Решение № 260054 от 10.05.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260054/10.05.2021 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД

- Наказателно отделение, на единадесети март, година две хиляди и двадесети първа, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. ГРЪНЧЕВ

СВЕТЛА

ДАСКАЛОВА

Секретар: П. Паскалева

Прокурор: Н. Арнаудова като разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВНОХД № 356 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

Варненският окръжен съд, с присъда № 260005 по НОХД № 43/2020г. по описа на същия съд, постановена на 01.09.2020г. е признал подсъдимия Г.Я.Г. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.

343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 12.08.2015 г. в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, пред входа на УМБАЛ „Света Марина", около 07.38 часа, при управление на лек автомобил „Рено Клио" с рег. № В 2986 НХ, в посока от ул. „Мир“ към УМБАЛ „Св.

Марина", нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. А. С. ***.

На основание чл. 54 от НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

Със същата присъда подс. Г. е признат за невинен и оправдан по първоначално възведените му обвинения за нарушения и на други 2 разпоредби на ЗДвП - чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116.

С присъдата подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, както и на ч. обвинители М.Д.С., А.Л.С. и Д.Л.С. - разноски за адвокатско възнаграждение на повереника им пред първоинст. съд.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест и жалби на:

- прокурор при ОП-Варна, в който се навеждат доводи за неправилност на присъда в две насоки: 1. във връзка с изводите на първостепенния съд за липса на причинна връзка между нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, като се прави искане за изменение на присъдата и признаване на подс. за виновен и по тях; 2. по отношение справедливостта на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се счита същото за крайно занижено с искане за увеличаването му в между средния и максимален размер, предвиден в закона, респ. за отмяна на разпоредбата на чл. 66 от НК. В именуваното като „допълнение към протеста“ не се развиват допълнителни съображения, а се излагат доводи по оспорване жалбата на подс. Г. във връзка с развитите в нея възражения;

- ч.обвинител М.С. - чрез повереника й адв. Юл. Г. ***/, която намира за несправедливи наложените на подсъдимото лице наказания - приложението на института на условното наказание по чл. 66 от НК, с искане за отмяната му, респ. за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за твърде занижено това по чл.343Г от НК с молба за увеличаването му; В допълнение към въззивната жалба са наведени доводи и във връзка с вменените на подс. като нарушени разпоредби и по чл.5 и чл.116 от ЗДвП, включително и по първоначалното такова в обв. акт по чл.15 ал.1 от ЗДвП, въпреки допуснатото изменение на обвинението, по което ВОС е пропуснал да се произнесе, с молба въззивната инстанция да стори това чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337 от НПК;

- на подс.

Г. чрез защитника му адв. М. Р. ***/, в която се оспорва осъдителната част на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна: постановена при нарушение на процесуалния закон -липса на мотиви, осъждане по непредявени факти, отказ да се разгледа делото по реда на чл.371 т.2 от НПК при нарочно отправено искане от подсъдимия; и на материален закон, с оглед събраната по делото доказателствена съвкупност, с твърдения, че е налице „случайно деяние“ по см. на чл. 15 от НК; и като несправедлива, с оглед наложеното наказание; Прави се искане в три насоки - за признаване на подс.Г. за невинен и оправдаването му поради наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК; за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст. съд, поради допуснато съществено процесуално нарушение; за изменение на присъдата и намаляване на наказанието лишаване от свобода до предвидения в нормата минимум с приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание пред състава на АС – Варна:

- Представителят на Апелативна прокуратура–Варна поддържа протеста само в частта за несправедливост на наложеното наказание, предвид приложената разпоредба на чл.66 от НК по отношение наказанието „лишаване от свобода“ с молба за отмяната й, респ. при ефективно изтърпяване, както и евентуално завишаване на кумулативно предвиденото такова по чл. 343Г от НК; уточнява, че подс. Г. правилно е бил оправдан за нарушенията на чл. 5 и чл. 116 от ЗДвП, както и че оглед допуснатото изменение на обвинението, не се дължи произнасяне по първоначалното такова по чл. 15 от ЗДвП; изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. Г. и развива подробни съображения във връзка с направените от защитата възражения от фактически и правна страна; намира жалбата на ч. обвинителка за частично основателна, касателно несправедливостта на наложените наказания;

- повереникът на частната обвинителка поддържа жалбата, като оспорват изцяло възраженията на подс. Г., излагайки подробни съображения досежно тяхната недоказаност и неправилност;

- подс. Г. се явява лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник- адв. М. Р. ***/, който поддържайки второто допълнение към жалбата, доразвива съображенията си за допуснати процесуални нарушения от страна на ВОС, свързани с отказа да се разгледа делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, респ. да се ползва привилегията при определяне на наказанието чрез редукцията по чл. 58а от НК, както и досежно допуснатото изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК и осъждането на подзащитния му по него, без обаче на практика такова да му е предявявано, респ. той да се е защитавал.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Г. изразява съжаление за случилото се, моли за намаляване на наказанието, като пояснява, че не желае да влиза в затвора.

След преценка на доводи на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че така подадените срещу присъдата протест и жалби са допустими, а по същество - протеста и жалбата на частната обвинителка намира и за основателни по следните съображения:

Възоснова на внесен обвинителен акт срещу Г.Я.Г. за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” вр. чл.342 ал.1 от НК, в ОС-Варна е било образувано НОХД № 43 по описа на съда за 2020г. Срещу подсъдимото лице е било възведено обвинение за това, че на 12.08.2015г. в гр.Варна при управление на МПС нарушил правилата за движение по чл.15 ал.1, чл.20 ал.1, 21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. А. С. /на 62г/.

