Решение № 201 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110208159 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 92-02-417 от 20.05.2024г., издадено от Н. И. И. – Главен секретар на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя „****“ ЕООД с ЕИК ****, за извършено нарушение по чл.63, ал.6, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), вр. §9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от ЗМИП, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева по чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „****“ ЕООД, в която се твърди, че НП е незаконосъобразно. Дружеството – жалбоподател отрича да е извършило вмененото му нарушение. В жалбата се посочва, че едноличен собственик на капитала на „****“ е „*** **** ****“ – Австрия. Последното по веригата юридическо лице, непряк собственик на „****“ било ****, европейско дружество, вписано в дружествения регистър на Република Австрия с регистрационен № FN88983 h, което било публично дружество, чиито акции се търгуват на фондовата борса във Виена. В жалбата се цитира §2, ал.1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМИП и се посочва, че е налице изключение за лицата, чийто крайни собственици са юридически лица, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Поради това се твърди, че за Дружеството – жалбоподател не е възникнало задължението за оповестяване на действителните собственици в Търговския регистър, тъй като Дружеството попада в изключението на цитираната разпоредба, защото последното по 1 веригата на собственост Дружество – непряк собственик на „****“ е публично дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар. В този смисъл били и указанията на ДАНС с изх. № ФР-10-879 от 22.03.2019г. Освен това в жалбата се посочва, че има допуснати съществени процесуални нарушения в процеса по образуване и провеждане на административно – наказателното производство, както и при съставянето на Акта.

Наказателното постановление не било издадено в предвидената от закона форма. Освен това в Акта се твърдяло, че нарушението е извършено на 03.06.2023г., а в НП е посочено, че е извършено на 03.06.2019г. Това несъответствие не можело да бъде санирано и същото от формална гледна точка представлявало порок във формата, което е основание за отмяна на НП. В тази връзка се твърди, че е нарушено правото на защита на Дружеството – жалбоподател. Визираното несъответствие представлявало съществено нарушение и защото не можело да се установи началната дата, от която започват да текат преклузивните срокове за образуване на административно – наказателно производство и съответно за издаване на НП. По съществото на спора в жалбата се твърди, че към 03.06.2019г. разпоредбата на чл.63, ал.6 от ЗМИП не е съдържала отделни хипотези, разделени в точки (т.1, т.2, т.3 и др.) и редакцията на разпоредбата се е отнасяла само за юридически лица с нестопанска цел, а не и за търговци. Според жалбоподателя неточното посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, е съществено процесуално нарушение и представлява основание за отмяна на НП. Отделно от това в жалбата се твърди, че в НП не са били обсъдени възраженията срещу Акта, поради което се претендира за немотивираност на Наказателното постановление. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление не съдържа собственоръчен подпис на неговия издател. Отбелязва се, че ако НП е подписано електронно, за да има обвързваща сила спрямо нарушителя, НП следва да е подписан с квалифициран електронен подпис. В тази връзка се оспорва авторството на документа. На последно място в жалбата се излагат съждения и за това, че били изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН. С тези мотиви се иска от съда да отмени НП като незаконосъобразно, както и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

По делото е депозирано и писмено становище от адв. М. Ц. – А., в което се посочва, че се поддържа жалбата. Обяснява се, че акциите на **** се търгуват на борсата „листване на борсата, вписани за търговия“, като търгуването на регулират пазар /фондовата борса във Виена/ е от 19.10.2007г. Преповтаря се тезата от жалбата, че за наказаното Дружество е приложимо изключението по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП и че за него не е възникнало задължение за оповестяване на действителния собственик. На следващо место в становището се твърди, че НП е обжалвано с жалба, подадена в срок. Изразява се несъгласие с това да се приеме Докладната записка, тъй като се твърди, че тя е неотносима и че касае бъдещи законодателни промени, поради което не може да се приложи за минал период.

Освен това Докладната записка се отнасяла за АД, а не за ЕООД, каквото е Дружеството – жалбоподател. Твърди се, че в АУАН не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, каквото е изискването на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Същевременно се сочи, че в АУАН като дата на нарушението била посочена датата 03.06.2023г., а в НП била отбелязана друга дата – 03.06.2019г., без да е ясно коя е коректната дата. Въпреки, че се изказва 2 несъгласие с тезата, че Дружеството – жалбоподател е следвало да подаде заявление Б7 за обявяване на действителен собственик в срок до 31.05.2019г., ако се приеме, че има нарушение, то то е възникнало на 01.06.2019г., а не на 03.06.2019г. Не било ясно и дали Актът и НП са издадени в резултат на Докладна записка № 92-02-417/17.11.2023г. или актосъставителят и наказващият орган са извършили самостоятелна проверка. Не било ясно и какви проверки е извършило длъжностното лице, издало въпросната Докладна записка.

Преповтарят се доводите от жалбата и относно липсата на отговор в НП на възраженията срещу Акта. В тази връзка се претендира и за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че в НП и в АУАН не били посочени законовите разпоредби, които са нарушени, а посочените такива били неприложими или неправилни. В тази връзка се цитира чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На следващо место в писменото становище се посочва, че е изтекъл абсолютният давностен срок за реализиране на административно – наказателна отговорност.

