Решение № 492 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000400 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 358 от 11.03.2024г., постановено по т.д. № 1385/2022год., СГС, ТО, IV -12 състав е отхвърлен предявеният от „Мост енерджи“ АД, гр.София против „Петрокелтик България“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 1000 000 лв.,частичен иск от пълния предявен размер от 4 482 354,66лв.,представляваща обезщетение за вреда с характер на пропусната полза за периода 01.01.2022г.-18.07.2022г. от неизпълнение на Допълнително споразумение №3 от 08.03.2021г. към Договора за доставка на природен газ от 27.12.2019г.

На ответната страна са присъдени разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Мост енерджи“ АД с искане същото да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което да предявеният иск да бъде уважен.

В жалбата се правят оплаквания,че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като е обсъдил възражения, които не са надлежно въведени от ответника по делото и които не са основателни. Счита за неправилни изводите на съда, че задължението на ответника за доставка на договорените количества природен газ не е било изискуемо, тъй като ищецът не е заплатил авансово тези количества. Посочва,че съгласно клаузите в договора и допълнителните споразумения ищецът заплаща авансово тези количества природен газ, които е заявил, но самото заявяване става въз основа на уведомление /потвърждение/ от ответника за количеството природен газ, който ще е в състояние да 1 достави на ищеца през следващото тримесечие. След като за първото тримесечие от 2022г. ответникът уведомил „Мост енерджи“ АД, че ще му достави „0“ мвтч /ден природен газ, а за отделни месеци от второто и трето тримесечия или са били посочени „0“ мвтч /ден или количества много по-малки от договорените, то било очевидно,че ищецът не може да заяви количества газ, които предварително е уведомен,че не могат да бъдат доставени и съответно, не дължал авансово заплащане на такива. Така за месеците май, юни и юли ищецът заплатил авансово такива количества природен газ, каквито ответникът заявил, че ще е в състояние да достави,а неплатено останало само едно минимално количество на стойност 56 851 лв., които било по- малко от доставката за едни ден.. Тази сума обаче не представлявала неизпълнение от страна на ищеца, тъй като тя било установено към датата 18.07.2022г., която е последна от исковия период като отношенията на страните не били приключили тогава и в последствие тази сума е била платена. Абсолютно неправилно било прието от съда, че изискуемостта на вземането на ищеца за доставка на 17 560 мвтч природен газ месечно е постановено в зависимост от авансовото плащане на същото количество газ. Счита, че в случаите, когато ответникът е уведомявал ищеца,че ще достави 0 количество природен газ или по-малко от договореното количество, той не се освобождава от отговорност за неизпълнението поради липса на авансово плащане. Ответникът не въвел и токова възражение в процеса. Той твърдял само, че е доставил такова количества природен газ, каквото е било авансово заплатено.

На следващо място въззивникът счита, че неправилно е прието за основателно възражението на ответното дружество, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като нямал лицензия за търговия с природен газ. Подчертава, че ответникът е бил длъжен да изпълни задължението си по договора независимо от този факт. До завеждане на делото „Петрокелтик България“ ЕООД не се било позовало на това обстоятелство, а и въпреки него изпълнявало частично задълженията си като извършвало текущи доставки, но не в пълния договорен обем.Освен това възражението било направено несвоевременно.

Ищецът поддържа,че по делото са събрани доказателства, че частичните доставки, които ответникът е извършил на ищеца в периода след 01.01.2022г. са успешно доставени на дружеството „Мост Енерджи Газ“ ООД въз основа на сключен помежду им договор от 23.09.2021г.. Ищецът се лишил от печалбата , която щял да реализира, тъй като по договора с посоченото дружество било уговорено, че природният газ ще се закупува по утвърдените от КЕВР цени и поради недоставените количества газ от ответника ищецът се принудил да отстъпи от тази уговорка, лишавайки се от печалба за реално доставени на „Мост Енерджи Газ“ ООД количества.

Въпросът дали извършените от ответника на ищеца и респ. от него на контрагента му доставки на реални количества природен газ са правомерни действия или са в нарушение на законови разпоредби бил такъв на административно- наказателна отговорност, но тя не била основание да се счита, че самите сделки са ирелевантни за предмета на спора, т.е да не се ценят като доказателства за това дали възможността за увеличаване на имуществото на ищеца е реална и сигурна.

2

Прави се оплакване,че съдът не се е произнесъл по доводите на страната, че причиняването на вредата е било предвидимо към момента на пораждане на задължението, тъй като към датата на сключване на договора между страните търговията е била свободна без изискване за лицензия. Самият факт на договаряне на отстъпката водел до извода, че доставчикът е знаел или е можел да знае, че при недоставяне на договорените количества на дружество, което търгува с природен газ по занятие ще му причини вреди от нереализирането на печалба или поне вредата е била предвидима. Съдът не обсъдил и представените във връзка с този довод писмени доказателства и така допуснал съществено процесуално нарушение, което довело до необосновани и неправилни крайни изводи.

Въззиваемата страна е подала отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Развити са подробни съображения във връзка с оплакванията на въззивника, изложени в жалбата.

В съдебно заседание страните бележки. поддържат становищата си. Представят писмени

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.82 от ЗЗД.

Ищецът основа претенцията си на твърдения, че между него и ответника е бил сключен договор за доставка на природен газ от 27.12.2019г. като същият е изменен с Допълнителни споразумения №1, 2 и 3 .

