Решение № 134 от 10.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000085 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №298/03.11.2022г., постановено по търг.д. №1381/2021г. по описа на окръжен съд С.З., „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. Н. М., с ЕГН **********, П. Н. Д., с ЕГН **********, Й. Н. Д., с ЕГН **********, С. Н. Т., с ЕГН ********** и Ц. Д. Ж., с ЕГН ********** сумата от по 180 000лв. за всяка от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата на техния баща и съпруг - Н.Д.Д., с ЕГН **********, вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.03.2021г. - датата на предявяване на писмени застрахователни претенции от увредените лица, до окончателното изплащане на сумите, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за сумата над по 180 000лв. до претендираните по 200 000лв. за всяка една от ищците.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. Н. М., с ЕГН ********** сумата от 4 977лв., представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска.

1

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. Н. Д., с ЕГН ********** сумата от 4 977лв., представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Й. Н. Д., с ЕГН ********** сумата от 4 977лв., представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. Н. Т., с ЕГН ********** сумата от 4 977лв., представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ц. Д. Ж., с ЕГН ********** сумата от 4 977лв., представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска.

Д. Н. М., с ЕГН **********, П. Н. Д., с ЕГН **********, Й. Н. Д., с ЕГН **********, С. Н. Т., с ЕГН ********** и Ц. Д. Ж.[1]Д., с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* сумата от 571лв., представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 36 000лв. за държавна такса, както и сумата от 225лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство –„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди са уважени: за сумата над 120 000лв. за Д. Н. М.; за сумата над 120 000лв. за П. Н. Д.; за сумата над 130 000лв. за Й. Н. Д.; за сумата над 120 000лв. за С. Н. Т. и за сумата над 130 000лв. за Ц. Д. Ж.. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е постановено в колизия с нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение за всяка от ищците е прекомерно, като не съответства на установеното при съдебното дирене и на доказаното по отношение на заявените като правопораждащи твърдения, съотнесено към обективните критерии, определящи прилагането на принципа на 2 справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърдяната прекомерност на присъдените обезщетения се аргументира с датата на настъпване на събитието, липсата на правилна преценка относно възрастта на пострадалия и претендиращите обезщетение, несъответствие със съдебната практика в подобни случаи. Анализирани са депозираните по делото гласни доказателства, като е направен извод, че доказателствата по делото не установяват изключителни или особени обстоятелства, които да обосновават извод за по-висок размер обезщетение. Изразено е несъгласие и с изводите на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия.

Наведени са подробни доводи относно наличие на поведение от страна на пострадалия, свеждащо се до нарушение разпоредбите на чл.15 ал.5 и чл.80, т.2 от ЗДвП, въведено под формата на възражение за съпричиняване с отговора на исковата молба. На самостоятелно основание се твърди, че решението е неправилно и в частта, с която е определен началният момент на присъдената законна лихва – от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя, а не от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне от застрахователя. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в посочените размери.

С постъпилия отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемите страни въззивната жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

3

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищци по исковата молба, по която е образувано производството по т.д.

№1381/2021г. по описа на ОС С.З., са Д. Н. М., П. Н. Д. и Й. Н. Д.. Същите са предявили претенция срещу ответника „ЗК Л.И.“ за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на баща им Н.Д.Д., настъпила вследствие на ПТП от 13.03.2021г. С определение №231/31.05.2022г. по т.д. №1381/2021 по описа на ОС - С.З. са съединено за разглеждане в едно общо производство предявените искове с исковете по т.д.

№1382/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З.. Исковото производство по т.д.

№1382/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З. е образувано по предявена искова молба от С. Н. Т. и Ц. Д. Ж. – съответно дъщеря и съпруга на починалия при ПТП-то от 13.03.2021г. Н.Д.Д.. Исковата молба е срещу същия ответник – застраховател за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на баща и съпруг - Н.Д.Д..

Ищците са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 13.03.2021г. около 14:50 часа, по път Н-66 /С.З. - Н.З./, по сух, дребнозърнест, слабо износен асфалт, на около 200 м след табелата на с. П., указваща границите на населеното място, в посока изток, се движил велосипед „Шокблейз“, с велосипедист Н.Д.Д., на 70г., който участвал в т. нар. „Зимна серия бравети 2021“ като член на Спортен клуб „С.к.“ – С., заедно с група велосипедисти. Описан е маршрутът на групата велосипедисти. В района на км.41+000, когато е изминал на велосипеда около 171 км, велосипедистът е бил застигнат от попътно движилия се л.а. „Ф.Г.“, с рег. №*******, собственост на В.Д.П., управляван от водача И.П.Д., който ударил велосипеда и велосипедиста.