При условията на евентуалност се претендира и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. М. Ц.

– А.. В съдебно заседание на 11.09.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адвокатът пледира за отмяна на Наказателното постановление, ведно с всички законни последици от това. Преповтарят се доводите от жалбата и от писменото становище. Иска се СРС да присъди направените по делото разноски. Според адв.

Ц. – А. при изписване на номера на НП била посочена датата 20.05.2024г., а при започване на текстовата част била посочена друга дата – 07.05.2024г. Изтъква се, че според актосъставителя датата на извършване на нарушението е 31.05.2019г., макар, че в АУАН и НП била посочена друга дата – 03.06.2019г. и 03.06.2023г. Според адвоката не са били ангажирани доказателства за компетентността на лицата, съставили АУАН и НП, поради което те били издадени от некомпетентен орган. Не била извършена задълбочена проверка, тъй като актосъставителят е направил преглед само на раздел „дело“ и „общ статус“, без да отваря заявления и документи по партидата на Дружеството. Поради това адвокатът счита, че на практика проверка не е била извършена, тъй като акта на невписване на действителен собственик по партидата на едно Дружество и факта на неподаване на заявление Б7 сами по себе си не можели да обосноват отговорност и да доведат до санкция, тъй като следвало да бъде преценено дали Дружеството следва съгласно законовите изисквания да заяви вписване на действителен собственик. Отново се преповтарят доводите от жалбата и писменото становище относно липсата на съставомерност поради предвидените в закона изключения.

Отново се изтъква, че сайтът на фондовата борса във Виена е публичен и всяко лице, включително актосъставителят, може да извърши проверка за емитентите и Дружествата, търгуващи акциите си там. Пред СРС адвокатът преповтаря доводите от жалбата относно неподписването на Наказателното постановление от Н. И. И., като се посочва, че разпечатаният на хартия електронен документ не представлява електронен документ и съответно не представлява подписан документ. Също така не била спазена и процедурата за издаване на АУАН, тъй като по думите на актосъставителя част от Акта бил съставен преди представляващият наказаното Дружество да бъде повикан за връчване. Претендира се и за 3 нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят е извършил проверка и е констатирал нарушението сам, без да са присъствали свидетели, като в случая АУАН бил съставен частично в присъствието на един свидетел. Отново се прави позоваване на изтекла абсолютна давност. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление или да приложи чл.28 от ЗАНН, както и да присъдени претендираните разноски.

Въззиваемата страна – Главен секретар на Агенция по вписванията – не се явява пред СРС, НО, 10 състав и не изпраща свой представител, който да вземе становище по време на съдебните прения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

Едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД с ЕИК **** е чуждестранното юридическо лице „*** **** ****“ – Австрия. Съдружник с дялова вноска, равна на капитала на това Дружество е европейско дружество **** (****), вписано във фирмения регистър на Република Австрия. Акциите на **** се търгуват на фондовата борса във Виена.

На 23.11.2023г. Генади Й. (юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ към Агенция по вписванията) съставил Констативен протокол № 9202-417 от 23.11.2023г. за това, че след справка по електронната партида на „****“ ЕООД с ЕИК **** се установило, че в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бил заявен действителния собственик на Дружеството. Като едноличен собственик на капитала на Дружеството – жалбоподател по партидата от 08.07.2008г. било вписано чуждестранното юридическо лице „*** **** ****“ – Австрия. Прието е, че за „****“ ЕООД е възникнало задължение да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП.

На 23.11.2023г. този Констативен протокол бил изпратен на св. Л. Е. Й. – главен специалист в Агенция по вписванията. В същия ден Й. извършил проверка по партидата на „****“ ЕООД в Търговския регистър, раздел „общ статус“ и раздел „дело“, при което установил, че липсва подадено до 31.05.2019г. заявление - образец Б7, с което се заявяват действителните собственици на Дружеството. Поради това св. Й. изпратил покана до Управителите на „****“ ЕООД за връчване на Акт.

На 11.12.2023г. пред Лилия РА. свидетелят Л. Й. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-417 срещу „****“ ЕООД за следното : след справка по електронната партида на „****“ ЕООД с ЕИК **** в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило, че не е заявен действителния собственик на Дружеството, като едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД по партидата на Дружеството от 08.07.2008г. е вписано чуждестранното юридическо лице „*** **** ****“ – Австрия. В тази връзка е прието, че за „****“ ЕООД е възникнало задължението да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, тъй като съгласно §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал.1 в съответния 4 регистър по чл.63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал.1 – 31 януари 2019г., т.е. до 31 май 2019г. Прието е , че видно от партидата на „****“ ЕООД с ЕИК **** срокът, предвиден в §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП не е спазен. Като не е заявило за вписване посочените обстоятелства, а именно действителен собственик на Дружеството до 31.05.2019г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на 03.06.2023г. „****“ ЕООД е нарушило законоустановения срок по смисъла на §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП. Поради това е прието, че Дружеството – жалбоподател е нарушило чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП, като за място на извършване на нарушението е прието местонахождението на Агенция по вписванията, компетентна да приеме заявленията за деклариране на действителен собственик, а именно гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ 20.