдена с решение по гр. дело на РС - Луковит. Счита, че искането на прокуратурата за налагане на наказание пробация за две години е прекалено дълго и прекалено тежко. Набляга на твърденията на подсъдимия, че вече е започна да плаща издръжката и смята, че една пробация в размер на една година с трите пробационни мерки ще укажат необходимото въздействие, предвидено в чл. 37 НК, а именно да се поправи и превъзпита и да започне да плаща издръжката.

В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. В правото си на последна дума моли съда наказанието му да бъде от шест месеца до една година пробация.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. Б. Б. е роден на **** в гр. Н. П., област Ш., с постоянен адрес [заличен адрес по GDPR], български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

През 2009 г. подсъдимият И. Е. Б. заживял на семейни начала със свидетелката К. А.

Б. в гр. София. От съвместното им съжителство се родил синът им Е. И. Е., роден на **** г.

Отношенията между родителите се влошили и на 09.04.2019г. К. А. Б. напуснала И. Е. Б. и заминала при родителите си в Германия.

През месец април 2023 г. свидетелката К. А. Б. подала искова молба по чл. 127, ал. 2 от СК в Районен съд – Луковит, срещу подсъдимия И. Е. Б. за изплащане на издръжка за сина им Е. И. Е., тъй като от момента на раздялата им, подс. И. Е. Б. не помагал с нищо за отглеждането на детето.

По силата на Решение № 89/30.10.2023г. на Районен съд - Луковит, влязло в сила 25.11.2023 г., упражняването на родителските права и задължения върху роденото дете през фактическото съжителство между страните, били предоставени на майката - свидетелката К.

1

А. Б.. Подсъдимият И. Е. Б. бил осъден да заплаща на малолетното си дете Е. И. Е., чрез неговата майка и законен представител К. А. Б., месечна издръжка в размер на 195 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.04.2023 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

Видно от предоставените от Дирекция „Бюро по труда“ данни се установява, че И. Е.

Б. нямал активна регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, като търсещо работа лице.

Видно от предоставената от ТД Варна, офис Ш. на НАП информация се установява, че подс. И. Е. Б. притежава недвижим имот - земя и сграда в [заличен адрес по GDPR].

На 14.10.2024г. свидетелката К. А. Б. подала молба до Районен съд - Луковит за издаване на изпълнителен лист по гр. дело № **** г., при което бил издаден Изпълнителен лист № **** г.

От получена информация от ДСИ към Районен съд - Луковит се установява, че било образувано изпълнително дело № ****г. на 06.06.2025 г. въз основа на Изпълнителен лист № ****г. по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд - Луковит за събиране на присъдена месечна издръжка на малолетното дете Е. И. Е., чрез неговата майка и законен представител К. А. Б..

Независимо от постановеното съдебно решение, след влизането му в сила на 25.11.2023 г. подсъдимият И. Е. Б. не е изплатил нито една от дължимите месечни вноски за издръжка на сина си Е. И. Е.. Подсъдимият съзнателно продължил да не изпълнява задължението си да издържа своя низходящ, макар да бил запознат с обстоятелството, че били необходими средства за неговата издръжка. По този начин общо непогасените му задължения произтичащи от дължими месечни издръжки възлезли на 26 месечни вноски от 195 лева за детето. В този смисъл и размера на съзнателно неизплатените от него месечни вноски, след влизане в сила на съдебното решение за определяне на дължимата издръжка, възлизат общо в размер на 5 070 лева.

