Определение № 21007 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21007 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100513230 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от въззиваемият ищец Р. В. С., чрез адв. Ч. П., за изменение на решение № 2667 от 23.04.2026 г. по в.гр.д. № 13230/2024 г., по описа на СГС, III-Б състав, в частта за разноските. Иска се присъденото за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение от 400 евро да бъде увеличено до пълния претендиран размер от 1438,77 евро (2814 лева), а при условията на евентуалност - до 978,74 евро (1914,25 лева), посочен като минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Молителят поддържа, че възражението на насрещната страна за прекомерност е бланкетно и немотивирано, както и че не са обсъдени всички критерии по чл. 36, ал. 3 ЗА.

Сочи, че делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност и съществен материален интерес. Позовава се на квалификацията и опита на процесуалния си представител, както и на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като оспорва възможността възнаграждението да бъде намалено под размера по наредбата.

Въззивникът-ответник не е подал отговор на молбата в предвидения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК.

СГС, след като съобрази доводите на молителя и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирано за това лице, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С решение № 2667 от 23.04.2026 г. е потвърдено изцяло решение № 16199 от 28.08.2024 г. по гр. д. № 46927/2023 г. по описа на СРС, 82 състав. На ответника по въззивната жалба са присъдени 400 евро разноски за въззивната инстанция, след уважаване на своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 2814 лева. Молбата не обосновава промяна на тази преценка.

Възражението за прекомерност е направено преди приключването на устните състезания във въззивното производство, проведено в открито заседание на 20.05.2025 г.

Към този момент чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда намаляване по искане на насрещната страна и 1 не поставя самостоятелно изискване тя да изложи конкретни мотиви. Преценката за действителната сложност и необходимия обем на защитата се извършва от съда въз основа на материалите по делото. Писменото заявяване на възражението в молба за даване ход на делото в отсъствие на страната не го прави ненадлежно.

Въведеното с ДВ, бр. 17/2026 г. изискване за мотивирано възражение не може да обезсили вече извършено процесуално действие, отговарящо на изискванията към момента на извършването му. По-късното постановяване на решението не поражда задължение страната да повтори или допълни възражението след приключването на устните състезания.

Затова доводът, че съдът не е бил надлежно сезиран с искане за намаляване, е неоснователен.

Относно фактическата и правна сложност следва да се разграничат процесуалните действия пред първата инстанция от защитата, за която се претендират разноски пред въззивния съд. Събирането на писмени доказателства, разпитите на свидетели и разглеждането на делото в няколко заседания, на които молителят се позовава, се отнасят до първоинстанционното производство. Разноските за него са предмет на отделното произнасяне на районния съд. С първоинстанционното решение претендираното адвокатско възнаграждение от 2814 лв. също е намалено поради прекомерност до 1915 лв. Заедно с държавната такса от 673 лв. и депозита за експертиза от 350 лв. са присъдени общо 2938 лв.

Следователно и пред първата инстанция адвокатският хонорар не е присъден в пълния заявен размер. Определеният за тази инстанция размер не обвързва преценката за необходимите разноски пред въззивния съд, където извършената работа и доказателствената дейност са различни. Събирането на доказателства пред районния съд не може да се отчита повторно като извършена пред въззивната инстанция работа.

Въззивното производство е приключило в едно открито съдебно заседание, без събиране на нови доказателства. Необходимостта от запознаване със събраните материали и изготвяне на отговор на въззивната жалба е отчетена, но не установява сама по себе си значителна сложност. Основното оплакване на застрахователя е за самоличността и правоспособността на водача и за възможността това обстоятелство да обоснове отказ от застрахователно обезщетение. Защитата е осъществена при вече изяснена фактическа обстановка и предмет на доказване, без необходимост от нови експертизи или други доказателствени действия.

Разрешените правни въпроси относно предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и доказателственото значение на протокола за ПТП по чл. 179 ГПК са обсъдени чрез прилагане на установени правила и трайна съдебна практика. Посочването на няколко разпоредби на Кодекса за застраховането и развиването на подробна аргументация не означават непременно висока правна сложност. Не се установява необходимост от разрешаване на нов или противоречиво разрешаван правен въпрос в рамките на въззивното производство.

Съдът отчита и материалния интерес от 16 825,02 лева. Той има значение за отговорността на защитата, но не определя самостоятелно размера на подлежащите на възстановяване разноски. Присъждането им не следва автоматично процент от цената на иска, независимо от извършената работа. В случая размерът на интереса, съпоставен с ограничения предмет на въззивната проверка и липсата на ново доказване, не обосновава възлагането на целия претендиран хонорар на насрещната страна. Не са конкретизирани извънредна спешност, необичайно кратко време за подготовка или особени условия на възлагане и изпълнение, които да изискват по-висок размер на разноските. Общото позоваване на квалификацията, опита и специализацията на адвоката и на благоприятния изход на спора не установява допълнителен обем или сложност на работата.

Професионалната подготовка е необходима за всяко надлежно процесуално представителство, а успешният резултат сам по себе си не изключва преценката за прекомерност.

Така обсъдените обстоятелства, включително критерии, изрично посочени в чл. 36, 2 ал. 3 ЗА след изменението от 2026 г., подкрепят определения размер от 400 евро. Той отчита подготовката на отговора, прегледа на доказателствата и защитата в рамките на едно заседание при липса на нови доказателствени действия. Намаляването засяга сумата, възложена на загубилата страна, и не изменя договореното между адвоката и клиента възнаграждение.

Неоснователно е и евентуалното искане за увеличаване до посочения размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, „Ем акаунт БГ“, Съдът на Европейския съюз разглежда именно задължителните минимални адвокатски възнаграждения, определени от професионалната организация на адвокатите, като ограничение на конкуренцията с оглед на целта. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.

4, параграф 3 ДЕС изисква националният съд да остави без приложение противоречащата национална уредба, включително при възлагането на разноски на страна, която не е участник в договора за правна помощ. Поради това предвидените в наредбата размери не могат да бъдат приложени като задължителна долна граница, препятстваща индивидуалната преценка за прекомерност. Точка 3 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. е постановена преди посоченото решение на СЕС и не обосновава запазване на ограничение, несъвместимо с правото на Съюза. Тълкувателната практика не може да изключи предимството на приложимото право на ЕС. Дори да се изхожда от редакцията на чл. 78, ал.

5 ГПК преди изменението от 2026 г., позоваването на минималния размер не налага увеличаване на присъдените разноски.

Следователно не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските нито до пълния претендиран размер, нито до посочения при условията на евентуалност размер. Молбата следва да бъде оставена без уважение.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. В. С., чрез адв. Ч. П., за изменение на решение № 2667 от 23.04.2026 г. по в. гр. д. № 13230/2024 г. на Софийския градски съд, III-Б състав, в частта за разноските чрез увеличаване на присъдената сума от 400 евро до 1438,77 евро (2814 лева), а при условията на евентуалност - до 978,74 евро (1914,25 лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3