Водачът Д. не предприел аварийно спиране, а се опитал да заобиколи велосипеда. Ударът настъпил с гореописания л.а. „Ф.“, който движейки се със скорост около 50 км/ч., с десен преден край и дясно странично огледало на лекия автомобил контактувал и ударил в задната част велосипеда и отзад тялото на Д.. Посочен е механизъм на ПТП. След удара велосипедистът паднал върху южния банкет, като тялото му било отхвърлено на около 7м. напред и надясно по посоката му на движение. Тялото на велосипедиста и велосипеда били повдигнати във въздуха и под действието на инерционните 4 сили, изпаднали встрани в дясно от автомобила, върху южния банкет.

Вследствие на удара и падането си велосипедистът Н. Д. е получил множество травматични увреждания. Отведен е за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „П. д-р С.К.“ АД - С.З., като същият е починал на 14.03.2021г., в 06:00 часа. Ищците се позовават на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувани пр.пр. №***/2021 г. по описа на ОП С.З. и ДП №****зм-64/2021г. по описа на ОД на МВР - С.З.. Твърди се, че с действията си водачът на л.а. „Ф.Г.“, с рег. №*******, е извършил нарушение на чл.42 ал.2, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на водачите, които изпреварват, по време на изпреварването да осигурят достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

Неспазвайки посочената разпоредба, И.П.Д. е причинил по непредпазливост смъртта на бащата и съпруг на ищците - Н.Д.Д..

Изложени са подробни обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка между ищците и техния баща и съпруг. Твърди се, че ищците много трудно преживявали загубата на един от най - близките си хора. Преди трагичния инцидент ищците са били изключително привързани към своя баща и съпруг. Разчитали са на подкрепата му в различни житейски ситуации. Бащата, от своя страна, е давал ценни житейски съвети на дъщерите си и ги е възпитал като положителни и отговорни личности.

Ищците са споделяли със своя баща всички радостни и тежки моменти в семейството и винаги са се подкрепяли. Между ищцата Ц. Д. и пострадалия Н.

Д. е съществувал хармоничен семеен живот, изпълнен с взаимна любов и силна привързаност. Ищците претърпели и търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек. Тази загуба нарушила обичайния им начин на живот. Ищците силно страдали, тъй като пострадалият е бил обществена личност, спортен деятел, с множество спортни постижения и награди, изключително жизнен и здрав, поради което дълго време след смъртта му много от неговите познати, колеги и любители на колоезденето са изказвали своите съболезнования, споделяли са впечатленията си от починалия и по този начин вместо да намаляват се увеличавали негативните емоции и тъгата на ищците, които при всеки разговор плачели и не можели да превъзмогнат загубата.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ф.Г.“, с рег. №******* – по 5 полица №******************, валидна от 15.10.2020г. до 15.10.2021г. – установено от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица. Ищците са отправили до дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.380 ал.1 от КЗ, получена на 24.03.2021г., по която претенция е образувана щета №****************** от 24.03.2021г., като застрахователно обезщетение не им е изплатено.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, в размер на по 200 000лв. за всяка от ищците /след допуснато увеличение на исковете в ОСЗ от 03.10.2022г./, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 24.03.2021г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „ЗК Л.И.“ се оспорват предявените искове. Възраженията по основателността на исковете и по отношение на техния размер, както и възражения за съпричиняване, се поддържат и с въззивната жалба, посочени по-горе. От въведените с отговора на исковата молба възражения за съпричиняване, с въззивната жалба се поддържат тези – за нарушение правилата за движение по пътищата - чл.15 ал.5 от ЗДвП и чл.80, т.2 от ЗДвП - не се е движил възможно най - близо до дясната граница на платното за движение, водачът на застрахования при ответника автомобил, не е имал възможност да спази необходимата дистанция при извършване на маневрата „изпреварване“, да заобиколи велосипедиста, както и да задейства своевременно спирачната система на автомобила, с оглед предотвратяване на ПТП.