Твърди се неизпълнение на задължения на ответника, уговорени в Допълнително споразумение №3 от 08.03.2021 г, от което неизпълнение настъпили вреди за ищеца.

Посочва се, че съгласно чл.4, ал.1 от това Допълнително споразумение за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г. количеството природен газ, което добивното предприятие е следвало да доставя на ищеца, представлява разликата между целия ежемесечен добив от ответника и месечните доставки на същия към друг контрагент, с който има договорни отношения.

Съгласно ал.2 на този текст „Петрокелтик България“ ЕООД се е задължило да изпраща писмено уведомление за количествата газ, които ще доставя на ищеца за всяко следващо тримесечие. Това задължение на доставчика не било изпълнено. В чл.5, ал.2 от споразумението било договорено, че недоставените през периода 01.02.2021г. -30.11.2021г. съгласно първоначално договорената годишна програма количества природен газ следвало да бъдат разпределени по равно на месечна база през периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г.

Дължащото се общо количество природен газ през първия период било 250 000 мегават часа като към 18.07.2022г. ответникът следвало да достави на ищеца 136 301,37 мегават часа природен газ, а реално доставеното количество било 6867,96 мегават часа, за което били издадени фактури и същото било заплатено в срок. Към датата на завеждане на исковата молба ответната страна не изпълнила задължението си за доставяне на 129 433,41 мегават часа природен газ . Цената се определяла по реда на чл.5,ал.1 от споразумението като била 3 равна на утвърдената по съответния нормативен ред и обявена от КЕВР пределна цена без цени на достъп и пренос, акциз и ДДС, по която общественият доставчик продава природен газ на крайни снабдители на природен газ и за лица, за които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, намалена с 25%. Предвид на така уговорената цена, ако на ищеца били доставени всички договорени количества, то следвало да заплати 13 447 063,98лв.. По цени, определени от КЕВР същото количество било на стойност 17 929 418,64 лв. Разликата в размер на 4 482 354,66лв. ищецът бил принуден да заплати ,за да изпълни задълженията си към трети лица,с които имал сключени договори и от които търпял финансови загуби с оглед недобросъвестните действия на ответната страна.

На 29.04.2022г. ищецът изпратил писмо до ответника, с което поискал изпълнение на задълженията по договора, но такова не било предприето.

Заявява се претенция в размер на 1 000 000лв., представляваща частичен иск от пълния размер на вредите, посочен по-горе.

С подадения отговор на исковата молба ответникът „Петрокелтик България“ ЕООД оспорва предявения иск. Прави възражение, че не е налице неизпълнение на задълженията по договора, а напротив поддържа, че надлежно изпълнява същите. Доставените през процесния период количества природен газ изцяло съответствали на заплатените от ищцовото дружество авансови суми, представляващи уговорената цена по договора.

На следващо място се посочва, че липсва причинена вреда на ищцовото дружество поради твърдяното неизпълнение нито под формата на претърпени загуби, нито под формата на пропуснати ползи като в размер на предявения частичен иск, така и за целия посочен размер на вредите. Твърди се, че претърпените вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от поведението на ответника и съответно липсва причинна връзка. Освен това, тези вреди не били предвидими.

Оспорват се изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно твърдяното неизпълнение на Допълнително споразумение №3 от страна на „Петрокелтик България“ ЕООД и относно обема на неизвършените доставки. Оспорват се твърденията, че ищецът е имал сключени договори с трети лица и че е бил принуден да им заплати посочената в исковата молба сума от 4 482 354,66лв.

Ответникът прави възражение, че твърденията за дължимите разлики на добит природен газ от ответника, който следвало да бъде доставен на ищеца били неточни и не се основавали на действителни факти, а на предположения и ползване на недостоверни източници на информация.

Изтъква се, че „Петрокелтик България“ ЕООД има участие от 51,67% в добива от концесията за находище Галата, докато останалите 48,33% принадлежат на друго дружество, а именно - люксембургското дружество „Петрокелтик “ ООД.

Подробно се разясняват клаузите на Концесионния договор за разработване и добив на природен газ от поле „Галата“ български шелф между Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси дружество, чиито правоприемници са „Петрокелтик България“ ЕООД и 4

„Петрокелтик“ ООД със седалище в Люксембург. „Петрокелтик България“ ЕООД нямало пряко участие в концесията за находище Каварна, а добивът от същото принадлежал на „Петрокелтик“ ООД. Самият концесионен договор за това находище изтекъл на 30.09.2021г. и не бил подновен. „Петрокелтик България“ ЕООД било в състояние да достави само тази част от добива, която му принадлежи съгласно концесионните договори, по които е страна.

Общото количество газ, извлечено и придобито от него за периода от м.март 2021г. до завеждането на исковата молба, било 81 003,849 мегават часа. То било по-ниско от количеството, което следвало да бъде доставено на другия контрагент на „Петрокелтик България“ ЕООД – „Дексиа България“ ООД. Поради обстоятелството, че „Петрокелтик“ ООД - Люксембург не е страна по договора с „Мост енерджи“ АД, счита, че частта от добива, която му принадлежи, не може да бъде взета предвид при определяне на размера на дължимите доставки от „Петрокелтик България“ ЕООД към „Мост енерджи“ АД. Поради това разчетите на ищеца, така както са посочени в исковата молба били неверни и не почивали на реалния добив.