Решение № 2648 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2648 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330108519 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с осъдителен иск от Гаранционен фонд предявен против А. Д. Т. с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 3282,90 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Ф., на щетите по увреден лек автомобил марка *** с рег. № ****** от пътнотранспортното произшествие, настъпило на **** год. във Ф., при което ответникът е управлявал лек автомобил ***** с рег. № ****, без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на **** г. ответникът е причинил виновно ПТП във Ф., при управление на лек автомобил „***“ с рег. № *****, при предприемане на маневра завиване ****, при която удря **** **** лек автомобил *** с рег.

№ *****, който е в спряло състояние (паркирано). На основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., във връзка с предявената на 13.06.2016 год. претенция от НББАЗ по щета № ****** г., ищецът е възстановил на НББАЗ сумата от 3282,90 лв. на дата 23.06.2016 г. Към датата на образуване на щетата претенцията е изплатена от Националното бюро на автомобилистите на Ф. на пострадалото лице. В този случай ищецът е задължен да възстанови сумите. До ответника били отправени покани за заплащане на посочената сума, но плащане не последвало. Поради това 1 ищецът предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна е депозирала в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на процесната претенция, като твърди, че давността за вземането е изтекла 5 години след настъпване на ПТП-то, а именно на **** г. Сочи, че за процесното МПС е била налице валидна „зелена карта“, издадена от „А.“ по договор № ********* със срок от 31.12.2014 г. до 31.12.2015 г. Твърди, че не е бил собственик на управляваното МПС - ****, което било собственост на работодателя му - „Паулина транс“ ЕООД. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ (отм.) в доказателствена тежест на ищеца по главния иск е да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца.

Видно от представените по делото писмени доказатества безспорно се установи, а и не се спори между страните, че на ****** г. ответникът е причинил виновно ПТП във Ф., при управление на лек автомобил „****“ с рег. № *****, при предприемане на маневра завиване ****, при която удря в *** ***** лек автомобил *** с рег. № **** , който е в спряло състояниеие (паркирано). Установи се и че на основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., във връзка с предявената на 13.06.2016 год. претенция от НББАЗ по щета № ****** г., ищецът е възстановил на НББАЗ сумата от 3282,90 лв. на дата 23.06.2016 г. Към датата на образуване на щетата претенцията е изплатена от Националното бюро на автомобилистите на Франция на пострадалото лице.

Спорно между страните е обстоятелството дали относно управлявания от ответника автомобил „****“ с рег. №******** към момента на ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

2

Ищцовата страна представя справка от база данни на Информационния център към Гаранционен фонд и се позовава на информацията, отразена в нея, че за процесната дата – 05.06.2015 год., в информационния център няма данни за подадена информация за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Представя се и Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.06.2015 год., съставен от страните, видно от който в графата на ответникът е отблелязано, че за автомобила е била налице валидна „зелена карта“, издадена от „А.“ по договор № ******* със срок от 31.12.2014 г. до 31.12.2015 г.

Съдът намира, че не следва да дава вяра на представения двустранен констативен протокол относно отразеното в него обстоятелство, че за процесния автомобил е действала застраховка Гражданска отговорност, тъй като същият не е съставен от полицейски орган или друго длъжностно лице, а от лицата, участници в ПТП, едно от които е ответника, и в този смисъл той удоставерява изгодни за издателя му факти, които обаче не са подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Липсата на сключена действаща застраховка се установява не само от справката от Гаранционния фонд, която представлява официален документ, но и от приложената кореспонденция с НББАЗ и по специално писмо от Централно *** бюро на застравателните дружества срещу ПТП /л.20/, в което е отразено, че застраховател на процесното МПС не е бил установен.

Съгласно приложимия и действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие чл.288а, ал.1 от КЗ /отм и действащ до 01.01.2016 год./ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: т.2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени:а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието Национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно на разпоредбите на чл.288,ал.1,т.2,б."а" и чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. С изплащането на стойността на причинените имуществени вреди Гаранционният фонд, на основание чл.

288,ал. 12 от КЗ /отм./ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от виновното лице - ответника. По делото не са представени доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер от 3282.90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът намира възражението на ответника, че не той е пасивно 3 процесуално легитимиран да отговаря по исковата претенция, а неговият работодател, тъй като той е имал задължението да сключи задължителната застраховка Гражданска отговорност за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.315 във вр. с чл.249 от КЗ отговорност за несключена задължителна застраховка носят водачите, които управляват моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Така законът предвижда в тези случаи да се носи и административнонаказатена отговорност за извършено административно нарушение и на такива водачи да бъдат налагат наказания както следва: ако са физически лица глоба , а ако са юридически лица имуществена санкция. Налага се извод, че в такива случаи именно ответникът би следвало да понесе отговорността за несключената задължителна застраховка, защото задължение на водача е когато тръгва на път да разполага с пълния комплект документи, които са предвидени в закона. Негово е било задължението да направи нужните проверки и да се увери че са налични или да се снабди с необходимите документи за МПС, което управлява, а в случай че установи, че такива не са му били предоставени да не предприема действия по управлението му. Именно по тази причина е предвидената и възможността всяко едно лице, а не само собственикът на МПС, да сключва изискуемата по закон задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Направеното от страна на ответника възражение за погасяване вземането поради изтекла давност също е неоснователно. Регресните и суброгационни искове срещу причинителя на вредата се погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от закона право на регрес. Видно от представеното преводно нареждане /л.15/ плащането в размер на 3282.90, извършено от Гаранционния фонд в полза на НББАЗ е от дата 23.06.2016 год. и към 25.05.2021 год, когато е подадена исковата молба предвидената в чл.

110 от ЗЗД петгодишна давност не е изтекла .

Предвид всичко гореизложено, съдът намира предявеният иск за доказан по основание и доказан.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има ищцовата страна. Направено е искане за заплащане на направените разноски, които са в размер на 131.32 лева заплатена държавна такса.

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.

78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.

Предвид гореизоженото, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Д. Т. ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата от 3282,90 лв., представляваща изплатена сума от ищеца в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Ф., на щетите по увреден лек автомобил марка *** с рег. № ***** от пътнотранспортното произшествие, настъпило на ***** год. във Ф., при което ответникът е управлявал лек автомобил **** с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А. Д. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд сумата от 231.32 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5