В хода на проведеното открито разпоредително заседание на 13.02.2020г, подс. Г. лично и чрез защитника си – адв. М. Р. е направил искане съдебното производство да протече при условията и по реда на чл. 371 т. 2 от НПК с признание на фактите по обвинителния акт, като са приели, че те се подкрепят от събраните от досъдебното производство доказателствата. Първоинстанционният съд е отказал да стори това, с аргумент, че за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са налични „…противоречащи си доказателства, поради което евентуално направено самопризнание от страна на подсъдимия на фактите няма да се подкрепя от събраните по делото доказателства и би довело до необоснован съдебен акт без да се разкрие обективната истина по делото…“.

След този отказ, защитата на подс. е направила искане производството да протече при условията и по реда на чл. 371 т.1 НПК, като в следващото с. з. – на 02.03.21г това искане отново е заявено с пояснението, че не желаят „…провеждане на разпит на нито един от свидетелите и вещите лица, посочени в списъка на лицата за призоваване, неразделна част от обвинителния акт….“ На основание чл.372 ал.3 от НПК ВОС е одобрил изразеното съгласие от страните делото да се разгледа по реда на чл. 371, т.1 от НПК, при което да не се провежда разпит на свидетелите М.Д.С., А.Л.С., Д.Л.С., Н.Ц.Ц., С.С.Н., С.И.С., Н. Г. К., К.Д.К., Б.Б., К.И.М.и С.Ц.С., както и на вещите лица по

АТЕ - Т.Т., И.И.и Т.Д.и И. , СМЕ - д-р В.С.и ВТЕ на в.л. Г.Ж., изготвили експертизи на досъдебното производството, приемайки, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните показания, отразени в протоколите и експертни заключения, изготвени в досъдебното производство, т. к. същите са събрани и извършени /експертизите/ при условията и реда, предвиден в НПК. Също е приел, че с оглед принципа за разкриване на обективната истина по делото, се налага да бъдат изслушани устно и непосредствено от съдебния състав вещите лица инж. Й.М., инж. С.М.и инж. Х.К. във връзка с изготвената от тях на ДП съдебно-техническа експертиза, доколкото в заключенията са налични сериозни неясноти.

След преценка на всички доказателствени източници – гласни /показанията на свидетелите М.С., Н. Ц., С.Н., С.С., Н. К., К.К., Б.Б., К.М. и С.С., приобщени по реда на чл. 373 ал.1 вр. чл.283 от НПК/, писмени /протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за следствен експеримент с приложен фотоалбум, справка от “Национална система 112 – МВР”, от ГТП, от Сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, удостоверение за наследници, справка за съдимост, документи от Община Варна, справка за нарушител/водач за подсъдимия/, заключенията по назначените експертизи /

СХЕ, СМЕ за аутопсия, САТЕ, изготвена от вещите лице проф.К., доц. У. и инж.Ш./, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият

Г.Я.Г. е пълнолетен български гражданин, живущ *** 2015г работил като охрана към фирма „Пътища и мостове“ в гр.Варна, притежавал собствен ЛА марка “Рено Клио“ с рег. № В 2986 НХ.

На

12.08.2015г. сутринта, около 07.38ч подс. Г. пътувал сам за работа към ж.к.

„Бриз“ в гр.Варна с автомобила си „Рено Клио“ с рег № В 2986 НХ, движейки се в гр.Варна в посока кръстовището на ул.“Мир“ по бул.“Христо Смирненски“ към входа на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД. Управлявал автомобила със скорост, значително превишаваща разрешената за населено место. Въпреки, че следвало да продължи движението си направо за да достигне до офиса на дружеството, той навлязъл в лявата по посока на движението си лента, предназначена за извършване на „ляв завой“ и за навлизане на територията на лечебното заведение. Към този момент скоростта му била 113 км/ч.

По същото време пострадалият Л. А. С. /на 62 години/, работещ като лекар в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД Варна, отивал пеша на работа. Същият преминал през двора на Техническия университет в гр.Варна и тръгнал по пешеходната пътека, пресичаща бул.“Хр.Смирненски“ в посока входа на болницата. През цялото време на около 3-4 метра зад него вървял св. С.С. – лекар в същата болница. Двамата пресекли булеварда, пропуснати от спрели МПС, след което се достигайки до тротоара, се качили на него и се насочили към входа на болницата.

В същия момент, движейки се с посочената по-горе скорост, подс. Г. по неустановена причина завил волана на автомобила в ляво и изтеглил ръчната спирачка нагоре. В резултат на това загубил контрол върху управлявания автомобила, който се завъртял наляво около вертикалната си централна ос в посока обратна на часовниковата стрелка и се по понесъл неуправляем напред и в ляво, ударил се в бордюра, ограждащ тротоара с двете си десни колела, отскочил и се качил на тротоара, ударил с дясната си част пешеходеца С., отхвърляйки го към находящия се в близост паркинг. След като последвал и удар на ЛА в стълб на уличното осветление, той преустановил движението си. Към момента на удара на ЛА в бордюра, скоростта била около 82 км/ч, а в момента на удара в тялото на пешеходеца - около 42 км/ч.