Решение № 108 от 12.04.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Перник , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

РЕНИ П. КОВАЧКА

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500412 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С Решение № 155 от 02.12.2019 г. постановено по гр. дело № 787 по описа на Районен съд Радомир за 2017 г. състав на същия съд е отхвърлил предявените от Й. С.

П. с ЕГН: ********** от ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК срещу А.

С. Г. с ЕГН: ********** от ***; Г. С. М. с ЕГН: ********** от ***; Х. С. А. с ЕГН:

********** от ***; М. А. Г. с ЕГН: ********** от ***; Д. И. Н. от ***; С. Й. Р. от ***;

С. Л. Г. от *** и С.С. Е. с ЕГН: ********** от ***. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от ищеца в първоинстанционното производство Й. С. П. чрез процесуалният му представител – адв. Н.С. от АК С., в която се твърди, че Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно. Твърди се в жалбата, че са постановени неправилни мотиви, направени са изводи, които не почиват на събраните доказателства.

Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да реши спора по същество, като уважи предявените искове и присъди и направените от жалбоподателя /ищец разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите/ответници не са подали отговор на жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените 1 доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Спорните въпроси касаят наличието на престъпни обстоятелства, изразяващи се:

1. В умишлено даване на невярна информация пред органите на ОСЗ К., което е престъпно обстоятелство, осъществяващо състава на престъпление по чл. 314 от НК, която информация е послужила за издаване на решение № *** г. за имот № *** на наследници на А. М., решение № *** г. за имот № *** на наследници на С. Р. и решение № *** г. за имот № *** на наследници на Е. С. на ПК К., по отношение на А.

С. Г., Г. С. М. (в качеството им на наследници на Д. А. и Е. А.), Х. С. А. и М. А. Г.; 2.

Че по отношение на Д. И. Н. са налице престъпни обстоятелства по чл. 291 от НК, тъй като е дало невярно заключение по извършената от нея експертиза по гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. и 3. Налице е неизпълнение на служебни задължения на длъжностните лица, което представлява престъпление по чл. 282, вр. чл. 311 от НК от С. Й. Р., С. Л. Г. и С.С. Е. от ПК К. изразяващо се това, че в кръга на служебните си задължения са съставили официален документ – Решение № *** г. на ОСЗ К., в което са удостоверили неверни обстоятелства, за възстановяване правото на собственост на наследници на С. А. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот № *** от 5,386 дка, в землището на ***.

От данните по делото се установява, че Д. А. Б. и Е. А. като наследници на А. В.

М. са подали до ПК К. заявление с вх. № *** г., с което са поискали възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, представляващи ниви, ливади, пасища и гори общо от 34,3 дка в землището на ***. Въз основа на това заявление било извършено заснемане на имот № ***, при което заявителките показали на място границите на имота, в местността „***“. С решение № *** г. на ПК К., на наследниците на А. В. М. било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот № *** от 1,680 дка.

Видно от приложените по делото документи ответницата Х. С. А., като наследник на С. А. Р. е подала заявление № *** г., с което е поискала възстановяване собственост върху земеделски земи в землището на *** на 18 имота, описани по местности, размери и вид, сред които бил и имот № ***, в местността „***“. По така подаденото Заявление било извършено заснемане на посочения имот в присъствието на Х.А., която на място лично показала границите на имота, след което ПК-К., с решение № *** г., възстановила правото на собственост на наследниците на С. Р. в стари реални граници на имот № ***, нива от 5,386 дка в местността „***“.

Установява се също така, че със Заявление вх. № *** г. И. Е. М., като наследник на Е. Д. С., е поискала възстановяване собственост върху земеделски земи в землището на *** на 19 имота, описани по местности, размери и вид. при извършено заснемане М.Г., е посочила и индивидуализирала на място границите на имот № *** от 0,847 дка, в местността „***“, в землището на ***. С решение № *** г. на ПК К., на наследниците на Е. Д. С. било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху посочения имот.

От влязло в сила на 17.05.2011 г. Решение № 305 от 18.01.2010 г., постановено по гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. с предмет иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, се установява, че съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Л.

А. К. (майка на жалбоподателя/ищец Й.П.), Н. А. Й., К. В. Т., Л. М. К. и Н. А. Т. иск, с 2 който са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. А.

Б., Е. А. М., Х. С. А., А. С. Р., П. Г. Р., В. С. Р., М. А. Г., С. А. Д., В. Т. М., Н. В. М., М.

В. М., В. Б. Д. и С. Б., че към момента на внасяне в ТКЗС наследодателят на ищците А.

Т. К. бивш жител на ***, е бил собственик на земеделски имот, находящ се в землището на ***, в местността „***“ („***“), а именно: НИВА с площ от 3.500 дка., при граници: път, . Д. С., П. В. М. и А. Й. П..

Спорът за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. е възникнал след постановяване на позитивни решения на ПК/ОСЗ за всички участници в процеса.

Предмет на възникналия между наследниците на А. Т. К. и наследниците на А. В. М., на С. А. Р. и на Е. Д. С. спор за материално право е било установяването на кого е принадлежал към момента на образуване на ТКЗС възстановеният на наследниците на А. В. М., на С. А. Р. и на Е. Д. С. имоти, отразени с пл. № *** с площ от 1,680 дка., с пл. № *** с площ от 0,847 дка. и пл. № *** с площ от 5,386 дка по КВС на ***, предвид поддържаните от ищците по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ твърдения, че така възстановените имоти са част от имота, който възстановен на техния наследодател А.

