Разпореждане № 49340 от 23.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49340 гр. София, 23.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело № 20241110171322 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г.

В полза на заявителя „Софийска вода“ АД е издадена по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против В. З. Д..

Препис от заповедта е връчен на длъжницата, която в срок е възразила.

На основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземанията си против длъжника.

Предупреден е и за последицата от неизпълнението на това указание.

Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на заявителя на 23.012.2025 г.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – до 23.02.2025 г. – заявителят не е представил доказателства да е предявил иск за установяване на вземанията си.

На основание чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г. издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена.

Пълномощникът на длъжника претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер по Наредба № 1/2004 г. за безплатното представителство на длъжницата.

Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв., хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, 1 противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6100 лв. При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 85 лв./час.

Делото е с възможно най-ниска правна и фактическа сложност и съдът намира, че възнаграждение се дължи в размер, съобразен с посочената по-горе ставка.

Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 1 час, а изготвянето и подаването на възражението – 1 час. С оглед липсата на правна сложност и липсата на явяване в съдебно заседание, дейността на адвоката се свежда до общо 2 часа труд, респ. възнаграждението му общо трябва да бъде 2х85=170 лв.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2024 г., издадена по гр.д. № 71322/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, в полза на „Софийска вода“ АД против В. З. Д..

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 170 лв., възнаграждение за безплатно представителство на В. Д..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.

Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3