Доколкото вмененото задължение на подс. Б. е било свързано с изплащане на парични суми, то същите са били носими по адреса на лицето, в полза на което са се дължали, а именно в полза на детето Е. И. Е., чрез неговата майка и законен представител К. А. Б., които живеели в гр. Луковит, което обстоятелство и точния им адрес бил добре известен на подсъдимия.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза и в съдебното производство доказателствени материали, а именно – обяснения на обвиняемия, показания на свидетели; препис извлечение от акт за раждане на Е. И. Е. /л.41/; писмо на НАП, ТД Велико Търново, офис Ловеч /л.44/; писмо на Дирекция „Бюро по труда“ /л.46 и.48/; писмо на Дирекция „Социално подпомагане“ /л. 50-51/; заверен препис от решение № 89/ 30.10.2023г. по гр. дело № 208/ 2023г. по описа на РС Луковит; писмо на Община Луковит; писмо на НАП, ТД Варна, офис Ш.; констативен протокол; протокол за доброволно предаване; заверено копие на покана за доброволно изпълнение, заверено копие на изпълнител лист **** от 10.01.2024г.; заверено копие на разписка; заверено копие на разписка; писмо на ДСИ при РС Луковит; съдебно-икономическа експертиза; протокол за разпит на обвиняем; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; автобиография и характеристична справка; служебно изисканата справка за съдимост от дата 04.05.2026г.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по 2 аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

От представеното съдебно решение се установява, че подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка на детето си, като в същото са посочени и конкретните параметри на дължимото от него. От показанията на свидетелите М. Г. А. и К. А. Б. се установява, че задължението не е било осъществено от него.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика - т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС изискуемата се от закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на фактическите данни.

Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите, при това правно релевантните.

Принципно незначителните противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432/26.11.2014 г. по н.д. № 1182/2014 г. на ВКС, Решение № 318/30.09.2015 г. по н.д. № 940/2015 г. на ВКС, 3 НО, Решение № 347/23.10.2015 г. по н.д. № 956/2015 г. на ВКС, 1 НО.

В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК са налице.

Установява се, че за периода от месец ноември 2023 г. до месец януари 2026 г., включително, в гр. Луковит, област Ловеч, след като е бил осъден с Решение № 89/30.10.2023г. по гр. д. № **** г. по описа на Районен съд – Луковит, влязло в сила на 25.11.2023 г., да издържа свой низходящ - сина си Е. И. Е. живущ в гр. Луковит, област Ловеч, роден на **** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 26 вноски по 195 лева или общо 5 070 лева, отговарящи на 2589,33 /две хиляди петстотин осемдесет и девет евро и 33 евроцента/ евро.

Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл.

183 НК - подсъдимият е осъден с Решение № 89/30.10.2023г. по гр. д. № **** г. по описа на Районен съд – Луковит, влязло в сила на 25.11.2023 г., да изплаща издръжка на своето дете, като за периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 месечни вноски - в случая 26.

Правилно е определено, че мястото на извършване на престъплението е в гр.

Луковит, където е и адресът на пострадалия. Съгласно чл. 68, б. „а“ от ЗЗД ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. В случая се касае за т.нар. „носимо“ задължение, при което следва длъжникът (подсъдимият) да е активната страна и да потърси кредиторите (пострадалите), за да им предаде паричните суми за издръжка, за които е осъден.

Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“.

В този смисъл в настоящия случай не подлежи на преценка от наказателния съд финансовата възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от 3 гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка - така Решение № 188/04.07.2011 г. по н.д. № 1157/2011 г. на ВКС.

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, доколкото подсъдимият е бил наясно със задължението си, но въпреки това не го е осъществявал.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-леката от двете алтернативно предвидени санкции. Не са налице явно изразени смекчаващи вината обстоятелства, но съдът отчете заявеното от подсъдимия, че вече е започнал да заплаща присъдената му издръжка в полза на детето си.

Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат големият брой неплатени месечни вноски за издръжка - 26, на обща стойност 5 070 лева, или 2589,33 евро. При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва да се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение № 75/21.08.2018 г. по н.д. № 327/2018 г. на ВКС, Решение № 37/28.03.2017 г. по н. д. № 93/2017 г. на ВКС, 3-то НО, Решение № 90/18.09.2018 г. по н.д. № 329/2018 г. на ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г., I НО, н.д. № 600 по описа за 2018 г. на ВКС.