К.. За установяване на идентичността по гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. е било изслушано и прието заключение на вещото лице Д.Н. за извършената от нея СТЕ. В заключението е посочено, че същото е изготвено след оглед на място и показания на посочените от двете страни по делото свидетели. Вещото лице е дало заключение, че процесният имот показан на място от свидетелите е идентичен с възстановения имот на наследници на А. В. М. № *** и не е идентичен с имотите възстановени на наследници на Е. Д. С. - № *** и на наследници на С. А. Р. – имот № *** находящи се в землището на ***. Към заключението е била приложена скица.

Постановеното от Районния съд решение е било потвърдено с Решение № 122 от 06.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 204 по описа на ОС Перник за 2010 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 525 от 17.05.2011 г., постановено по к.гр.д. № 194 по описа на ВКС за 2011 г.

От приложените по делото и влезли в сила постановления, постановени по прокурорска преписка № 1127 по описа на РП Р. за 2011 г. се установява, че на основание чл. 199 и чл. 213 от НПК е отказано да се образува досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 314 от НК поради изтекла погасителна давност. Според постановлението на РП Р. за отказ да се образува досъдебно производство от 10.01.2014 г. са събрани данни, че от обективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 314 от НК, но поради изтекла погасителна давност не може да се образува досъдебно производство.

Освен писмени доказателства пред първоинстанционния съд са събрани и гласни такива по искане на ищеца Й.П. – разпит на свидетелите П. К. Н. и П. К. Н., както е изслушано и прието като доказателство и заключението на вещото лице Х. М. Д. по назначената съдебно – техническа експертиза.

РС Радомир е приел по допустимостта на иска, че Й. С. П. има правен интерес да води този процес. Изложил е, че установяването на престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Посочил е, че наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто условие според нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК – 3 наказателното преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на посочените в кодекса основания. Съдът е приел, че е засегнато право на ищеца, че между страните е налице деяние, което е от значение за гражданско правоотношение, както и, че само с установителен иск страната може да докаже дали е налице деяние, което е с характера на престъпление, макар и погасено по давност.

В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че по правилата на разпределение на доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК ищецът е този, който по пътя на пълното и главно доказване следва да установи изложените в исковата молба твърдения, че определено деяние съставлява престъпление и, че то е осъществено именно от ответниците. Като е обсъдил събраните доказателства и е изложил съображения относно нормите от НК, за които се твърди, че са нарушени Районният съд достигнал до извода, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което и с обжалваното Решение ги отхвърлил.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Радомир в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.

По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.

РС е изложил мотиви за съображенията и изводите си, които се споделят от въззивния съд. Въззивният съд приема наличието на правен интерес от воденето на настоящия процес с оглед факта, че теоретично установяването на престъпно действие би могло да бъде основание за отмяна на влезли в сила решения съобразно чл. 303, ал.

1, т. 2 от ГПК до което желае да достигне ищеца пред първата инстанция и жалбоподател пред настоящия съд. Следва да се отбележи много ясно, че в това производство не се цели установяването на действителното местоположение на възстановените в съществуващи реални граници имоти, поради което не следва да се обсъждат никакви възражения или доказателства във връзка с това къде в действителност се е намирал имотът на А. К.. Предмет на спора е дали е налице престъпно действие на някой от ответниците/въззиваеми. Това производство няма за цел да установи дали имотът е възстановен и ситуиран правилно или не.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че на първо място следва да даде отговор на изложеното в жалбата, че процесният имот никога не е бил – земеделска земя, никога не е бил внасян в ТКЗС, а е представлявал парцел **, пл. № ***, в кв. ** по регулационния план на *** от 1935 г. Действително от събраните по делото доказателства (свидетелски показания, заключението на вещото лице Д.) се установява, че спорният терен попада в регулационния план на *** от 1935 г. Установява се също така и този факт е безспорен, че в *** не е образувано ТКЗС, но имотите в землището са били отчуждени през *** г., за изграждането на ***, както и че, с УКАЗ № 45 от 16.01.1978 г. за административно- териториалното деление на страната е заличено от списъка на населените места, ***. От доказателствата по делото не са налични данни, спорния имот да е разположен в селищно образувание или да е включен в строителните граници на населеното място – ***. Видно от описанието на имота, 4 същият се намира в землището на селото, местността „***“. Съгласно § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно – териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), „землище“ е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Тези имоти са извън строителните граници на населените места, тъй като определението за населено място, дадено в чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ гласи: „Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището“. Освен това, спорният имот се характеризира като земеделски, доколкото строителните граници се определят само с подробен устройствен план (ПУП). Действително, съгласно т. 6 на § 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР ЗУТ), територията на населеното място се определя от строителните му граници, определени с устройствен план (т. е., той може да бъде и общ), но землището е изрично изключено от тях. Наред с това, съгласно приложимата разпоредба на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, земята губи качеството си на земеделска по смисъла на закона, само когато попада в строителните граници на населеното място, които са определени със застроителен и регулационен план (т. е., подробен устройствен план), или с околовръстен полигон. Такива в случая не са налице. Със заличаване на населеното място, в което е бил в регулационния план, имотът е загубил селищния си характер и към момента на реституционните процедури същият е земеделски.