Определение № 326 от 15.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. *, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500216 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. ЕАД гр. * , подадена чрез юрисконсулт В. Т. против Заповед №*/16.03.2026г., издадена от РС – * по ч. гр. дело №*/2026г. в частта, с която е осъден да заплати на заявителя И.И. от гр. * разноски в размер 205 евро адвокатско възнаграждение.

Твърди се в частната жалба, че присъденото от МРС адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност. Изложени са доводи, че безплатната правна помощ по заповедните производства по съществото си не е отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и следва да се държи сметка за това да не се злоупотребява от предоставилия такава процесуален представител. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не следва да се съобразява с материалния интерес, за да не се превръща в източник на неоснователно обогатяване, а следва да е в разумни граници при съобразяване фактическа и правна сложност, което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение в размер от 100 евро. Предвид изложеното, моли съдът да измени заповедта, в частта й за разноските, като присъденото на адвокат С. С. адвокатското възнаграждение бъде намалено по справедливост до размера от 100 евро.

С подаден в срок отговор насрещната по жалбата страна чрез пълномощник адвокат С. С. я оспорва като неоснователна с подробно изложени в тази насока съображения.

Окръжният съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в указания от заповедния съд едноседмичен срок срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, но допустимостта на жалбата е предопределена от произнасянето на заповедния съд по подаденото на 27.04.2026г. от страна на жалбоподателя като длъжник в едномесечния срок възражение по чл. 414а ГПК, видно от електронното заповедно производство.

Последица от евентуално уважаване на направеното възражение е обезсилване заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, което би довело до отпадане правния интерес на жалбоподателя от разглеждане по реда на чл. 413 ГПК подадената частна жалба, съответно същата би се явила безпредметна.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Към момента на постановяване тълкувателното решение разпоредбата на чл. 414а ГПК не е съществувала, приета е едва през 2017г. , но несъмнено възражението за изпълнение в срока 1 за доброволно изпълнение е вид възражение по чл. 414 ГПК, доколкото ал. 1 на тази разпоредба предвижда , че обосноваване на възражението не се изисква, освен в случите на чл. 414а.

От електронното заповедно производство по ч.гр.дело №*/2026г. на РС * е видно, че по подаденото от длъжника възражение по чл. 414а ГПК е депозирано на 07.05.2026г. становище от заявителя, но произнасяне от страна на заповедния съд по възражението и становището липсва. На 11.05.2026г. съдът е разпоредил препис от становището да се изпрати на длъжника и едновременно с това е изпратил на въззивния съд частната жалба без да съобрази разпоредбата на чл. 414а,ал.5, изр. второ ГПК, според която съдът се произнася по подаденото възражение и становище.

Произнасянето по жалба по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, каквато е процесната, е обусловено от наличие на стабилна заповед. Това предполага на първо място произнасяне на заповедния съд по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, което е от негова изключителна компетентност. Изрично чл. 414а, ал. 5 от ГПК предвижда произнасяне на съда по възражението на длъжника и постъпилото становище, което включва и произнасяне по възражението на длъжника за недължимост на разноските, поради наличието на хипотезата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК. Ето защо, при подадено възражение по чл. 414а от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК. В противен случай произнасянето по частната жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските би стабилизирало същата в частта за разноските и би обезсмислило предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК, произнасяне от заповедния съд по това възражение. В случая, заповедният съд, към настоящия момент, все още не се е произнесъл по възражението по чл. 414а от ГПК и МОС намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на въззивната инстанция, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414а от ГПК.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 216/2026 г. по описа на Окръжен съд – *, образувано по частна жалба вх. № 5439/01.04.2026 г. при МРС, депозирана от К. ЕАД гр.

* срещу Заповед №*/16.03.2026 г. по ч. гр. д. №*/2026 г. по описа на Районен съд– * в частта й за разноските и ВРЪЩА делото на Районен съд – * за произнасяне по направеното от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК.

След влизане в сила акта на заповедния съд постановен на основание чл. 414а,ал.5 ГПК частната жалба да се изпрати на въззивния съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2