Определение № 16738 от 03.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2651/2026
- Вид
- Определение № 16738
- Подписан
- 03.05.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16738 гр. София, 03.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110102651 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН **********, с адрес *********** чрез *********, съдебен адрес ********* срещу ********, ЕГН **********, с адрес *********, *******, ЕГН **********, с адрес ******** и ************, ЕГН **********, с адрес *********, пасивно субективно съединени искове за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане на ищеца до помещение, находящо се във **********, като осигурят свободен достъп на ищеца до помещението, представляващо обща част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ответниците са направили искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба, което е основателно и следва да бъде уважено.
Ищецът с допълнително становище е направил искане за изслушване на съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде уважено, доколкото касае правнорелевантни за спора факти, с изключение на въпрос 3 относно това дали помещението е обща част, доколкото този въпрос е правен.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на ответниците събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по 1 която след като извърши оглед на място и се запознае със строителните книжа и архитектурните планове на сградата, да отговори на въпросите, поставени от ищеца в становище на отговора на исковата молба, с изключение на въпрос № 3.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 350 евро вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***********, специалност: архитектура, промишлено и гражданско строителство – конструкции, която да бъде уведомена за поставените й задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 11,00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в **********. Сочи, че във фоайето на ****, което представлявало обща част, е обособено помещение, представляващо заграждение с алуминиева или PVC врата, с площ около 7-8 кв.м., като общата площ на фоайето била приблизително 30-35 кв.м. Излага, че посоченото помещение се намира изцяло в общата част на входа и е било изградено от строителя на сградата, който по време на строителството го използвал като офис. След приключване на строителството помещението не било придадено като самостоятелен обект, нито пък било учредено право на изключително ползване върху него. Сочи, че ответниците, в качеството си на членове на Управителния съвет на етажната собственост, държат ключа за описаното помещение, което до преди няколко месеца било отключено и общодостъпно. Излага, че не го допускат в помещението при твърдения, че помещението е общо за двата входа, че е бивша портиерна, че ищецът няма право да го ползва. Аргументира, че доколкото помещението представлява обща част, следва да е достъпно за всички етажни собственици, включително и за него. Сочи, че с действията си, ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост върху общите части. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответниците подробно излагат, че в случая липса индивидуализация на обекта, по отношение на който ищецът счита, че ответниците извършват неоснователни действия. Оспорват съществуването на твърдяното от ищеца „заграждение“. Твърдят, че ищецът не е собственик на твърдяното „заграждение“, поради което считат, че същият не е легитимиран да предяви иск. Излагат, че не ползват лично „заграждението“, поради което считат, че не са пасивно легитимирани по предявените искове. Евентуално ако се установи наличието на твърдяното от ищеца „заграждение“, подробно излагат, че същото представлява обща част и ищецът няма право да го ползва за лични цели.
Твърдят, че не разполагат с ключ за заграждението, както и че не притежават достъп до него в лично качество. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
2
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС с искане за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане на ищеца до помещение, находящо се във **********, като осигурят свободен достъп на ищеца да помещението, представляващо обща част.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в **********.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По иска с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) че е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в **********, респ. и на съответните ид.ч. от общите части на сградата, в която се намира имотът; 2) че ответниците са осъществили посоченото в исковата молба неоснователно действие, с което пречат, ограничават или смущават упражняването правата на ищеца в пълен обем, а именно че същите държат заключено процесното помещение, което представлява обща част.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите и правопогасяващи възражения, наведени с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият 3 му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4